Решение № 4888 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2017 г.

Решение № 4888 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производствата са съответно по реда на чл. 208-228 АПК и на чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувани са по 1) касационна жалба на А. П. П. срещу Решение № 428/24.11.2016 г. на Административен съд - В. по адм. дело № 470/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 856/27.06.2016 г. на кмета на община В., нареждаща премахването на незаконен строеж "Масивен гараж", находящ се в УПИ II-506, кв. 3 по плана на с. Т. кладенци, община В., и 2) частна жалба на кмета на община В. против Определение № 8/6.01.2017 г., отхвърлящо искането му за изменение на съдебното решение в частта за разноските, с която на общината са присъдени 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение вместо заявените 600 лв.

Кметът на общината не изразява становище по касационната жалба, А. П. възразява срещу частната жалба.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната и за основателност на частната жалба.

I. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Атакуваното решение не е засегнато от твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

1. Неоснователна е позицията на касатора по основния спорен въпрос - за търпимостта на строежа по смисъла на § 16, ал. 1, изр. 1 ПРЗУТ.

а. Фактическото установяване на съда е за изграждане на гаража до етап "груб строеж" преди 1987 г. и за осъществяване на довършителните работи през 1995 г.

Приложими през този период са били правилата на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г. Чл. 97, т. 3 и т. 5 от наредбата допускат разполагането на гаражи на регулационните линии към съседите, ако калканната им стена се покрива напълно от калканна стена на заварена сграда или от съществуваща плътна ограда, както и ако с квартално застроителна разработка или със застроителен и силуетен план се предвиди застрояване на гараж или второстепенни постройки и в съседния парцел при покриване на калканните стени. Еднакви по съдържанието си изисквания предвижда и чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ - калканните стени е необходимо да се покриват с тези на заварени или новопредвидени постройки в съседния имот или плътни огради.

б. Гаражът, предмет на заповедта, е разположен на вътрешната регулационна линия с УПИ I-507, кв. 3 по плана на с. Т. кладенци. Дори и стената му да се приеме за калканна, тя не покрива заварена, новопредвидена постройка или плътна ограда (вж. заключението на техническата експертиза). Противно на довода в жалбата, за да е налице свързано застрояване, не е достатъчна изпълнимостта на предвиждане за допълващо застрояване в съседния имот. То, според изричното алтернативно условие на закона, трябва да е поне предвидено, т. е. да е обект на план за застрояване или на друг акт, допускащ изграждането му. Иначе изискването за свързано застрояване на вътрешната регулационна линия би било безпредметно и не би съществувал обективен критерий за проверка дали е спазено. Като резултат се открива възможността за заобикалянето му чрез свободното разполагане на обект от допълващото застрояване, основано на бъдещо несигурно събитие - евентуално допускане на подобно застрояване в съседния имот.

в. Ако се приеме, че строежът е от 1995 г., каквото е твърдението на касатора в една от декларациите му, тогава търпимостта може да се отрече само на основание, че гаражът не е бил деклариран пред одобряващите органи до края на 1998 г. - ал. 2 на § 16 ПРЗУТ.

1. Противоречието на строежа с разпоредбите, действали в периода на построяването му, както и по ЗУТ, сочи на едновременното отсъствие на всяка от предпоставките за признаване на търпимостта като юридически факт с изключващо възможността да се разпореди премахването му действие. При отсъствието и на строителни книжа, което не е спорно, обектът е незаконен в хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Правомощието по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ да се нареди премахването му е упражнено законосъобразно, а потвърждаващото административния акт съдебно решение е постановено при правилно приложение на материалния закон.

1. В заповедта строежът е описан в достатъчна степен, позволяваща идентификацията му, а заключението на съдебно-техническата експертиза несъмнено се отнася до същия обект. Затова твърдените разминавания на строежа с действителните му размери, независимо дали са налице, не биха компрометирали изпълнението на административния акт, за да представляват негов и на съдебното решение порок. Отношенията пък между оспорващия и собствениците на съседния имот, респ. постигната с тях договореност за построяването на гаража, са без значение за основанията, налагащи премахването му.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение.

II. Частната жалба е допустима и основателна.

1. Присъждането на юрисконсултско възнаграждение е поискано от административния орган своевременно пред първата инстанция, дължимо е на основание чл. 143, ал. 4 АПК, а молбата за изменение на съдебното решение е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и е била допустима.

1. Към релевантния момент за преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение е действала старата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК (преди изменението - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) и приложима относно размера му е била разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Фиксираното в нея възнаграждение възлиза на 600 лв., а присъдената в полза на администрацията сума е намалена наполовина.

1. С оспореното определение съдът е отрекъл основателността на искането с препращане към несъществуващи мотиви на решението в частта им по разноските. Претенцията за юрисконсултско възнаграждение в частта за горницата над присъдените с решението 300 лв. е отхвърлена при пълната липса на съображения в подкрепа на възприетия в съдебния акт подход.

1. Обратно на необсъденото от съда възражение на насрещната страна, че не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК вр. 144 АПК, в проведеното на 27.10.2016 г. открито съдебно заседание процесуалният представител на административния орган е поискал изрично присъждането на възнаграждение, като протоколът удостоверява и индивидуализацията на искането по размера му. С оглед на формата, в която са заявени разноските, изявлението на страната е равнозначно на представянето на списък по чл. 80, изр. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, удовлетворява изпълнението на задължението и осуетява настъпването на неблагоприятните процесуални последици по изр. 2 на текста.

Определението следва да бъде отменено и въпроса по разноските - решен по същество с присъждането на горницата им до дължимия по-висок размер.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение