Решение № 9447 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13938/2011 г.
ВАСI отделение29.06.2012 г.докладчик Благовеста Липчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 535 от 27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 595/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково. ОСЪЖДА Митница Свиленград да заплати на Димитър Петков Тренков от гр. Хасково, ул. "Булаир" № 27-29, вх. А, ет. 4, ап. 26 сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща осъществените в касационното производство разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 9447 от 29.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13938/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производство е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Началника на Митница Свиленград, чрез процесуален представител, срещу Решение № 535 от 27.09.2011 г., постановено по адм. дело № 595/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Хасково, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 1/2.06.2011 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 494 от 8.07.2011 г. на Директора на Агенция "Митници". Касаторът твърди, че обжалваното решение на Административен съд - Хасково е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение, по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба. Ответникът по касационната жалба - Димитър Тренков, в писмен отговор, както и в открито съдебно заседание чрез процесуален пълномощник, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на осъществените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 1/2.06.2011 г. на Началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 494 от 8.07.2011 г. на Директора на Агенция "Митници", с което жалбоподателят е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 1483 лв., представляващи остатъка от ДДС, задно с дължимата лихва, считано от датата на възникване на задължението - 14.06.2007 г. до датата на заплащането му. За да отмени постановлението на началника на Митница Свиленград, административният съд е приел, че на 4.01.2006 г. на името на Бонка Тренкова - инвалид, е внесен лек автомобил, за който е ползвала митнически облекчения "безмитен внос" на основание чл. 4 от ПМС № 2 от 1993 г. във връзка с чл. 720, ал. 1, т. 1 и чл. 721 ППЗМ. На 13.06.2007 г. вносителката е починала и оставила за законен наследник ответника по касационната жалба Димитър Тренков. В чл. 753, ал. 2 ППЗМ са изброени случаите, в които отпада митническото облекчение и възниква задължение за заплащане на вносно мито, които са свързани с активно изразена воля на вносителя да се разпореди с внесения автомобил, какъвто случаят на наследяване не е. При наследяването няма разпоредителна сделка. Съдът е приел, че текстът не може да се тълкува разширително и няма материалноправно основание за издаване на постановлението за заплащане на вносно мито от наследниците. Относно възражението, че възникналото митническо задължение е установено с влязло в сила Решение № 8000-1229 от 20.11.2009 г. на Началника на Митница Свиленград, съдът е посочил, че основанието за издаване на постановлението е възникналото и неплатеното в срок митническо задължение, което се установява с постановлението, съгласно чл. 211а от ЗМ. Настоящият касационен състав, след осъществената проверка на атакувания съдебен акт намира, че решението на Административен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото и не е спорна между страните. Съдът е направил законосъобразни правни изводи. Случаите на отпадане на преференциалния режим и възникване на митническо задължение при освободен от митни сборове внос са изброени в чл. 753, ал. 2 ППЗМ и след като прехвърлянето на автомобила по наследяване не е сред тях, изводът на съда, че няма основание за издаване на процесното постановление, е законосъобразен. Митнически режим не може да се променя поради факти, които не са предвидени в хипотезите на нормите от ЗМ и ППЗМ. При липсата на изрична разпоредба за случай на смърт на титуляра на митническия режим не може да се поддържа, че със смъртта му има основание за събиране на митни сборове от наследниците- невносители. В чл. 753 ППЗМ са уредени изрично и изчерпателно хипотезите, в които възниква вносно митническо задължение, и наследяването поради смърт на инвалида не е сред тях. Неоснователно е основното възражение на касатора, че е налице влязло в сила Решение № 8000-1229 от 20.11.2009 г. на Началника на Митница Свиленград, с което е установено митническото задължение, поради което неправилно административният съд е обсъждал основанията за възникване на митническото задължение. Митническите задължения и други публични вземания се установяват с постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено от началник на митницата, в чийто район е възникнало неплатено в срок задължение съгласно чл. 211а от ЗМ. Тоест възраженията относно дължимостта на вземането могат да бъдат направени и следва да бъдат разгледани в производството по обжалване на ППСПДВ, независимо дали то се предхожда от решение по чл. 220 ЗМ в описания по-горе смисъл. С оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,