Решение № 12554 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2010 г.
ВАСI отделение06.10.2011 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1955/06.10.2010 г. по адм. д. № 3361/2009 г. по описа на Административен съд Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Братя Величкови" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, срещу РА № 030901676/11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Ч гр. Варна, потвърден с Решение № 668/06.11.2009 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" -гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството за д. п. м. 07, м. 08, м. 09., м. 10 и м. 11.2007 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 1256, 59 лв. и лихви за забава общо в размер на 322, 76 лв. ОСЪЖДА "Братя Величкови" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "Генерал Колев" № 100, вх. Д, ет. 2, ап. 5, представлявано от Павел Величков Иванов и Дамян Павлов Величков, да заплати на дирекция "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 290 (двеста и деветдесет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12554 от 6.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14581/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба от ДД"ОУИ"-Варна против решение № 1955/06.10.2010 г. по адм. д. № 3361/2009 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменен РА № 030901676/11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Ч гр. Варна, потвърден с Решение № 668/06.11.2009 г. на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" -гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството за д. п. м. 07, м. 08, м. 09., м. 10 и м. 11.2007 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 1256, 59 лв. и лихви за забава общо в размер на 322, 76 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Братя Величкови" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, представлявано от Павел Величков Иванов и Дамян Павлов Величков, не взема становище. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касацонната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанцонния съд е бил РА, с който на "Братя Величкови" ООД за д. п. м. 07, м. 08, м. 09., м. 10 и м. 11.2007 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнат данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 1256, 59 лв. и лихви за забава. Правното основание за отказ е поради липса на предпоставки по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС - стоките и услугите да се използват за целите на извършване от регистрираното лице на облагаеми доставки. За да отмени акта съдът е приел, че предпоставки за признаване на право на данъчен кредит, които ЗДДС в сила от 2007 г. изисква, са налице. Изводът в РА за липса на предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т. е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти. От представените доказателства събрани в хода на ревизионното производство се налага извода, че отказа за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, е извършен на базата на предположения, което е недопустимо. В нарушение на прогласените от ДОПК принципи на обективност и служебно начало при изясняване на фактите и обстоятелствата, органите по приходите не са издирили и събрали безспорни доказателства, че закупените материали по процесните фактури, по които не е признато правото на приспадане на данъчен кредит не са използвани за извършване на СМР в обект временна постройка в УПИ V - 1038, кв. 87 по плана на гр. Бяла. Налице са противоречиви изводи на ревизиращите органи, несъответстващи на събраните в хода на ревизията доказателства. С тези мотиви съдът е приел акта за незаконосъобразен и го е отменил. Решението е неправилно, постановено е при неправилно приложение на материалния закон като при безспорно установени факти, съдът необосновано е приел, че са налице всички предпоставките за ползване на данъчен кредит. Съдът е обсъдил установените в хода на ревизията факти. Обсъдени са установените данни по представената обяснителна записка от резирания субект, че през 2007 г. дружеството е изпълнявало предимно СМР, както и строителни работи по подготовка на строителна площадка в гр. Бяла, УПИ V- 1038, кв. 87 по сключен предварителен договор за строителство с "Брик Сервиз" ООД, окончателният договор по който е подписан в началото на 2008 г. С предварителния договор от 03.07.2007 г., раздел I, т. 1 дружеството-ДЗЛ се е задължило да изпълни със свои материали, механизация и работна сила или чрез подизпълнители СМР, представляващи подготовка на недвижимия имот за изграждане на грубия строеж на обект жилищна сграда, находища се в описания парцел. В договора са отразени видовете СМР, а именно: разчистване на имота, очертаване и заграждане; изграждане на временна електрическа мрежа; обособяване на пътна настилка около обекта от чакъл; ремонт и доизграждане на временно съществуваща постройка, включващо: обособяване на тротоарна площ; вътрешна топлоизолация; подмяна на дограма; шпакловка и боядисване; поставяне на ламинирана подова настилка; монтаж на шкафове с мивка; обзавеждане. По изпратено искане за изясняване предназначението на отчетените в с/ка 613 "Разходи за бъдещи периоди" към 31.12.2007 г., задълженото лице е представило в хода на ревизията документи, от които органите по приходите са установили, че разходите за материали и услуги, посочени по с/ка 613 са изписани през м. 08.2008 г. на обект жилищна сграда, намираща се в УПИ V-1038, кв. 87 по плана на гр. Бяла. От друга страна, са констатирали, че от представените инвентаризационни описи на наличните активи към 31.12.2007 г. ДЗЛ не е разполагало с налични материали освен лепила, посочени по сметка 302"Материали", закупени от "Джорди-22" ЕООД. От "Брик Сервиз" ООД, във връзка с отправено искане и насрещна проверка са представени: разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия от 07.04.2008 г., протокол за приемане и предаване на одобрения проект и разрешение за строеж, договор за строителство от 17.03.2008 г., протоколи обр. 19 - 9 бр., анекс № 1 от 26.11.2008 г. към договор за строителство, приемно-предавателен протокол по анекс № 1 от 11.02.2009 г., договор за изпълнение на вертикална планировка, предварителен договор за строителство от 03.07.2007 г., протокол за извършени СМР № 1/04.04.2008 г. и № 2/17.08.2008 г. Липсват представени документи за същността и предназначението на единствено съществуващата временна постройка с площ 21 кв. м., но от представените от ревизираното дружество и от дружеството-съконтрагент по договора "Брик Сервиз" ООД документи се установява, че същата е съборена към 07.04.2008 г. При анализ на обясненията на ДЗЛ и представените от него, както и от получателя на доставките "Брик Сервиз" ООД счетоводни документи, ревизиращият орган е приел, че материалите закупени с 14 бр. фактури, които са отчетени по с/ка 613 не е установено да са вложени в съществуващата сграда в УПИ V-1038, кв. 87 по плана на гр. Бяла преди 31.12.2007 г. Отчетените разходи са за външна и вътрешна топлоизолация, боядисване, изграждане на стени и изделия от гипс-картон, дограма и др. В същото време, в представените в хода на ревизията документи се съдържат два протокола за приемане на СМР, които са за изграждане и за събаряне на съществуваща постройка, като последното е осъществено към 07.04.2008 г. След като към тази дата е съборена съществуващата постройка, изписаните през м. 08.2008 г. материали и услуги по външна и вътрешна топлоизолация; подмяна на дограма; шпакловка и боядисване; поставяне на ламинирана подова настилка; монтаж на шкафове с мивка; обзавеждане не би могло да се отнесат към вече несъществуващата временна посторойка. Както правилно се поддържа и в касационната жалба, липсва каквато и да е икономическа обосновка за извършване на разходи за постройка, която подлежи на събаряне. Предвид гореизложеното, въз основа на анализ на данните по представените документи органът по приходите правилно е приел, че не може да се установи, че материалите и услугите по описаните фактури, посочени като разходи за бъдещи периоди и изписани за обект "жилищна постройка в УПИ У-1038, кв. 87 гр. Бяла" са вложени за ремонт и доизграждане на временна постройка, съществувала в парцела и съборена на 07.04.2008 г. С оглед на това и при липса на доказателства за конкретно извършени по временна постройка дейности, както и на информация за същността и предназначението на такава постройка, не може да се приеме, че изписаните материали и услуги, макар и да са счетоводно отразени, са били използвани за целите на извършените от жалбоподателя дейности в изпълнение на предварителния договор. От изложеното следва, че не е налице основна материално-правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и законосъобразно с РА не е признато това право. Органът по приходите законосъобразно, поради липса на основанията по чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отказал правото на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11.2007 г. по издадени 14 бр. фактури за материали и услуги, поради това, че не е установено същите да са използвани за целите на извършваните от жалбоподателя облагаеми доставки. Необосновани са изводите на съда, че са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за право на приспадане на данъчен кредит и решението с изводи за незаконосъобразност на РА като неправилно следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящият състав на ВАС следва да постанови друго решение по съществото на спора, с което по изложените по-горе мотиви да отхвърли като неоснователна жалбата на "Братя Величкови" ООД срещу оспорения РА. При този изход на спора на администратвния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер на 290 лв., определен по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,