Решение № 10345 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1301/2010 г.

Решение № 10345 от 3.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1301/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Мая Димитрова Цончева, в качеството й на процесуален представител на началник митница Бургас срещу решение № 1167 от 12.11.2009 г. по адм. дело № 700 по описа за 2009 г. на административния съд - Бургас, с което е отменено ППСПДВ № 1/2009 от 20.03.2009 г. на началника на митница Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас относно определени на АЕБТРИ задължения. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационна жалба - АЕБТРИ, взима писмено становище чрез процесуалния си представител адв. Иван Крумов, за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски. Заинтересуваната страна - дирекия "ОУИ" - гр. Бургас не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, и съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е било ППСПДВ № 1/2009 от 20.03.2009 г. на началника на митница Бургас, мълчаливо потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - гр. Бургас. С него на АЕБТРИ е задължена да заплати мито в размер на 2 033.24 лв. и ДДС в размер на 15 463.94 лв., както и дължимата законна лихва от датата на възникване на задължението - 18.07.2007 г. до момента на окончателното му погасяване. Митническият орган е приел, че на 17.07.2007 г. е задействан ТИР карнет № DX 54864641 от България за Румъния под транзитен номер TIR BG 001000/2194 от 17.07.2007 г. С товарен автомобил № 34 АТ 0633, турският превозван "Марташ" е транзитирал стока, подробно посочена в акта. Приел е, че транзитната операция не е приключена в определения срок по чл. 206, във връзка с чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМ. Въз основа на установената и възприета от съда фактическа обстановка е направен извод, че при издаването на атакувания административен акт не е направено всичко възможно за реализиране на отговорността първо от лицата, които пряко ги дължат, предвид особения характер на солидарната отговорност на гарантиращата асоциация според Митническата конвенция за международен превоз на товари под покритието на Карнети ТИР от 1975 г. (Конвенция ТИР) и Тълкувателно решение № 3/2003 г. на Общо събрание на Върховния административен съд. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В касационната жалба се твърди, че митницата е направила всичко възможно за събиране на вземането от титуляра на карнета ТИР. Това твърдение е неоснователно. В обяснителните бележки към чл. 8, т. 7 на Конвенция ТИР са посочени минимално необходимите действия, а не изчерпателно необходимите във всички случаи действия, за да се приеме, че е спазена поредността. Правилно съдът е приел, че при издаване на атакуваното постановление не са предприети всички възможни действия за събиране на изискуемите се митни сборове от лицата, които пряко ги дължат. Не са налице условията за ангажиране на отговорността на гарантиращата асоциация, която е съвместна и солидарна, само ако митническите органи са направили всичко възможно да потърсят дължимите суми от пряко дължащите ги лица. Налице е задължителна поредност, за да може да се търси отговорност и от гарантиращата асоциация. В този смисъл е и ТР № 3/2003 г. на ОС на ВАС, според което следва да е налице изчерпване възможностите за изпълнение по отношение на преките длъжници, за да се пристъпи към принудително събиране по реда на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР на сумите от гарантиращата асоциация, на което правилно се е позовал съда и което съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. Законосъобразна е преценката за липса на предпоставките на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР за ангажиране отговорността на АЕБТРРИ, която е достатъчно основание за отмяна на постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания. Освен това по делото има данни за кореспонденция между митническия орган и турската фирма, която е уведомена и поканена за задължението. Предвид изложеното решението е събразено с материалното право, не е налице отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на разноски на кастора. Ответната страна по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски в производството пред ВАС, поради което и неговото искане за присъждане на разноски не може да бъде уважено. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение