Решение № 5052 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16666/2009 г.

Решение № 5052 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16666/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Окръжен съюз на ТПК - Пловдив, представлявано от Председателя Христо Караманов, против решение № 1394/2009 г. по адм. дело № 671 по описа на Административен съд - Пловдив за 2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу заповед № ДК-10-20/26.03.2009 г. на Началника на РДНСК-Пловдив, с оставени в сила одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж № 241/12.09.2008 г. на Главния архитект на община-Пловдив за обект: "Преустройство на канцеларии, заседателна зала, антре и избени помещения в магазин за промишлени стоки", находящ се в съществуваща сграда в УПИ IV-223, кв. 43 по действащия план на гр. Пловдив, кв. "Капана". С доводи за неправилност на съдебния акт, поради противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отменят оставените с акта в сила строителни книжа. Сочи се доказана липса на съгласие на другия съсобственик в сградата - Окръжен съюз на ТПК - Пловдив, изискуемо по силата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, както и с оглед данните за предвидено избиване на външни фасадни стени, изграждане на нов вход за клиенти, стъклени витрини, увеличаване на съществуващите отвори на прозорците и пр. промени в приземния и избения етаж, с оглед което се сочат съществени изменения, несъобразени в решението. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, допълнителни съображения се излагат в писмени бележки от адв. Вълчев, надлежен пълномощник на касационния жалбоподател. В съдебното заседание касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответните страни - Таня Радева Дойчинова и Дойчин Стоянов Дойчинов, не се явяват, представляват се от адв. Йотова, която оспорва жалбата, по съображенията, изложени подробно в приложеното писмено възражение. Не е налице хипотезата на чл. 185, ал. 2 от ЗУТ, т. к. не се отнемат общи части от сградата и няма съществено изменение на същата. Съгласно заключението на вещото лице, не е налице и промяна в характера на обекта - нежилищен, с обществено предназначение, той остава нежилищен. Претендират се направените по делото разноски. Началникът на РДНСК - Пловдив, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е направил извод за законосъобразност на заповедта, в съответствие с доказателствата. Преустройството, предмет по разрешението, е извършено относно съществуващи административни помещения в магазин за промишлени стоки. Съгласно заключението на експертизата, правилно е прието, че не се засягат общи части на сградата и по същество не се променя предназначението на помещенията. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по съществото й, е неоснователна. От фактическа страна по спора е установено, че процесното разрешение за строеж и утвърдения проект, оставени в сила с процесната заповед на Началника на РДНСК, касаят преустройство на съществуващи помещения (канцеларии, заседателна зала, антре и избени помещения), в магазин за промишлени стоки, който, видно от обяснителната записка, оценката за съответствие и одобрения инвестиционен проект, да се обособи в част от партерния етаж и четири от избените помещения, свързани с вътрешна стълба. Преустройството се изразява в премахване на междинни леки преградни стени, обособяване на нови санитарни помещения и увеличаване на височината на прозорците до пода на етажа, без да предвижда намеса в конструктивното състояние на сградата, влошаване на нейната носимоспособност и сеизмична устойчивост. На база съпоставката на предвидено, с реално изпълненото, съдът, обсъждайки доказателствата по делото, включително и възприетото заключение на вещото лице по техническата експертиза, е отчел спазване на изискванията, с несъществени отклонения от проекта. Направен е изводът за липса на засегнати общи части на сградата, с изключение на фасадните стени, чрез които (с изграждането на нов вход и избиване на по-широки прозоречни отвори, за обособяване на витрини), е възстановена фасадата по първоначалния й проект. При тези данни, след като с извършеното преустройство не са засегнати общи части на сградата, не е променено предназначението на обособените помещения, които са били с нежилищен характер и той се запазва нежилищен, е отчетено, че е без значение за каква точно дейност ще се използват помещенията - магазин или нотариална кантора, поради което и направените оплаквания са са преценени като неоснователни. Решението е обосновано и правилно, следва да бъде оставено в сила. Поддържаните възражения за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, сочени като касационни основания за отмяната му, не са налице. Доводът в касационната жалба, че се променят съществено общи части на заварената сграда е неоснователен. От заключението на експертизата се установява, че липсват промени в конструкцията й, като общите части се запазват. Така приетото заключение, обсъдено наред с другите доказателства, е обосновало правилния извод на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 185, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 38, ал. 5 от ЗУТ и съответно съгласието на останалите собственици в етажната собственост, при преустройство на собствения обект за нежилищни нужди, не е необходима предпоставка за законосъобразност на разрешеното преустройство - с основание процесната заповед е преценена като законосъобразна, нарушение на материалния закон не се установява. Неоснователни са и доводите за нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението. Видно от протокола в с. з. на 14.09.09 г., в което е депозирано и прието заключението, то не е надлежно и обосновано оспорено, не е направено искане за допълване на задачата на вещото лице, а действително, както е приел и съдът, "междинният проект, преди издаването на строителното разрешение № 241/08 г.", е без каквото и да е значение, след като не е заложен в него. Постъпилата нарочна молба, във връзка с дадената поредна възможност за събиране на доказателства не е конкретизирана, (макар и да са дадени указания), голословно и с характер на предположение е поддържаната непълнота на административната преписка, а поисканото друго вещо лице, което да отговори на идентични въпроси, е несъстоятелно - преценката е точна и съобразена с процесуалните правила. Всъщност, в по-голямата си част касационната жалба съдържа позоваване на съдебна практика на ВАС, която не следва да се коментира - от една страна е неотносима, доколкото се отнася до различни казуси - актовете са постановени при различна фактическа обстановка, преценявана конкретно, а от друга страна - не обвързва настоящия състав. Ирелевантни са и висящите гражданскоправни спорове между страните. Останалите, маркирани в нея оплаквания са били направени и пред съда по съществото, който ги е обсъдил в оспореното решение с подробни и правилни, като съответстващи на доказателствата и приложимия закон мотиви. Обосновано засягането на външната фасада на сградата е прието като несъществено в случая, тъй като конструкцията и носимостта й не са засегнати, сградата е с обществено предназначение (писмо от 18.06.09 на техническата служба на общината), а видно от приложения на л. 113 по делото "Проекть за направа на триетажна масивна постройка на Дончо Ивановь Гуговь", партерния етаж е преден за магазини, с отделни входове и витринни прозорци - в този смисъл, с изграждането на нов вход и избиване на по-широки прозоречни отвори за обособяване на витрини до нивото на пода, действително е възстановена фасадата на сградата по първоначалния й проект. С оглед така изложените съображения, решението следва да се остави в сила, като на ответниците по касация, физически лица се присъдят и направените по делото разноски за тази инстанция, своевременно претендирани и доказани по размер и заплащане с приложения договор за правна помощ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,