Решение № 2929 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9976/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1, изр. трето от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по повод три касационни жалби срещу решение 233/06.03.2023 г. по адм. дело 913/2021 г., по описа на Административен съд София област, с което е отменено по жалба на "Иркон" ООД решение 768/29.07.2021 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК/15/2021 г., в частта по т. 1, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК от страна на "ВМСС" ЕООД, и в частта по т. 3, с която на "Иркон" ООД е възложено заплащане на "ВМСС" ЕООД на сторените разноски в размер на 1000 лева и вместо него е установено извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК от страна на "ВМСС" ЕООД, и е изпратена преписката на КЗК за налагане на предвидената в закона имуществена санкция. Също така е отхвърлена жалбата на "Иркон" ООД, срещу решение 768 от 29.07.2021 г. на КЗК по преписка КЗК/15/2021 г., в частта по т. 1, с която е установено, че от страна на ВМСС" ЕООД, не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1, чл. 37 и чл. 29 ЗЗК, както и в частта по т. 2, с която е оставено без уважение искането на "Иркон" ООД за възлагане на сторените в производството пред КЗК разноски. Първата касационна жалба е подадена от Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. Манолов, срещу частта, с която е отменена част от решението на Комисията и е установено извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК от страна на ВМСС ЕООД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според КЗК, съдът не е приложил последователно двете експертизи и по-конкретно, наличието на разпознаваемост и отличителност на продукта и свързаност с проект на Иркон ООД, тъй като това е стандартен начин, по който се проектира и поради това съдържа типизирани елементи и конструкции. Неправилно не е бил взет предвид предходния опит на служителите на ВМСС ЕООД и тяхното участие в изготвянето на проекти на Иркон ООД, като са взети предвид неправилно само датата на регистрация на ВМСС ЕООД. Относно изображението на страница 11 от портфолиото, твърди, че проектното проучване е реално извършено. Относно изображението на стр. 13, 16, 17 от портфолиото, твърди, че не са взети предвид разясненията, че част от екипа на дружеството е взел участие, а не самото то. Относно изображението на стр. 19 твърди, че достоверно представя опита на служителите на ВМСС ЕООД. Твърди се, че не може да настъпи заблуждение, защото потребители притежават достатъчно специални знания. Накрая оспорва възможността първоинстанционният съд да изземва правомощия на КЗК и да установи извършването на нарушение. Втората касационна жалба е подадена от Иркон ООД, представлявано от управителя М. Цанков, чрез процесуалния представител адвокат А. Аврамов, срещу частта с която е оставено в сила част от решението на Комисията за липса на извършено нарушение на чл. 35, ал. 1, чл. 37 и чл. 29 ЗЗК. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изготвените проекти се характеризират с изключителност и уникалност, поради което външния вид на продуктите могат да бъдат обект на имитация, и като такива сходни на Иркон ООД е налице нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Третата касационна жалба е подадена от ВМСС ЕООД, представлявано от управителя И. Йоцов, чрез процесуалния представител адвокат Б. Ганчев, срещу частта, с която е отменена част от решението на Комисията и е установено извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК от страна на ВМСС ЕООД. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост и неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Твърди, че в съдебният състав се е произнесъл по непредявено искане за установяване на нарушение по чл. 31 ЗЗК. По приложението на чл. 31 ЗЗК, твърди, че не е налице възможност за заблуждение на потребителите, тъй като в портфолиото са представени проекти, в които както г-н Йоцов, така и други бивши служители на искателя са участвали, с цел да се представи опита, знанията и специализацията на екипа. Твърди, че няма уникалност в стоманените конструкции, които да ги отличават, както и че потребителите са информирани. Посочва се, че по страници 13, 16 и 17 от портфолиото, изрично е указано, че част от екипа е участвал в съответния проект. Сочи, че ВМСС ЕООД е било само заинтересована страна и с установяването на нарушение е нарушено правото му като страна. Ответникът по касационните жалби на КЗК и ВМСС ЕООД Иркон ООД, в подробен писмен отговор оспорва касационните жалби като неоснователни. Моли съдът да ги отхвърли и да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, както и да му присъди разноски. Ответникът по касационната жалба на Иркон ООД КЗК, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Г. Манолов, в писмени бележки и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като недопустима, алтернативно като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба на Иркон ООД ВМСС ЕООД, чрез процесуален представител адв. Станчев, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдът да я отхвърли. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатският хонорар на Иркон ООД. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационните жалби като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Относно оспорването като недопустима касационната жалба на Иркон ООД, с оглед твърдението на Комисията, че липсва правен интерес и е подадена в нарушение на принципа non bis in idem. Следва да се има предвид, че анализът за установяване на извършено нарушение на разпоредбата на чл. 31 ЗЗК е различен спрямо този по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Като следва да се отбележи, че нарушенията имитация и въвеждане в заблуждение, действително са тясно свързани, но в конкретния случай обект на анализ са различни поведения на предприятието, а именно от една страна, дали се въвежда в заблуждение потребителя относно това, кой е действителния проектант на съоръженията и кой е изпълнителят на проектите, а от друга, дали е осъществена имитация от страна на ВМСС на утвърдените съоръжения/проекти на обекти на Иркон ООД. Поради което, не е нарушен принципа non bis in idem по чл. 4, § 1 от Протокол 7 на ЕКПЧ. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред Административен съд София област е било образувано по жалба на Иркон ООД срещу решение 768/29.07.2021 г. постановено от КЗК по преписка КЗК/15/2021 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 31, чл. 35, ал. 1 и чл. 37 ЗЗК от страна на ВМСС ЕООД. С обжалваното решение, съдът е отменил оспорения пред него акт, в частта с която се установява, че не е извършено нарушение на чл. 31 ЗЗК, като е установил че ВМСС ЕООД е извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК и е потвърдил акта в останалата му част. За да достигне до този резултат, съдът е приел, относно приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, че в конкретния случай, процесните стоки и услуги, поради своите специфични характеристики, нямат свойството да се отличават по външен вид от сходни на тях стоки и услуги на друг конкурент. Също така, не може да настъпи объркване на потребителите, защото те разполагат с достатъчно специални знания, както и защото проектиране и изпълнение на проекта се възлага за отделен случай съобразно спецификите на проекта. Относно приложението на чл. 37 ЗЗК е прието, че Иркон ООД не е защитило с необходимите мерки своята конфиденциална информация. Относно наличие на нарушение по чл. 31 ЗЗК, първостепенния съд е приел, че конструктивните елементи, строителните конструкции и съоръжения, представени от ВМСС ЕООД на стр. 6, 11, 13, 16, 17, 19 от процесното портфолио, са изцяло проектирани и изпълнени от Иркон ООД. Освен това е прието, че само по себе си поставяне в портфолио, с което един стопански субект се представя, на изображения на проекти, изцяло изработени и изпълнени от друго дружество, съставлява действие, внушаващо неверен факт, а именно, че съответните проекти принадлежат на този, който се представя с тях, в случая ВМСС ЕООД. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решение за валидно, допустимо и като краен резултат правилно и поради това препраща към мотивите на първоинстанционния съд, съгласно изрично предвидена възможност визирана в разпоредбата на чл. 221, ал. 2 АПК. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са релевираните в касационната жалба на КЗК възражения за недопустимост на съдебното решение, поради изземване правомощията на КЗК за установяване на нарушение. На първо място, следва да бъде отбелязано, че практиката на ВАС е константна по отношение на възможността, първостепенния съд, както и касационния да установяват за първи път извършено нарушение на правилата уреждащи свободната конкуренция на пазара, при условие, че вероятността за нарушение вече е анализира от страна на административния орган (независимо, че не е установено нарушение). Това заключение се дължи на обстоятелството, че органът вече един път е предявил въпросното предположение за извършено нарушение на законодателството от страна на лицето, спрямо което е образувано производството. Следователно неговите права и законни интереси не са нарушени, защото той е имал възможността да представи своята защита и всички необходими доказателства, още пред административния орган. Освен това безспорно е обстоятелството, че КЗК може започне анализиране на поведение, което нарушава лоялна конкуренция на пазара, посочвайки само спрямо кое поведение и кои факти ще извърши този анализ и ще събира доказателства, без да е необходимо да квалифицира процесното поведение на този предварителен етап в производството. В допълнение изследването на правнорелевантните факти и обстоятелства и субсумирането им под правната норма, не е ограничено от искането представено от лицето и образуването на преписката пред Комисията на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК, както и правилно е посочено в решението на КЗК на стр. 17, че Комисията следва служебно да направи анализ на разпоредбата на чл. 31 ЗЗК, доколкото не е обвързана от правната квалификация, направена в искането. Поради това правата предоставени на лицето по чл. 6 ЕКПЧ и чл. 41, 47 ХОПЕС са спазени. Това е така, също защото, лицето знае спрямо кои свои действия следва да се защитава. Именно поради това, независимо, че установява извършено нарушение за първи път в съдебно производство, това не е изземване на правомощията на Комисията, нито се ограничават правата на лицето за двуинстанционен контрол, защото на лицето е предявено спрямо какво предполагаемо нарушение ще бъде анализирано още пред националния орган по защита на конкуренцията. В подкрепа на така изложеното, следва да бъде посочено, че още с писмото с което е уведомено предприятието ВМСС ЕООД за образуваното производство пред Комисията с изх. ИПИ-3 КЗК-15/2021 г. от 15.01.2021 г. /стр. 184 от папка 1/ от предприятието е изискана релевантна информация и доказателства, в частност послужила именно за анализа за приложението на чл. 31 ЗЗК в конкретния казус. По-конкретно от предприятието е изискана обосновка дали е осъществявало контакт с арх. В. Иванов или с други потенциални клиенти, вкл. такива на Иркон ООД във връзка с евентуална бъдеща работа по техни проекти. Да бъдат представени доказателства за включени в портфолиото на предприятието, завършени от него по проект съоръжения /които са посочени в искането и съответно в брошурата на предприятието и изпратени на арх. В. Иванов по електронна поща/. Да бъдат представени доказателства свързани с портфолио, презентации, брошури, договори с клиенти, поръчки, фактури и др., включително и относно началния момент на предлагане на проектите и съоръженията. Да бъдат представени писмени доказателства, че посочените в портфолиото проекти и продукти са разработка на дружеството и са изпълнени от него, като се посочи ноу-хау, новост на разработката, за кои клиенти са разработени и по какъв начин са реализирани. Дали дружеството притежава регистрирани или заявени обекти на индустриалната собственост. Да бъде посочено, по какъв начин ВМСС ЕООД презентира, рекламира и популяризира своята дейност с цел привличане на клиенти, включително и посочените проекти и съоръжения. Дали в своята дейност предприятието е използвало информация, касаеща дейността на Иркон ООД и представляваща търговска тайна на искателя. Именно поради този подход на Комисията, да събера максимално много релевантна информация и предоставяйки възможност на лицето, обект на проверка да предостави всички доказателства и да изложи всички свои защитни тези още с връчването на първото писмо, с което се информира за образуваната преписка пред КЗК, Комисията е спазила горепосочените принципа за защита на правата на лицето. Също така видно от представените въпроси, те дават достатъчно основание и събиране и разглеждане на евентуално извършено нарушение на чл. 37 ЗЗК, който анализ Комисията е осъществила и в окончателното си решение, поради което не е налице ограничаване на правата на лицето. Що се отнася до възражението на ВМСС ЕООД за липса на представено искане за извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК, в жалбата до АССО, следва да се има предвид, че самата жалба съдържа отделна точка в която се твърди нарушение на чл. 31 ЗЗК, съдържаща искане за установяване на нарушение на така цитираната разпоредба /стр. 4-6 от първоинстанционната жалба/. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 146 АПК, първостепенният съд е длъжен да осъществи пълен контрол над административния акт, дори и да липса точно посочени мотиив за това. Като съгласно жалбата до АССО, жалбоподателя е оспорил в цялост административния акт и извършването на горепосочената проверката от страна на АССО е задължителна да бъде извършена в цялост, а не само на отделни части. На следващо място, относно материалната законосъобразност на решението. На първо място, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Като икономическите оператори действащи на съответния пазар, трябва да бъдат предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, която определя "предприятие" като всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е абсолютно задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика, както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо единствено да бъдат увредени интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Следва да бъде посочено, че правилно първостепенният съд е потвърдил установеното от КЗК, че двете дружества / Икрон ООД и ВМСС ЕООД/ са предприятия по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, тъй като извършват автономно стопанска дейност на съответен пазар изразяващ се в проектирането и изграждане на строителни обекти, проектиране и управление на сторително-монтажни дейности, изграждане на елементи и съоръжения от стомана и стамонобетон и др. /като съответен продуктов пазар/ на територията на страната /като съответен географски пазар/. Правилно и безспорно по делото е установен и процесния период, а именно от 22.06.2020 г. до 20.05.2021 г. /когато е представено от ВМСС ЕООД новото портфолио, съгласно т. 15 от установените факти/. Що се отнася до приложимостта на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Констатирано е наличието на първия елемент от фактическия състав по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и по-конкретно наличието на реално предлагане на продукта на пазара а именно предлагането от 1996 г. на инженерни и проектански услуги. Относно вторият елемент от фактическия състав, с оглед наличието на интерес за предприятието, което осъществява търговията на имитиращия продукт, е наличието на известност на имитационния продукт на съответния пазар, предлаган от предприятието, спрямо което е извършено нарушение. Правилно е прието от КЗК, потвърдено от АССО, че не е налице наложена известност и отличителност на предлагания продукт за потребителите, поради естеството на строителните конструкции и съоръженията, тъй като всички те притежават общи характеристики и оттам визуалност, като са предназначени за специфични дейности, функционални характеристики и начин на употреба. Правилно е отчетена и необходимостта от индивидуализация за всеки проект спрямо всеки клиент и поради това предназначен за конкретен възложител, което не може да доведе до отличителност и наложеност на предлагания продукт, защото индивидуализацията е спрямо всеки продукт, но тя е една малка част, но в основата си всички предлагани продукти имат общи характеристики, които са основни за съоръжението. С оглед на което, приликите са в резултат на функционалността на предлагания продукт. В допълнение, горните изводи са подкрепени и от представените и приети пред първостепенния съд две експертизи, чрез които се установява, че проектите като процесните съдържат типизирани елементи и конструкции, като в следствие на техническите параметри не може да се отличи неговия автор. Относно третият елемент от фактическия състав по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, а именно - стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата, предполага извършването на анализ на всеки елемент от външния вид на продуктите, който е в състояние реално или потенциално да въведе в заблуждение потребителите по отношение на съществени техни характеристики, производителя или продавача. Имитация е налице, само когато объркването е проявено спрямо конкретен сходен продукт, като за да се приеме, че е налице подобно объркване не са необходими специални знания, а да се изследва цялостния визуален ефект, възприеман от обикновения потребител. Следва да се посочи и че продуктът бива изследван с оглед цялостната представа, възприемана от потребителя, като внимание към детайлите не би следвало да се анализира, доколкото в случай че продуктите не могат непосредствено да се сравняват, детайлите биват трудно забележими /в този смисъл решение 3731/6.04.2023 г. на ВАС по адм. дело 10814/2022 г., IV отд./. Следва да се отбележи, вече представеното по-горе и потвърдено с двете експертизи, че с оглед цялостната представа за предлагания продукт, не може да е налице имитация, защото всички продукти от този тип съдържат типизирани елементи и конструкции, като в следствие на техническите параметри не може да се отличи неговия автор. Поради всичко гореизложено, не е налице приложение на чл. 35, ал. 1 ЗЗК за съответното поведение на предприятието ВМСС ЕООД. Относно приложението на чл. 37 ЗЗК. Правилно с решението на КЗК, потвърдено от АССО е прието, че не е нарушен съставът на това нарушение, тъй като Иркон ООД не е било защитило с необходимите мерки своята конфиденциална информация, поради липса на изрично, изчерпателно и конкретно посочване на това коя информация следва да се приема за производствена или търговска тайна съгласно пар. 1, т. 9 от ДР на ЗЗК, а само общо е посочена цялата информация. По отношение приложението на чл. 31 ЗЗК. Съгласно разпоредбата на чл. 31 от ЗЗК се забранява се въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. Следва да бъдат изведени елементите на фактическия състав на хипотезата на нормата визирана в разпоредбата на чл. 31 ЗЗК, за да може всеки един от тях да бъде разгледан и само при кумулативното наличие на всички елементи да бъде установено извършено нарушение. Така първият от тези елементи е извършването на активно деяние действие на предприятие, което да доведе до потребителите на съответния пазар до заблуждение. Като за осъществяването на това действие е ирелевантно дали е целенасочено към постигане на заблуждение у потребителите. На следващо място, вторият елемент на фактическия състав е представен чрез квалифициране на действието, което да бъде извършено чрез твърдение на неверни сведения, алтернативно чрез изопачаване на факти. Посочването на факти следва да не представят реалната обективна действителност спрямо продукта, които се предлага от извършващо действието предприятие. На следващо място, третият елемент от фактическия състав на нормата визирана в разпоредбата на чл. 31 ЗЗК е насочен към конкретизиране на характеристиките на предлаганите продукти, спрямо които се въвеждат в заблуждение потребителите. Законодателя е предвидил това да са съществените свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите. Израза "съществени свойства" следва да се разбира, като тези характеристики на продукта, които са изрично посочени в специален нормативен акт, както и такива които съществено отличават предлагания продукт от другите продукти на пазара. Следователно забраната по чл. 31 ЗЗК се прилага само за важни, основни, значими отличителни признаци или белези на стоките и услугите. На последно място, четвъртият елемент на съставът на чл. 31 ЗЗК, който по същество се свърза с третия елемент от фактическия състав на общата разпоредба за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, не изисква настъпване на реално увреждане на интересите на конкурента, а е достатъчно дори създаването на реална или потенциална опасност. Съгласно установени факти по делото, правилно е прието на КЗК и АССО, че активно действие от страна на предприятието ВМСС ЕООД е налице, изразяващо се в активно разпространяване на процесното портфолио, съдържащо спорните изображения. Относно обстоятелството дали процесните изображения съдържат неверни данни, следва да бъде отчетено, че по делото е установено обстоятелството, че конструктивните елементи, строителните конструкции и съоръжения, които ВМСС ЕООД е представило на стр. 6, 11, 13, 16, 17, 19 от процесното портфолио, са били изцяло проектирани и изпълнени от Иркон ООД, в изпълнение на редица договори, сключени с негови клиенти. Също така, е установено и че управителят на ВМСС ЕООД И. Йоцов, по времето, когато е бил служител на Иркон ООД и по силата на трудовата си функция при този работодател, е участвал в осъществяването на проектите, чиито изображения са показани на стр. 13 и 17, а показаният на стр. 19 е пренесен от личното портфолио на М. Райков, който е бивш служител както на Иркон ООД, така и на ВМСС ЕООД. Правилно първостепенния съд е съобразил тези обстоятелства, за да установи наличието на извършено нарушение, тъй като посочването в портфолиото на предприятието ВМСС ЕООД, участието на част от неговия екип в изработването на проекти като процесните, без да бъде посочено кое предприятие е извършило проекта и конкретизиране на лицата, които са работи по проекти, въвежда в заблуждение потребителите, именно поради асоциирането на проектите с предприятието, което портфолио разпространява ВМСС ЕООД. Независимо, че по делото се установява реалното участие на част от служителите на по-ново възникналото предприятие ВМСС ЕООД в изработването на проектите, допустимо посочване на тези проекти в портфолиото на това предприятие, би било, само ако се отчете кои конкретни лица, в какво качество и във връзка в какви правоотношения са били с предприятието на което е бил възложен проекта, в конкретния случай Иркон ООД. Не споменаването на тази информация в портфолиото въвежда в заблуждение потребителите за съществени свойства на продукта, а именно кой е неговия производител /кой е изработил проекта и изпълнил/. Безспорно е, че действителния производител на всеки продукт е от съществено значение за самия продукт и се явява съществена негова характеристика, с оглед възможността за проследяване на произхода и качеството му. Също така правилно е отчетено, че заблуда е налице не само относно авторството, но и относно съществувалите договорни отношения с клиенти, поради изричното им цитиране, без да е споменато, че това са договорни отношения с друго предприятие,а именно Иркон ООД. Относно изображението на стр. 11 от портфолиото /което единствено проявява различия в сравнение с другите изображения, които са еднотипни нарушения на нелоялната конкуренция и затова обсъдени съвкупно/ , където е представен проект на складово помещение, видно от установените факти по т. 14 и стр. 243-246 от папка 2.1 по преписката, договорът за проектно предложение /съгласно член първи от договора разработване на проектно предложение/, а не както твърди представителя на КЗК за изработването му, е бил прекратен с анекс. Това правилно е отчетено от АССО и е прието, че с посочването му в портфолиото на предприятието на неизпълнен договор /както и на обща застроена площ, местоположение и клиент/, води до посочване на неверни обстоятелства, които не са се осъществили в обективната действителност, което е нелоялна конкуренция. Поради което изображенията на стр. 6, 11, 13, 16, 17, 19 от разглежданото портфолио на ВМСС ЕООД на самолетен хангар и офиси, административна сграда с производствени и складови помещения, промишлено съоръжение бойлер /котел/, ръкавни филтри и стоманена конструкция кулокран, са на обекти, които са проектирани и изпълнени от Иркон ООД и представянето им в портфолио без споменаването на това последно обстоятелства нарушава лоялната конкуренция на пазара и попада под приложното поле на чл. 31 ЗЗК. Като съставът е формален и поради правилно не е изследвано реално настъпване на вреда на пазара, а с оглед данните по делото се доказва вероятност от настъпването на такава, поради което и последният елемент от фактическият състав на посочената разпоредба е изпълнен. По изложените съображения Върховният административен съд, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Същото е материално законосъобразно, обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и въз основа на тях, той е достигнал до верни правни изводи, поради което обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноските по делото следва да останат в тежест на страните, както са направени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение