Решение № 15797 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2009 г.

Решение № 15797 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби - първата, подадена от областния управител на област с административен център гр. Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Мирена Дамбова, а втората от Тинка Стефанова Стоянова от гр. Варна, и двете против решение № 115 от 19.02.2009 г., постановено по адм. дело № 1777/2006 г. по описа на Варненски окръжен съд, административно отделение, втори състав, с което е отменена заповед № РД-06-7706-31 от 03.02.2006 г. на областния управител на Варненска област, за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Горна Трака", землище Виница, в частта относно новообразувани имоти № 42 и 43 по ПНИ, като в тази част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и отреждане на имот за бившите собственици, съгласно указанията на съда. В касационната жалба на областния управител са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че от оставащите разлики над 600 кв. м от имоти № 42 и 43 по ПНИ не може да се образува нов имот, без да се нарушат разпоредбите на закона, което е установено и от заключението на вещото лице. Иска се отмяна на решението. В касационната жалба на Тинка Стоянова, конституирана в процеса на мястото на починалия си съпруг и заинтересована страна - Димитър Стоянов Михалев, са развити доводи за недопустимост на решението, като постановено по недопустима - просрочена жалба, както и за неправилност поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответниците - Параскева Христова Русева, Анка Христова Зоицова и Пенка Христова Атанасова, чрез пълномощника си адв. Стефанова, в писмено възражение оспорват касационната жалба на Тинка Стоянова и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Атанаска Данаилова Илиева, Мария Петрова Славова, като законен представител на Петя Станева, Михаил Димитров Михайлов, Атанас Димитров Михайлов и Силвия Димитров Танчева не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че е неконкретизиран доводът на областния управител за отклонение от изискванията на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ при обособяване на новия имот по първия вариант на СТЕ, с оглед изискванията на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Не може да бъде споделен и аргументът, че предоставеното за ползване място с площ от 800 кв. м, не следва да се намалява до размера от 600 кв. м, колкото е трансформираното право на собственост по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правилно съдът е отменил заповедта по § 4, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и е върнал преписката с указание за отстраняване на нарушенията. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационните жалба са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211 от АПК, поради което са процесуално допустими. Същите са частично основателни. Касационната жалба на областния управител е основателна в частта относно оплакванията за неправилност на постановеното решение, досежно имот № 42 по ПНИ, а жалбата на Тинка Стоянова, която касае само този имот е основателна в частта, относно твърденията за неправилност на решението за същия имот, но не и за неговата недопустимост. Оплакването по чл. 209, т. 2 от АПК следва да бъде отхвърлено. Не намира опора в данните по делото твърдението, че жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд е просрочена. Срокът за обжалване на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ за процесната местност тече, не от датата на издаването й, както се сочи в жалбата, а от момента на публикуването й в Държавен вестник. Не е спорно, че публикацията е от 28.03.2006 г. (за това има данни и в съпроводителното писмо на административния орган, с което е изпратена преписката в съда), при което жалбата, която е подадена на 07.04.2006 г., чрез административния орган, е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок. Основателни са оплакванията за неправилност на решението в частта относно имот № 42 по ПНИ. По делото не е била спорна материално-правната легитимацията на страните - жалбоподателите са собственици с признато право на възстановяване на собствеността, върху процесните имоти пл. № 42 и 43 по ПНИ, като част от стари имоти №№ 10233 и 10224 по КП от 1956 г., а заинтересованите страни, от които понастоящем Тинка Стоянова е касатор, встъпила в процеса на мястото на починалия си съпруг Димитър Стоянов, са ползуватели с трансформирано право на ползване в право на собственост върху посочените имоти - пл. № 42 и 43 по ПНИ. Видно от представените извадки от регистъра на имотите, новообразуван имот № 42 е с площ от 927 кв. м, като е отреден на Димитър Стоянов, на основание нотариален акт № 64/1994 г., който го легитимира като собственик на 600 кв. м, а имот пл. № 43 е с площ от 866 кв. м и е отреден на Атанаска Данаилова Илиева и Петя Бойкова Станева, по нот. акт № 157 от 20.03.2002 г., собственици също на 600 кв. м. От данните в административната преписка, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза съдът е приел, възприемайки първия вариант на заключението, че от разликите над 600 кв. м от двата имота, съответно от 327 кв. м и 266 кв. м, може да се образува нов имот от 593 кв. м, който да се отреди за бившите собственици. Поради това е приел, че заповедта на областния управител е незаконосъобразна в оспорената част и е постановил отмяната й и връщане на преписката за ново произнасяне, с оглед дадените указания за отреждане. Решението е неправилно - необосновано и в нарушение на материалния закон, в частта, с която е отменена заповедта на областния управител и за имот № 42. Видно от графичните части към заключението на експертизата, при образуване на нов имот от разликите над 600 кв. м, от имот № 43 и имот № 42, както е постановил съдът, се проектира имот с изключително неправилна форма, с начупени граници, който не отговаря на изискванията на закона за обработка, както и за застрояване. Частта от този предлаган имот, която е за сметка на имот № 42, освен това ще препятства допълващото застрояване в имот № 42. При предлаганите начупени граници, трудно би могло да бъде реализирано строителство и в новопроектирания имот, поради невъзможността да се спазят необходимите отстояния от вече реализираната в имот № 42 масивна жилищна сграда. Предложеният вариант, възприет от съда, не отчита също така и обстоятелството, че южната и източни граници на имота № 42 са отразени на графичните части като укрепени с подпорни стени, с денивелация. Посоченото е допълнителен аргумент, че е невъзможно обслужването и обработването на новопредвидения имот, поради което същият не отговаря на законовите изисквания. Съдът необосновано, без да изложи убедителни аргументи е възприел първия вариант на заключението на експерта, при положение, че в самото заключение изрично е посочено, че при него не могат да бъдат спазени техническите изисквания за проектиране на имота. В тази част (за имот № 42 по ПНИ) заповедта на областния управител е правилна и жалбата против нея е следвало да бъде отхвърлена. По тези съображения решението следва да бъде отменено в частта относно имот пл. 42, като се възприеме втория вариант на заключението на вещото лице и за бившите собственици се отреди само разликата над 600 кв. м. от имот № 43, която възлиза на 266 кв. м, в който случай се спазват всички изисквания на закона - както за размер на площта - повече от 250 кв. м, така и по отношение изискването за правилна форма, достъп и съобразяване на новопроектираните граници на имота със съществуващите сгради в имоти № 42 и 43. По изложените съображения, в частта по отношение имот № 43 по ПНИ, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение