Решение № 1659 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2016 г.

Решение № 1659 от 9.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Б. И. Д. със съдебен адрес в гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 1068 от 30.12.2015 г., постановено по адм. д. № 683/2015 г. по описа на Административен съд - С. област, с което съдът е отхвърлил жалбата на Добрев срещу заповед № 14-0262-000166/30.05.2014 г. на началника на РУП-Е. П. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Ответникът началникът на РУП - Е. П., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на Б. Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 389 от 29.05.2014 г. за това, че на същата дата в землището на с. Г. Р. е управлявал трактор Т40 без регистрационни номера и ремарке без регистрационни номера, не е представил СУМПС и при проверка за употреба на алкохол с техническо средство е установено количество алкохол в кръвта от 1,38 промили. Поради движение с несъобразена скорост е предизвикал и ПТП. Издаден му е талон за кръвна проба. Според заключението на химическата експертиза, количеството алкохол в кръвта е било 1,00 промил. С оспорената пред административиня съд заповед № 14-0262-000166/30.05.2014 г. началникът на РУП-Е. П. е приложил на водача принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Заключил е, че са установени по безспорен начин относимите факти и обстоятелства за прилагане на принудителната административна мярка. С атакуваното решение съдът е направил точен анализ на представените доказателства в съответствие с приложимата правна уредба и е достигнал до правилен извод за наличие на основания за прилагане на принудителната административната мярка. Възприетите изводи за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са в съответствие със закона. По смисъла на чл. 171 ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на Г. пета, Раздел втори от АПК. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и отказ да бъде извършена проверка на водача с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Конкретните факти, изпълващи една от хипотезите за прилагане на ПАМ, са установени с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН лежи върху жалбоподателя. Описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно управлението на трактора от Добрев и установеният факт на употреба на алкохол чрез изпробване на водача с техническо средство и проверка в медицинска лаборатория съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК. Жалбоподателят не ги е оборил по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка и съдът правилно е приел наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Фактическите констатации са изложени подробно в АУАН, който е цитиран в мотивите на оспорения административен акт. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП няма санкционен характер. Тя се "прилага" (а не се "налага") без оглед на вината; чрез нея просто се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, прилага се превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й. Развитите пред касационната инстанция съображения за незаконосъобразност на принудителната административна мярка, респективно за неправилност на съдебния акт, поради неспазване на целта на закона, е неоснователно. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена на 30.05.2014 г., т. е. на следващия ден след установяване на административното нарушение с АУАН. Оспорената заповед е индивидуален административен акт, в който е посочено точно фактическото основание за прилагане на принудителната мярка, което изпълва съдържанието на приложимата правна норма. Неоснователни са касационните възражения за неправилност на съдебното решение, тъй като заповедта не съдържала фактически и правни основания и не съответствала на целта на закона. Фактът на констатирано управление на МПС след употреба на алкохол с количество над 0,5 промила е подведен под точната правна норма на чл. 171, т. 1, б"б" ЗДвП. Обстоятелството, че заповедта е връчена на 12.06.2015 г. е ирелевантно за нейната законосъобразност в конкретния случай, тъй като по делото няма данни в този период констатациите на АУАН да са оборени и да е приключило административно-наказателно производство. Целта на ПАМ е да препятства занапред подобно противоправно поведение на водача. Установените релевантни факти за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ не са оборени в производството. Предвид изложеното, правният извод на съда за законосъобразност на оспорената заповед е правилен, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд