Решение № 1977 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6939/2024 г.

ВАСШесто отделение27.02.2025 г.докладчик Бойка Табакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 3867 от 26.04.2024 г. по адм. д. 2301/2023 г. на Административен съд Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ Членове: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА/п/ БОЙКА ТАБАКОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от МБАЛ Тримонциум ООД гр. Пловдив, с ЕИК 200213096, чрез процесуалния представител адвокат С. Масалджиева против Решение 3867 от 26.04.2024 г. по адм. д. 2301/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от МБАЛ Тримонциум ООД гр. Пловдив против Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) гр. София искове за заплащане на сумата от 42 411,75 лева, със законна лихва от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща неизплатена стойност на извършена и отчетена през месец юни 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, както и за заплащане сумата в размер на 3578,65 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане върху претендираната главница от 42411,75 лева, считано от 01.01.2023г. до 12.09.2023 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора изложените от съда мотиви нямат опора в доказателствата по делото, нормативната уредба и съдебната практика. Счита, че в решението няма обосновка защо е длъжен да прилага Механизма за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ (БМП )след като НЗОК няма компетентност и законово основание да го приеме. Оспорва извода на съда за отхвърляне на главния иск, че ищецът не е изцяло изправна страна по индивидуалния договор, защото не е издал кредитно известие за прихващане, за да се приложи описаният механизъм в чл.369 от НРД за МД за 2020-2022г. Счита направеното препращане към механизмите по чл.45, ал.31 и ал.35 от 330 за противоречащо на законодателната уредба, на доказателствата по делото и на позицията на ответника по касация. Обосновава липса на каквото и да е законово основание за прихващане между суми, които НЗОК дължи по силата на повелителната норма на чл.45, ал.1 от 330, със суми, платени по силата на друг закон - Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Излага доводи, че в случая не са налице уредените в чл.103 и сл. от ЗЗД условия за извършване на прихващането, защото вземанията не са безспорни за страните по основание и размер. Твърди, че след м. февруари 2022г. не са му изплатени средства за работа при неблагоприятни условия (НУР), свързани с обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка, следователно няма средства за прихващане за процесния месец. Счита новите разпоредби на чл.57а и 626, станали част от индивидуалния договор с допълнително споразумение 68 от 15.06.2022г. към ИД (в сила от 01.01.22г), на които е придадено обратно действие, за пряко противоречащи на принципите, установени в чл.4, чл.5, чл.6 и чл.13 от АПК. Като се позовава на практика на Върховния касационен и Върховния административен съд, моли за отмяна на решението, уважаване на обективно съединените искове и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Национална здравноосигурителна каса гр. София, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество, се явява основателна. С обжалваното Решение 3867 от 26.04.2024 г. по адм. д. 2301/2023 г. на Административен съд Пловдив са отхвърлени като неоснователни предявените от МБАЛ Тримонциум ООД гр. Пловдив против НЗОК гр. София искове за заплащане на сумата от 42 411,75 лева, със законна лихва от 13.09.2023 г. до окончателното изплащане, представляваща неизплатена стойност на извършена и отчетена през месец юни 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури по сключения между страните по делото Договор 162382/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК, както и за заплащане сумата в размер на 3578,65 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане върху претендираната главница от 42411,75 лева, считано от 01.01.2023г. до 12.09.2023 г. Първоинстанционният съд приема за безспорно от фактическа страна, че ищецът като изпълнител на БМП е отчел надлежно изпълнение на дейности по сключения индивидуален договор с ответника за месец юни 2022 г. и претендираната искова сума от 42 411,75 лева е в размер на надвишението на стойността на осъществените дейности над определената такава за съответния месец по приложение 2 към индивидуалния договор. Не е изпълнил процедурата по чл.62б от индивидуалния договор с ответника, като не е издал кредитно известие за компенсиране сумата на надвишението с тази на заплатените за същия месец стойности за НУР, както и че такива суми за НУР са били заплащани и за срок от три месеца след отмяна на епидемичната обстановка в страната, тоест и за месец юни 2022 г. Отхвърлянето на претенциите е мотивирано с неизпълнение на предвидената в НРД и разписана по същия начин и в индивидуалния договор процедура за издаване на съответни документи от страна на ищеца и прилагане на механизъм за плащане, а именно ищецът не е изпълнил изискването да представи кредитно известие за извършване на дължимата компенсация, каквато е била предвидена към периода на осъщественото плащане и в разпоредбата на чл.369, ал.4 от НРД за МД /2020-2022 г./ сега отменена, с оглед периода на изпълнение на отчетените дейности. За неоснователни за приети възраженията за нищожност на тези договорни клаузи. Изложени са съображения, че при превишаване на месечния лимит НС на НЗОК има възможност да приеме решение за изменение и корекция на определените прогнозни бюджетни средства по аргумент от чл.26, ал.3 от ЗЗО и поради това в разпоредбата на чл.369, ал.1 от НРД за 2020-2022г. се предвидено определяне на Механизъм за гарантиране, предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП по ЗБНЗОК за съответната година. Обосновава с легалните дефиниции по §1, т.10 и т-11 от ДР на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), че Механизмът за гарантиране на предвидимост и устойчивост не се отнася само до лекарствените продукти по чл.45, ал.31 от ЗЗО и медицинските изделия по чл.45, ал.35 от ЗЗО. Позовава се на чл.62б, ал.4 от индивидуалния договор, в който изрично е предвидено, че месечните суми за НУР се включват в стойността за прилагане на Механизма по 57а, ал.1 от договора и се изплащат след отмяната на извънредната епидемична обстановка по ред и начин, посочен в публикуваната на страницата на НЗОК Методика за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на обявена епидемична обстановка. Доколкото в нея е предвидено изрично, че след отпадане на основанието за изплащане на суми съгласно тази методика стойността на отчетените дейности, превишаваща определената в Приложение 2 към индивидуалните договори стойност за конкретен месец, се компенсира с размера на вече изплатените на лечебното заведение средства за работа при неблагоприятни условия на работа преди прилагането на механизма за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП, то в случая компенсиране се следва със суми за юни 2022 г., когато вече не е била в сила обявената преди това епидемична обстановка. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е установено, че на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО между ищеца МБАЛ Тримонциум ООД Пловдив и НЗОК, представлявана от Директора на РЗОК - Пловдив, е сключен договор 162382/25.02.2020 г. (индивидуален договор) за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури. Съгласно сключения договор МБАЛ Тримонциум ООД се задължава да оказва на ЗОЛ медицинска помощ по КП от приложение 17, 18 и 19. НЗОК като възложител заплаща договорената и извършена дейност по КП, АПр, КПр на изпълнителя при представяне на изискуемите отчетни документи за това, детайлно изброени в чл. 52 от договора. Неразделна част от договора е Приложение 2 Стойности за заплащане през 2020 г. на обеми на дейностите в БМП, на медицинските изделия в БМП и на лекарствените продукти за лечение в условията на БМП, които НЗОК заплаща извън стойността на оказаните медицински услуги. Към договора е сключено допълнително споразумение от 15.06.2022г. и анекси от 30.05.2022 г., 08.07.2022 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със сключените анекси е договорено между страните, че на основание чл. 2 вр. чл. 11 от Правила за условията и реда за прилагане на чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2021 г., съответно за 2022 г., приети с решения на НС на НЗОК, се определят стойностите на дейностите за БМП, посочени в Приложение 2 към индивидуалния договор, като промяната е отразена в приложение към всеки от анексите, представляващо Приложение 2 от договора. Съгласно Приложение 2 към анекс от 08.07.2022 г. по периоди е предвидена обща стойност на дейности по чл. 5, ал. 1 и т. 2 от Правилата по т. 4 от ЗБНЗОК за 2022 г. за месец юни в размер на 203 229лв. Съгласно чл. 57, ал. 1 от договора страните са се уговорили, че НЗОК закупува от МБАЛ Тримонциум ООД дейностите по чл. 53, ал. 3, т. 2 при прилагане на договорения в чл. 369 от НРДМД 2020-2022 г. Механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за съответната календарна година. Съгласно чл. 57, ал. 2 и ал. 3 от договора изпълнителят представя финансово-отчетни документи за дейностите по чл. 53, ал. 3, т. 2 на стойност, до размера на месечната стойност по чл. 54, ал. 6, като за прилагане на ал. 2 в месечните известия по чл. 51, ал. 10 възложителят посочва сумата на надвишението на стойността на одобрените за заплащане за месеца дейности спрямо определената месечна стойност, която подлежи на възстановяване на НЗОК по реда на Механизма. Сумата се посочва с отрицателен знак. С новия чл.57а от договора е уредена процедура по заплащането на надвишени стойности на отчетени през месеца дейности, при която закупуването на дейности от възложителя става при прилагане на описания в чл.369 от НРД за МД 2020-2022 г. механизъм, като надвишението над уговореното в Приложение 2 по индивидуалния договор подлежи на възстановяване от НЗОК по реда на този механизъм, но преди това се извършва компенсиране с размера на средствата, изплатени за НУР, за което е нужно изпълнителят да изготви кредитно известие за съответния месец, за който е изплатена сумата за НУР и едва след компенсиране на надвишението със средствата за НУР се прилагат и всички действия по Механизма - чл.62б, ал.6, 8, 10 от индивидуалния договор. По делото е представена фактура 1000000143/07.07.2022 г., в която е посочена сумата от 203 229лв. за извършена лечебна дейност за месец юни 2022 г. и за която няма спор между страните, че е заплатена на ищеца. Във фактурата е отразена и с отрицателен знак сумата от 42 411.75 лв., представляваща сума за възстановяване по реда на Механизма за гарантиране на предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП, съгласно НРД. От представената разпечатка от персоналната информационна система за лечебното заведение е видно, че сумата 42 411.75 лв е посочена като сума за възстановяване по Механизма. При тези данни и при липса на изразено конкретно становище от ответника по иска в хода на съдебното дирене за основанието, на което оспорва исковата претенция, респективно откъде произтича недължимост на процесната сума, съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, постановявайки решение при неизяснена фактическа обстановка. Позоваването на чл.62б, ал.4 от индивидуалния договор и мотивите във връзка с приложението му е направено без по делото да е установено дали лечебното заведение е получавало средства за НУР, за кои месеци и на каква стойност. В касационната жалба изрично се твърди, че такива суми не са изплащани след м. февруари 2022г. В единственото проведено съдебно заседание по делото страните са заявили, че за тях безспорни са само обстоятелствата, че ищецът е отчел надлежно изпълнение на дейности по сключения индивидуален договор с ответника за месец юни 2022 г. като претендираната искова сума от 42 411,75 лева е в размер на надвишението на стойността на осъществените дейности над определената такава за съответния месец по приложение 2 към индивидуалния договор и не е изпълнил процедурата по чл.62б от индивидуалния договор като не е издал кредитно известие за компенсиране сумата на надвишението с тази на заплатените за същия месец стойности за НУР. Няма изявление на процесуалния представител на ищеца, че суми за НУР са били заплащани и за срок от три месеца след отмяна на епидемичната обстановка в страната, тоест и за месец юни 2022 г, както е посочено в съдебния акт. В молбата за назначаване на съдебна експертиза изрично е поискано установяване на този факт, но съдът не е допуснал извършването й. Издаването на кредитно известие е изискуемо, когато възложителят е издал месечно известие след контрол към изпълнителя на стойност, отговаряща на превишението, но не по-голяма от размера на изплатените средства за работа при неблагоприятни условия, свързани с обявено извънредно положение, съответно извънредна епидемична обстановка. Доказателства за стойностите на такива изплатени средства по делото не са представени, нито е установено за кой период изпълнителят е имал право на заплащане за работа при неблагоприятни условия, тъй като съгласно чл.62б, ал.1 от индивидуалния договор може да заяви, че не желае да получава такова заплащане. В тази връзка не е коментирано приетото като писмено доказателство писмо изх. 20-00-260 от 09.08.2022г относно начина на прилагане на чл.57а и чл.62б от индивидуалния договор, в което е посочено, че редът на чл.369, ал.4-7 от НРД се прилага в периодите на фактуриране през м. август-м.декември 2022г. След като по делото не е изяснено дали от клаузите на чл.62б, ал.8 във връзка с ал.6 от индивидуалния договор произтича неплащането на исковата сума, неправилно и в нарушение на процесуалните правила е отхвърлил обективно съединените искове с мотива, че ищецът е неизправна страна поради неизпълнение на предвидената в договора процедура. В тази връзка не е взето предвид, че разпоредбата на чл.369 от НРД за МД за 2020-2022г в приложимата редакция за исковия период, на която се позовава ответникът едва в писмената си защита след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и на която основават клаузите на чл.57а и чл.62 от индивидуалния договор, е оспорена по реда на чл. 185 и сл. от АПК и с влязло в сила на 10.02.2023 г определение от 15.07.2022 г. по висящото и към момента административно дело 5915/ 2022г по описа на Върховния административен съд изпълнението й е спряно. По тези съображения решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което е необходимо ответникът изрично да посочи възраженията си срещу исковата претенция. С оглед на становището му на страните следва да се укаже да представят доказателства във връзка с твърденията си като при необходимост съдът може да използва процесуалните средства по чл.145 и чл. 161 от ГПК, приложими на основание чл.19ж, ал.2 от АПК във чл.144 АПК. След изясняване на спора от фактическа страна съдът следва да коментира предвидените правни възможности за НЗОК да не извършва плащане на изпълнителя, доколко те са относими към конкретните установени факти и въз основа на това да формира изводи по основателността на исковата претенция. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските на страните. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение