Решение № 8893 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2017 г.

Решение № 8893 от 7.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1760/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по оспорване, подадено от С. И. В. срещу Заповед № РД-02-33-18/16.01.2017 г. на министъра на туризма, с която му е прекратено служебното правоотношение. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед противоречи на чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК и чл. 81 от ЗДСл, поради което иска да бъде отменена. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на туризма изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административен акт, а разгледано по същество е основателно по следните съображения: С обжалваната Заповед № РД-02-33-18/16.01.2017 г. на министъра на туризма на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), докладна записка № Т-93-00-106/16.01.2017 г. и утвърдена длъжностна характеристика от 16.01.2017 г. е прекратено служебното правоотношение на С. И. В. за длъжността началник на отдел "Контрол на концесионната дейност" в дирекция "Управление на морските плажове" при Министерство на туризма. Със заповедта е определено и обезщетението, което следва да се изплати на С. В.. Като доказателства по делото са приети писмени документи, представляващи административната преписка по издаване на оспорената заповед, а именно цитираната в нея докладна записка № Т-93-00-106/16.01.2017 г. под формата на доклад от директора на дирекция Управление на морските плажове" (л. 15-17), длъжностни характеристики за длъжността началник на отдел "Контрол на концесионната дейност" в дирекция "Управление на морските плажове" от 16.01.2017 г. (л. 18-23) и от 3.10.2016 г. (л. 36-41), Заповед № Т-РД-045/16.01.2017 г. на министъра на туризма за утвърждаване на Вътрешни правила за работа на отдел "Контрол на концесионната дейност" в дирекция "Управление на морските плажове" (л. 24-30), предложение изх. № ЧР-Д-144/18.11.2016 г. до С. В. за прекратяване на служебното му правоотношение срещу изплащане на обезщетение (л. 37). Представени са и са приети като доказателства по делото документи и болничен лист, експертно решение на ТЕЛК относно установяване временна неработоспособност на С. В., както и доказателства относно изпълнението на длъжността началник на отдел "Контрол на концесионната дейност" в дирекция "Управление на морските плажове" и квалификацията на лицето, на което това е възложено след издаване на оспорената заповед. От тези събрани по делото доказателства съдът приема за установено, че С. И. В. е заемал длъжността началник на отдел "Контрол на концесионната дейност" в дирекция "Управление на морските плажове" към датата на издаване на оспорената заповед. Не е налице спор между страните, а това се установява и от неоспореното от жалбоподателя фактическо изложение в оспорената заповед, че С. В. притежава образователна степен магистър по специалността "Право" и е завършил висше образование по специалността "Счетоводство и контрол". С утвърдената на 16.01.2017 г. длъжностна характеристика за длъжността, заемана от жалбоподателя, се променят изискванията към длъжността като необходимата до този момент образователна степен "магистър" в професионална област "Право" с юридическа правоспособност се заменя с образователна степен "магистър" в професионална област "Технически науки". Като основание за тази промяна е посочена докладна записка/доклад на директора на дирекция "Управление на морските плажове", в която буквално е посочено, че основна част от превантивния и последващ контрол на концесионната дейност, която се извършва от отдела, чийто началник е С. В., е свързана с много добри познания на законовата уредба, Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Закона за устройство на територията (ЗУТ) и други нормативни актове, свързани с правомощията на министъра на туризма. От тези констатации, които са в синхрон със съдържанието и на двете длъжностни характеристики за длъжността (от 3.10.2016 г. и от 16.01.2017 г.) е обоснован извод, че за нуждите на отдела е необходимо началникът му да притежава технически познания за разчитане, анализиране и проверка на специализираните схеми по ЗУЧК, както и да извършва подготовка на техническите данни и документация за провеждане на процедури за наем и концесии на морските плажове. Утвърдените на 16.01.2017 г. Вътрешни правила за работа на отдел "Контрол на концесионната дейност" в дирекция "Управление на морските плажове" са посочени като допълнителни съображения за предложението да бъде променено изискването към образованието на лицето, заемащо длъжността на началник на този отдел. При сравнителен анализ на двете длъжностни характеристики от 3.10.2016 г. и от 16.01.2017 г. не се установяват съществени разлики освен в раздела изисквания към длъжността, свързани с образованието и допълване с нови т. 3 и т. 4 от преките задължения. Липсват твърдения, данни и доказателства, че през м. януари 2017 г. са настъпили промени в Устройствения правилник на Министерство на туризма или други основания за изменение на възложените функции и задачи на дирекция "Управление на морските плажове", респективно на нейния отдел "Контрол на концесионната дейност". Такива не се установяват и в представените Вътрешни правила. При така установената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и при извършената проверка по реда на чл. 168 АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът е органът по назначаването на държавните служители в министерството. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 108 от ЗДСл във връзка с чл. 42, ал. 5 от ЗА, в необходимата писмена форма. Според чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаването има възможност за едностранно прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител, при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието "обективната невъзможност", но неговото съдържание е възможно да бъде извлечено от използваните изрази и смисъла, който те имат в други отрасли на правото. Само състояние, което е възникнало по непреодолими причини, непредизвикани от волята на страните по правоотношението, може да бъде възприето като обективна невъзможност да бъдат изпълнявани служебните задължения от държавния служител. Това тълкуване е съобразено с трайната и непротиворечива практика по приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл и смисъла, който има този институт на правото в други правни области (облигационно право, наказателно право и т. н. т.). Съдебната практика по приложението на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДС налага извод, че за да е налице хипотезата на тази правна норма е необходимо да бъдат доказани три правнорелевантни факта: да е създадена нова фактическа обстановка; тя да води до невъзможност за изпълнение от служителя на задълженията по съответната длъжност; причините за тази невъзможност, да не зависят от волята на страните по служебното правоотношение. В случая е налице нова фактическа обстановка, доколкото е извършено изменение на длъжностната характеристика, въвеждаща нови образователни изисквания за заемане на длъжността. Промяната на изискванията за заемане на длъжността е извършено по волята на една от страните по правоотношението (органа по назначаването), което изключва третото дефинирано условие. Променената длъжностна характеристика за длъжността представлява основание да се изисква от всяко едно лице, което в последствие ще бъде назначавано на тази длъжност да отговаря на поставените в нея образователни изисквания, но не може да бъде разглеждана като основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето, което до този момент е заемало длъжността поради "обективна невъзможност" да продължи да изпълнява същите задължения и функции, които до този момент е изпълнявало. Изрично следва да бъде посочено, че по делото липсват и твърдения, данни и доказателства, че С. В. е в постоянна невъзможност да изпълнява длъжността, която е заемал т. е. не е установено и наличието на втората предпоставка. В случая не без значение е и обстоятелството, че в мотивите на доклада на директора на дирекция "Управление на морските плажове" за промяна на образователните изисквания към длъжността на началник отдел "Контрол на концесионната дейност" са описани като необходими за изпълнение на длъжността знания и умения (много добри познания в законовата уредба, разчитане, анализиране и проверка на схеми, вкл. техническата им част, подготовка на документация, включително техническата им част, за провеждане на процедури за наем и концесии), които задължително се придобиват по време на обучението по специалността "Право" (и не се предполага да са част от обучението по специалността "Екология и опазване на околната среда"). Не е възможно да бъде пренебрегнато и отправеното предложение от 18.11.2016 г. за прекратяване на служебното правоотношение срещу изплащане на обезщетение като факт имащ значение относно преследваната цел при издаване на оспорената заповед, както и едновременното (на една и съща дата 16.01.2017 г.) утвърждаване на нова длъжностна характеристика, Вътрешни правила за работа на отдел "Контрол на концесионната дейност" в дирекция "Управление на морските плажове", подаване на доклада с предложения за промени и издаването на оспорената заповед. От друга страна обстоятелствата, че е отправено предложение за прекратяване на служебното правоотношение срещу изплащане на обезщетение и наличието или не на временна неработоспособност на С. В., не могат да бъдат разглеждани като факти с правно значение относно спазването на процедурата по издаване на оспорената заповед, доколкото ЗДСл не регламентира специални процедурни правила за този вид актове. Тези факти не обуславят и нарушения на общите правила за издаване на индивидуални административни актове, установени в АПК. По изложените съображения се налага извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган при спазване на изискването за форма на акта и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при липса на предпоставките на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл - основание за оспорване по чл. 146, т. 4 от АПК и в нарушение на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, поради което трябва да бъде отменена. По водене на делото С. В. е направил разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да му бъдат възстановени от бюджета на Министерство на туризма. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,