Решение № 14085 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2014 г.

Решение № 14085 от 25.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10116/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3499 от 23.05.2014 г., постановено по адм. д. № 5692/13 г. Административен съд - София град, първо отделение, 44 - ти състав, е отхвърлил жалбата на "Е. В." - ЕООД - гр. Дупница, срещу ревизионен акт № 101206670/26.11.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 309/18.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. София и е осъдил жалбоподателя да заплати на НАП разноски по делото в размер на 842,68 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Е. В." - ЕООД - гр. Дупница, представлявано от управителя Емил Евтимов. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Ответният по касационната жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на "Е. В." - ЕООД - гр. Дупница, срещу ревизионен акт № 101206670/26.11.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 309/18.02.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. София. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по процесния ревизионен акт - издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, извършените действия по събиране на доказателства и събраните такива, констатациите на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните фактури. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно производствените правила. След това решаващият съд е изложил своите мотиви относно материалната законосъобразност на ревизионния акт, като са изложени мотиви за всеки един от доставчиците "Ралитекс ЕН"-ЕООД, "Стиви Строй"-ЕООД, "Мунти груп"-ЕООД, и ЕТ "Ковачев и син". Прието е, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на извършените доставки по фактурите на посочените търговски субекти. Посочено е, че констатациите за липса на реални доставки по фактурите като основание за непризнаване на правото на данъчен кредит не са опровергани от данъчно-задълженото лице, включително и от заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза, свързана с доставките на "Мунти груп"-ЕООД. Направен е краен извод за законосъобразност на ревизионния акт и неоснователност на жалбата. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и по отделно, както и не е съобразил тълкуването на закона, дадено в решенията на Съда на Европейския съюз. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема за установено следното: Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Даденото тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит от страна на първоинстанционния съд е правилно и съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Правилно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по процесните доставки, както и правилно е формулиран основният спорен въпрос - налице ли са реални доставки. По отношение на доставките на "Ралитекс"-ЕООД непризнатото право на данъчен кредит по фактурите е свързано с обстоятелството, че предмет на доставките са "рекламни услуги", а съгласно приемо-предавателните протоколи са доставени рекламни материали - фирмени календари, химикалки и прочие. Дори да се приеме, че под "рекламна услуга" следва да се разбира доставката на рекламни материали, то от представените доказателства не може да се установи, че страните са договорили доставените материали. В този смисъл, отхвърляйки жалбата в тази й част, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора по отношение на частта от решението, свързана с непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Стиви строй"-ЕООД с предмет авансово плащане. Съгласно чл. 25, ал. 7 от ЗДДС / в приложимата към 2009 г., когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансова плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането/за размера на плащането/. Визираната разпоредба е аналогична с нормата на чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност /ОВ L 347, 2007 г./, за която в т. 45 от тълкувателно приложимото Решението по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C- 419/02, СЕО посочва, че представлява отклонение от правилото на чл. 63 и като такова трябва да се тълкува стеснително. В т. 48 той уточнява още, че за да бъде ДДС изискуем, преди още стоките или услугите да са били доставени, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане /така и Решение от 3 май 2012 г. по дело Lebara, C- 520/10, т. 26). При условие, че са осъществени авансови плащания за все още неопределени точно доставки, СЕС сочи, че те не подлежат на облагане с ДДС - т. 31 от Решение по дело MacDonald Resorts, C - 270/09. В конкретния случай има уговорени елементи на доставките, но от данните по делото се установява, че тези доставки не са изпълнени в уговорения срок, което обстоятелство не се оспорва от ревизираното лице. Първоинстанционният съд е разгледал възражението на жалбоподателя за автоматично удължаване на договорите и правилно е приел, че то е неоснователно, тъй като липсва пълно неизпълнение на задълженията от страна доставчика. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че за възникването на право на данъчен кредит при авансови плащания е без значение обстоятелството, дали бъдещата доставка е реално изпълнена. От разпоредбите на чл. 86 и чл. 68 от ЗДДС, както и от самият механизъм на данъка добавена стойност следва извода, че данъкът добавена стойност при авансови плащания е във функционална зависимост от реалното изпълнение на договорените бъдещи доставки. Предвид на данните по делото следва да бъде прието, че доставчикът е изпаднал в забава за изпълнение на договорените услуги още към момента на разглеждане на делото в първата инстанция, като доказателства за изпълнение от негово страна не са били ангажирани от жалбоподателя. Не е доказано и издаването на данъчно-кредитни известния поради разваляне на договорите заради неизпълнение. Не намират подкрепа в закона и оплакванията на касатора, свързани с частта от решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в частта за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Мунти груп"-ЕООД. Изложеното в касационната жалба по отношение на продажбата и прехвърлянето на собствеността върху родово определените вещи по същество е вярно, но то е неприложимо в случая. Видно от данните по делото, представени от самия жалбоподател, въпросните гуми имат своя марка, размер, фабричен номер, година на производство, т. е. налице са белези, по които същите могат да бъдат индивидуализирани, поради което по отношение на тях не могат да бъдат прилагани правилата за продажбата на родово определени вещи. В процесните фактури и в приемо-предавателните протоколи няма индивидуализация на гумите по марка, фабричен номер и прочие, поради което не може да бъде направена връзка между тези документи и представените в съдебното производство лимитни карти и протоколи за брак, в които гумите са подробно индивидуализирани. Отделно от това за част от гумите вещото лице по назначената техническа експертиза е депозирало заключение, че такъв размер гуми /315/16/22,5 / не се произвеждат и не могат да бъдат монтирани на транспортните средства на дружество, като твърдението на страната, че става въпрос за техническа грешка във фактурите при изписването на размера не е доказано с допустими доказателства. Не са опровергани и констатациите на РА, че доставчикът не е открит на данъчен адрес, както и че същият не е представил никакви доказателства за материална и кадрова обезпеченост, както и че е бил дерегистриран по ЗДДС, считано от 13.04.2012 г. В този аспект, приемайки, че ревизираното лице не е доказало реалност на доставките по фактурите, издадени от "Мунти груп"-ЕООД, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид установената съдебна практика ответникът по касация има право на разноски за една инстанция, които разноски са присъдени с първоинстанционното решение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,