Решение № 6668 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16111/2011 г.

Решение № 6668 от 11.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16111/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Казем Сархан Мохамед, гражданин на Ирак, против решение № 4833 от 03.11.2011 г. по адм. дело № 7900/2011 г. на Административен съд - София-град. В касационната жалба и в съдебно заседание се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Касаторът моли тричленният състав на ВАС да отмени обжалваното съдебно решение и решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет като незаконосъобразни. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд-трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на Казем Сархан Мохамед, гражданин на Ирак, против решение № 452/24.08.2011 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липсата на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че според общоприетите критерии на Върховния комисариат за бежанците на ООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила и с обстоятелството от коя част на страната произхожда той. Съобразно събраните по делото доказателства АССГ е приел, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е изследвал случая и съобразно мотивите в решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО. В решението се посочва, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условията последният да представя доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи, както и че съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Приел е, че това условие не е налице в настоящия случай, тъй като няма обективни данни насилието в Ирак да е достигнало към момента такава изключителна степен. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид официалната справка на агенцията за ситуацията в страната. Същата е актуална, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че Ирак не е сигурна страна по произход и че там той подложен тежки посегателства. Правилна е преценката на административния орган, че фактите от бежанската на история на чужденеца са противоречиви. В интервюто си от 24.03.2011 г. Казем Сархан Мохамед твърди, че е напуснал Ирак, защото имало заплахи за живота му от Висшия ислямски съвет. Искали от него да пише поезия по време на изборите. На въпрос на интервюиращия орган по време на кои избори и коя година са проведени, жалбоподателят отговаря, че не си спомня (!), бил болен от диабет. В жалбата до ВАС Казем Сархан Мохамед твърди, че е бил преследван заради политическите си убеждения. Освен това изтъкнатите от чужденеца причини да остане в България поради влошеното си здравословно състояние не влизат в предметния обхват на ЗУБ и не могат да бъдат основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Още по-малко може да бъде прието за основателно изтъкнатото от жалбоподателя по време на интервютата извинение, че противоречивите данни и липсата на спомени се дължали на заболяванията му. Всичко това идва да обоснове извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Казем Сархан Мохамед да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. По отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Като е стигнал до същия извод АССГ е постановил правилно решение. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,