Решение № 439 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2010 г.

Решение № 439 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7475/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Николай Данчев Долашки от гр. София, против решение от 8.02.2010 г. по адм. дело № 6834/2009 г. по описа на Административен съд - София град, Второ отделение, 26-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-15-197/23.09.2009 г. на областен управител на област София, за изземване на недвижим имот - частна държавна собственост. Изложени са съображения, че решението противоречи на приложимия материален закон, тъй като съставът на административния съд не е съобразил, че Долашки ползва имотът на правно основание- договор за наем както и отправено предложение за замяна. Поради това, жалбоподателят моли настоящата инстанция да отмени решението и да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област София, чрез процесуалния си представител- юрк. Стаменова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на Николай Данчев Долашки срещу заповед № РД-15-197/23.09.2009 г. на областен управител на област София, с която е наредено изземването на недвижим имот - частна държавна собственост (съставен АДС № 02696/30.01.2001 г.), а именно апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж. к. "Люлин" бл. 306, вх. А, ет. 5. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата, като неоснователна. При това обосновано и правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с приложимия материален закон или неговата цел. В тази връзка са съобразени всички релевантни обстоятелства, установени по приложените по делото доказателства, че жилището е държавна собственост, към момента на постановяване на заповедта се държи без правно основание от жалбоподателят, след като безсрочното му наемно правоотношение е прекратено с едномесечно предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД, (редовно връчено на 16.02.2009 г.) приложим на основание чл. 24 от Закона за държавната собственост (ЗДС); направен е извод, че актът е издаден при наличието на всички фактически предпоставки по чл. 80, ал. 1 ЗДС. Според последната разпоредба (в приложимата й редакция по ДВ бр. 32/2005 г.), имот - държавна собственост, който се владее или държи без основание, ползва се не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на областния управител по мотивирано искане на съответния министър или ръководител на ведомство. Тълкуването й налага извод, че мотивирано искане на съответен министър или ръководител на ведомство следва да е налице в случаите, в които държавен жилищен имот е предоставен за управление на министерство или ведомство. Съдът е констатирал, че няма спор между страните, че Долашки не се намира в трудови или служебни правоотношения с държавно ведомство, както и, че същият притежава жилище в град София, годно за обитаване. Изводът на съда е, че Долашки не отговаря на изискванията да е наемател на жилище, частна държавна собственост, на това основание съществувало наемно правоотношение е прекратено с едностранно волеизявление от наемодателят, поради което законосъобразно, след изтичане на 5 месечен срок от уведомлението за разваляне на наемното правоотношение - е последвало законосъобразното му изземване. Отправеното от Долашки предложение за замяна, обусловено от семейно и имотно състояние и жилищни нужди, не валидира държането на имота. По изложените съображения, настоящият състав приема, че съдебното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение