Решение № 13513 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10677/2017 г.

Решение № 13513 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10677/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Пловдив срещу решение № 1458 от 11.08.2017 г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 708/2017 г. С него се отменя решение № 2153-15-29 от 15.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което се оставя без уважение жалба на В. Богданова с адрес в [населено място], област [област] срещу разпореждане № [ЕГН] по протокол № 2140-15-786/7.12.2016 г. на ръководителя на "ПО", с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № 2113-15-3314/8.08.2016 г. на Богданова и изпратено делото като преписка на органа за ново произнасяне съгласно мотивите по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, В. Богданова, чрез процесуален представител адвокат Барбова от АК Пазарджик взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Богданова срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пловдив, с което се потвърждава разпореждане за отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Причини за отказа са липса осигурителен стаж от 35 г. и 2 м. при наличие само на ЗЗ г., 1 м. и 13 дни. Спорен е стажът в периодите 13.11.1972 г. -11.11.1973 г., 1.01.1974 г. - 1.01.1977 г. и 21.11.1977 г. - 1.08.1986 г. по трудова книжка в ДСО Пирин, обувен завод Васил Мулетаров- Пещера/Стара река АД Пещера/ на длъжност обущарски работник, през което време Богданова е в списъчния състав на трета шивалня, но няма посочена длъжност и информация за работа с лепила във ведомостите. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна. Приел, че в нарушение на принципа за служебното начало органът не събрал доказателства, необходими и относими към правилното решаване на въпроса по същество. От заключение на съдебно техническа експертиза е установено, че обущарското производство е конвейерно производство, в което използването на лепила на база на органични разтворители и мястото на работа е при същата вредност и тежест като на всички останали работници, участващи в това производство. При установеното от фактическа страната съдът е приел за приложима разпоредбата на т. 31б от ПКТП /отм/ и т. 67 от същия правилник, според които категорията на труда не е трета категория, както неправилно е квалифицирал стажът административния орган в спорните периоди. При тези мотиви е постановено решението. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа неоснователни доводи за неправилност на съдебното решение. Правилно съдът е констатирал недостатъчна активност при осъществяване на служебното начало в административното производство. Административният орган е този, който следва да определи фактите от значение като материални предпоставки за правилното решаване на въпроса по същество. Декларативното изявление за отсъствие на определени факти в тежест на заявителя да ги докаже не изчерпва съдържанието на административното правомощие и същевременно задължение на органа да оказва съдействие на страната за осъществяване на процесуалните й права. Приложението на процесуалния закон, изразен в административнопроизводствените правила се изразява в процесуална активност на органа да установи фактическия състав от хипотезата на материалната норма, от която следват признати от закона и зачетени от органа права и е в крайна сметка резултата от упражняване на функционалните му правомощия. В съдебната фаза на административното производство съдът е приел заключение на съдебно техническа експертиза, което представителят на касатора е оспорил, но не е искал друга експертиза, нито са изложени съображения в какво се състои това оспорване. При това положение съдът правилно е приел заключението и основал изводите си на него. Оспорването му не може да бъде проведено успешно в касационното производство при липса на конкретни възражения в първата инстанция то да не бъде прието с оглед констативно съобразителната му част или с оглед квалификацията на експерта и при липса на съмнение в неговата безпристрастност. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на В. Богданова следва да бъдат присъдени 250 лева, представляващи разноски - възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение