Решение № 4219 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11955/2020 г.

Решение № 4219 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11955/2020 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ц. Б., гр. Неделино, чрез адвокат С. В. срещу решение № 1648/24.09.2020 г., постановено по адм. дело № 172/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-15-331 от 19.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив, което е отхвърлена жалба вх. № 1012-15-417 от 27.11.2019 г. против Разпореждане № 151-00-3854-8 от 30.09.2019 г. на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица, от които главница в размер на 6 908, 97 лв. за периода от 18.05.2018 г. до 30.09.2018 г. и лихва в размер на 751, 48 лв., изчислена към 01.10.2019 г. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез юрисконсулт С., оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. С обжалвания административен акт – Решение от 19.12.19 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Пловдив е потвърдено Разпореждане от 30.09.19 г. на ръководителя на ОБ при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено касаторът да възстанови недобросъвестно получени суми за парично обезщетение за безработица по чл. 54ж, ал. 3 КСО за периода от 18.05.2018 г. до 30.09.2018 г. От събраните по делото писмени доказателства правилно съдът е преценил, че обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган по чл. 54ж, ал. 1 КСО и чл. 117, ал. 3 КСО, в предвидената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и е подробно мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му. Не са допуснати нарушения на производствените правила, които да са от категорията на съществените. Спорът е по отношение приложението на материалния закон. Касаторът е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица в качеството му на осигурено лице на основание чл. 54а КСО след прекратяване на трудово правоотношение в Кралство Испания като е представил документи за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – членка на ЕС /Кралство Испания/ и такова обезщетение безспорно му е било отпуснато, считано от заявената дата на прекратяване на осигуряването /18.05.18 г. до 17.11.18 г./. С представените писмени документи от Кралство Испания е удостоверен период на осигурена заетост по законодателството на Испания за времето от 03.05.2018 г. до 17.05.2018 г. Съобразно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО, паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Предвид ал. 3 на чл. 54ж КСО, длъжностното лице по ал. 1 издава разпореждане за възстановяване на неоснователно изплатените обезщетения за безработица. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестността подлежи на доказване от административния орган. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал разпоредбите на материалния закон – чл. 10, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО и е аргументирал подробно изводите си за недобросъвестност на лицето, получило обезщетение за безработица като се е позовал на резултатите от извършените проверки от длъжностните лица и знанието на лицето за тези обстоятелства. От събраните по делото непротиворечиви данни и писмените доказателства по извършени проверки от ОДМВР – Пловдив, компетентните органи в Кралство Испания и в Република България е доказано по несъмнен начин, че за декларирания период на осигуряване в Кралство Испания касаторът не е имал качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО и § 1, т. 3 от ДР на КСО, съответно чл. 1, б. "в" от регламент /ЕО/ № 883/2004 г. Безспорно е установено, че за лицето няма данни да е напускало пределите на България за посочения период на трудова заетост в Испания /03.05.2018 г. до 17.05.2018 г./, както и от събраните официални данни от Кралство Испания е установено, че са анулирани осигурителните периоди на множество лица, включително и на касатора, анулирани са и издадените за тях документи. Заличаването на данните за извършвана трудова дейност в държавата – членка и анулиране на документи, издадени от компетентните органи в Кралство Испания, както и резултатите от извършената проверка на Държавната служба Инспекция по труда и социалната сигурност на Испания, получени в официален превод на български език, категорично потвърждават обстоятелството, че касаторът не е упражнявал трудова дейност като заето лице за периода от 03.05.18 г. до 17.05.18 г. в Кралство Испания. Не са налице доказателства и за командироване на лица от Кралство Испания за работа в Република България. Предвид това, касаторът не може да се счита за осигурено лице по смисъла на чл. 1, б. "а" и б. "в" от Регламент /ЕО/ № 883/2004 г., във връзка с чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО и наведените в касационната жалба доводи са необосновани. Първоинстанционният съд е направил обоснования извод, че са налице фактически установявания, сочещи наличие на недобросъвестно поведение. Недобросъвестност в случая е налице, тъй като лицето съзнателно е посочило неверни обстоятелства с цел да получи облага. От събраните по делото материали и след извършена надлежна проверка на компетентните органи на НОИ е установена по безспорен начин недобросъвестност на касатора и неупражняване на трудова дейност при работодателя. Предвид това и съобразно разпоредбата на чл. 54ж, ал. 3 КСО правилно административният орган е разпоредил на основание чл. 54ж, ал. 3 от КСО вр. чл. 114, ал. 1 КСО лицето да възстанови неоснователно получените парични суми, представляващи недобросъвестно получено обезщетение за безработица. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на минималния размер юрисконсултско възнаграждение, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на шесто отделение,