Решение № 13663 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2011 г.

Решение № 13663 от 25.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от "Кок Инвест" ООД, гр. Варна, чрез пълномощника му - адв. Ваня Колева, против Решение № 808/04.04.2011 г. по адм. дело № 1575/2010 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът-директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, не се явява. От изпълняващия правомощията на директор - Диян Желязков, нач. отдел при Д "ОУИ" - гр. Варна, е постъпило възражение, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира за разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Кок Инвест" ООД, гр. Варна, срещу РА № 030903089/25.02.2010 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 275/29.04.2010 г. на директора на Д"ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на същото дружество за данъчен период м. 05., 06, 07, 08 и м. 12.2007 г. и м. 01. и м. 07.2008 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС, общо в размер на 152 853.74 лв. и лихви за забава общо в размер на 42 004.49 лв., както и задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 70 264.24 лв. и лихва за забава общо в размер на 19 014.36 лв.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че отказът на административния орган да признае правото на приспадане на данъчен кредит на "Кок Инвест" ООД по доставките, оформени с фактури № 11/25.04.2007 г., № 13/22.05.2007 г., № 14/07.06.2007 г., № 15/11.06.2007 г., № 16/29.06.2007 г., № 19/31.07.2007 г. и № 21/30.08.2007 г., всички издадени от ЕТ "Димитър Зафиров - Зафо", е законосъобразен, тъй като по тях не са налице реално извършени доставки-СМР, не са възникнали данъчни събития и данъка добавена стойност е начислен неправомерно. За да стигне до този извод съдът е анализирал подробно доказателствата по делото, вкл. и приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи. Въз основа на тях е приел, че данъчните фактури сами по себе си, не представляват доказателство за фактическо осъществяване на доставките. Не са достатъчни доказателства и осчетоводяването им, включването им в СД и в дневниците за покупки и продажби. За наличието на реални доставки по тях е необходимо да има други доказателства, каквито в случая оспорващото дружество не е представило. Констатирал е, че намиращите се към делото доказателства- договори, фактури, протоколи - обр. 19, не обосновават краен извод за фактически осъществени доставки от ЕТ "Димитър Зафиров-Зафо". Отчетено е че тези документи не съдържат данни за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика за изпълнение на процесните СМР, а протоколите - обр. 19 са без номер и дата и от тях не става ясно за кой договор, обект и период се отнасят.

Аналогични изводи съдът е направил и за доставките от "Белла инс" ЕООД по фактури: № 213/19.11.2007 г., № 218/26.11.2007 г., № 227/30.11.2007 г., № 430/22.07.2008 г., № 435/25.07.2008 г. и № 439/30.07.2008 г., както и за доставките от "Алфа браво" ЕООД, по фактури: № 152/07.12.2007 г., № 159/12.12.2007 г., № 167/18.12.2007 г., № 174/21.12.2007 г. и № 180/28.12.2007 г., всички с предмет - плащане по договори за телевизионна реклама. По тези доставки съдът е приел, че доказателствата по делото не установяват наличието на реални доставки. Позовал се е на извършените насрещни проверки на преките доставчици и на подизпълнителя им - "Атина трейд" ЕООД, от които е останало неустановено авторството и времето на изработения видеоклип за реклама на ваканционен комплекс "Sea Grace"- к. к. "Слънчев бряг-запад" с възложител-"Кок Инвест" ООД и дали това е този, който е представен на CD по делото, а така също и кога са излъчвани тези реклами. Съдът е отказал да кредитира представените спецификации, издадени от Георги Стоянов, в качеството му на собственик на ЕТ "Виржиния-ЕР-ЕН-Георги Стоянов", като доказателство за реалност на доставките. Отказал е да приеме и наличието на изпълнение от страна на подизпълнителя - "Атина Трейд" ЕООД, поради непредставянето на никакви доказателства от това дружество за реално изпълнение.

С оглед на това е намерил за законосъобразни изводите на органа по приходите, че по тези доставки също липсва реално изпълнение, което предполага отказ от право на данъчен кредит, на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 9, и чл. 25 от ЗДДС.

Съобразно този краен резултат за законосъобразност на направените откази за признаване на право на данъчен кредит по описаните доставки, съдът е приел за законосъобразен оспорения РА и в частта му, с която са определени задължения за корпоративен данък за 2007 г. и 2008 г. общо в размер на 70 264.24 лв. и лихва за забава общо в размер на 19 014.36 лв. Този извод е обоснован с разпоредбата а чл. 26, т. 1 от ЗКПО и следващото се от непризнатите разходи по описаните по-горе фактури увеличение на финансовия резултат на оспорващото дружество.

Така постановеното решение е правилно.

1.Неоснователно е оплакването за наличието на реални доставки по описаните по-горе седем броя фактури, с издател ЕТ "Димитър Зафиров-Зафо". Всички тези данъчни фактури са с предмет - плащане по договор № 8 за обект "Sea Grace", к. к. "Слънчев бряг", сключен между издателя им и дружеството-касатор. Предмет пък на този договор е извършването на СМР, по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, а именно " монтаж на топлоизолационни системи с мазилка за т. А, т. Б и т. В" на същия този обект, за календарната 2006/2007 г. По делото е установено, че строително-монтажните работи /СМР/ са извършени и дължимото за тях ДДС е начислено. Въпреки това съдът правилно е приел, че осчетоводяването на тези доставки, отразяването им в СД и в дневника за продажби и покупки не е достатъчно за признаване на тяхната реалност, като условие за ползване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Касаторът е следвало да ангажира други относими към установяването на този факт доказателства, каквото в случая не е направено. Позоваването на седем броя протоколи-обр. 19 за установяване на извършени СМР правилно е прието, че не е достатъчно доказателство, че СМР-тата са извършени именно от посочения във фактурите доставчик, при липса на доказателства за материална и кадрова обезпеченост по тяхното изпълнение. За да направи този извод съдът правилно се е позовал на заключенията на приетите съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които установяват, кадровия ресурс за изпълнението й, с какъвто доставчика ЕТ "Димитър Зафиров-Зафо" не е разполагал за процесния период. Освен това е установено, че в счетоводството на последния за 2007 г. и 2008 г. са налице пропуски, липсва документна отчетност за разходите за материали по обекти, кога са вложени, съответно такава отчетност за приходите, липсват разчетно-платежни ведомости, графици за работа на персонала по време и по строителни обекти. В счетоводството не са заведени и протоколи-обр. 19 за извършени СМР с получател-касатора. Самите протоколи-обр. 19 не сочат обекта, за който са издадени, поради което и не може да се прецени процесните фактури към кои протоколи се отнасят.

Всичко това е обсъдено от първоинстанционният съд, поради което и изводите му за недоказаност наличието на материален, технически и кадрови ресурс за изпълнение на доставките по процесните седем фактури, се явяват законосъобразни, а с това и крайния извод за отсъствие на реални доставки по тях и за правилно приложение на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС.

2.Неоснователни са и другите оплаквания за реалност на доставките по фактурите издадени от "Белла инс" ЕООД и "Алфа Браво" ЕООД. Законосъобразно е прието от съда, че предмет на извършените доставки по договорите, сключени с тези търговски дружества, е идентичен и касае "организация по излъчване на рекламен видеоклип, който да рекламира и представя в. к. "Sea Grace", чрез регионален кабелен оператор "канал О". По делото е установено, че и двете дружества са възложили изпълнението на договорите на подизпълнител - "Атина Трейд" ЕООД, от което при насрещната проверка не са представени никакви доказателства за реално изпълнение на доставките по договорите с възложителите - "Белла инс" ЕООД и "Алфа Браво" ЕООД. Не са установени и доказателства за наличието на видеоклип, собственост на касатора-възложител, респ. изработен от преките доставчици / или подизпълнителя/, за целите на сключените договори и за периода на действието им. Поради това представеният такъв на CD за първи път пред първоинстанционния съд правилно е игнориран като годно доказателство за този правно-релевантен факт. Съгласно договорите изпълнителите, съответно подизпълнителя са се задължили спрямо касатора, да издадат сертификати за излъчените реклами от съответния регионален кабелен оператор, след завършване на услугата. По делото е установено, че такива не са издавани. Позоваването на такива сертификати, издадени от Георги Стоянов, като представител на ЕТ "Вирджиния ЕР-ЕН", гр. Бургас, за такова излъчване, е обсъдено от първоинстанционния съд, че не доказва реалното извършени доставки. Това е така, защото не се установява качеството му на втори подизпълнител, въз основа на представения към адм. преписка договор между "Атина трейд" ЕООД и ЕТ "Вирджиния ЕР-ЕН", със същия предмет на доставка. Този договор е сключен на 15.05.2007 г. и с него се поема задължение за предоставяне на рекламно време в програмната схема на "Канал 0", само за периода от 1.06.2007 г. до 31.12.2007 г. С него не е поето задължение за излъчване на рекламен видеоклип по отношение на касатора, респ. преките изпълнители и подизпълнител, съответно за издаване на сертификат. Поради това представените от ЕТ сертификати, не доказват реално извършена услуга по процесните фактури / 5 бр. с издател "Алфа Браво" ЕООД и 6 бр. с издател "Белла Инс" ЕООД/.

Поради изложеното настоящата инстанция намира за законосъобразни крайните изводи на съда за отсъствието на реални доставки по тези фактури и за правилното приложение на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

1. Във връзка с изложеното по-горе неоснователна е касационната жалба и в частта й за дължимия корпоративен данък за 2007 г. и за 2008 г. в размер общо на 70 264.24 лв. и лихви за забава в размер общо на 19 014.36 лв. При наличието на непризнат данъчен кредит по ЗДДС, поради нереалност на доставките по визираните по-горе фактури с издатели ЕТ "Димитър Зафиров-Зафо", "Белла инс" ЕООД и "Алфа браво" ЕООД, органа по приходите е в правото си да преобразува финансовия резултат на дружеството-касатор за 2007 г. и за 2008 г. като извърши увеличение на същия с разходите по тези фактури, поради неправилното им осчетоводяване по с/ка 602 "Разходи" и на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

Като е направил аналогични изводи за законосъобразност на оспорения РА и в тази му част, съдът е приложил правилно материалния закон. Не са налице и поддържаните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ето защо като валидно, допустимо и правилно, обжалваното решение следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение