Решение № 297 от 13.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7749/2024 г.

от Нотификация на ЕК на Държавна помощ S.A. 100885 - България, чл. 6, ал. 1, т. 1 от ПМС 405/2021 г., т. 6, подт. 6.1 от Указанията и Критерий ІV.1, група ІV, ІV-ти етап от Критериите и методиката за оценка на заявления от Оценителен лист (Приложение1 към Указанията за кандидатстване). Заповедта е оспорена от дружеството, като с Решение 6752 от 11.11.2022 г. по адм. дело 3590/2022 г. на Административен съд - София-град заповедта е отменена и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуването и прилагането на закона. С Решение 10941 от 13.11.2023 г. по адм. дело 1104/2023 г., VІ отд. на ВАС е отменено решението на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като касационният съд е приел, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на спора. При новото разлеждане на делото е постановено обжалваното пред настоящата касационна инстанция съдебно решение, с което Административен съд - София-град е отменил оспорената заповед, като е приел, че същата е издадена от компетентен административен орган, в писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, но са допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В първоинстанционното производство е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и обективно дадено. Съдът приема за необоснован извода на административния орган, че дружеството не е отговаряло на критериите за допустимост, който се базира единствено на обстоятелството, че от компетентния орган НСИ, не е предоставена информация за осъществяваната от кандидата икономическа дейност през 2021 г. Според първостепенния съд не са били налице предпоставките за изискване на допълнителна информация от кандидата чрез изпращане на уведомление, тъй като не е констатирана нередност или непълнота в подадените от него документи, както е посочено в чл. 8, ал.2 ПМС 405/2021г. Кандидатът е декларирал, че осъществява дейност по допустим код по КИД, като е предоставил конкретни индивидуализирани данни за наличието на съответните лицензи /заповед за регистрация, регистрационен номер/. Необходимостта от изискването на допълнителна информация от кандидата не е доказана нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, поради което непредоставянето на такава не води до извод, че кандидатът не отговаря на изискванията за допустимост. В случая не е установено несъответствие по чл. 11 ПМС 405/2021г., а е констатирано единствено, че от компетентния орган НСИ, не са предоставени данни за осъществяваната от дружеството икономическа дейност през 2021 г. Съдът е счел, че липсата на информация не е тъждествена с наличието на различни от декларираните данни, т.е. не представлява несъответствие, поради което и не може да има неблагоприятни последици за кандидата. Според първата инстанция за административният орган е била налице възможността служебно да събере данни относно икономическата дейност на кандидата за относимите периоди, което в случая не е направено. Решаващият съд е преценил, че достоверността на декларираните данни се потвърждава напълно от представените доказателства удостоверението за регистрацията на Фиеста травел ЕООД като туристически агент с 4418 от 28.01.2005 г. и справките от НСИ за предприятието през 2019, 2020 и 2021г., видно от които дружеството осъществява туристическа агентска дейност с код по КИД - 2008 79.11, както и от приетото без оспорване от страните заключение на ССЕ, от което е видно, че в декларираните данни с ГФО и ГДД за 2021 г. пред НСИ и НАП няма декларирани други дейности, различни от код 79.11, както и че реализираните от дружеството приходи през 2021 г. са изцяло от туристически и агентски услуги. Решението е валидно, допустимо и правилно. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Критериите за допустимите кандидати от туристическия сектор съгласно чл. 6, ал. 1 ПМС 405/2021 г. изискват предприятията да осъществяват дейност (основна и/или допълнителна) в един от допустимите кодове по чл. 1; да имат регистрация за осъществяване на съответната дейност (основна и/или допълнителна), когато за същата се изисква такава с нормативен акт, и попада в един от кодовете по чл. 1; разликата на стойността на реализирания оборот през 2019 г. без ДДС минус сумарната стойност на реализирания оборот през 2020 г. без ДДС и всички получени държавни помощи през 2020 и 2021 г. да е равна или по-голяма от 500 лева; към 31 декември 2019 г. са средни или големи предприятия и към 31 декември 2019 г. не са в затруднено положение (по смисъла на Общия регламент за групово освобождаване - чл. 2, т. 18 от Регламент (ЕС) 651/2014 на Комисията); към 31 декември 2019 г. са микро- или малки предприятия и към 31 декември 2019 г. са били в затруднено положение, но не са обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право и не са получили помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране; регистрирани са преди 1 януари 2019 г.; реализирали са оборот над 500 лв. за 2018 г. без ДДС и над 500 лв. за 2019 г. без ДДС. Разпоредбите от Постановлението са възпроизведени и в издадените на основание § 3 от Заключителните разпоредби на ПМС 405/2021 г. Указания за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схемата, утвърдени със Заповед Т-РД-16-29/28.01.2022 г. на министъра на туризма. Правилно съдът е приел, че липсата на предоставена от НСИ информация за извършваната от дружеството икономическа дейност през 2021 г., тъй като същата е в период на отчитане, не може да бъде отъждествена с хипотезата на несъответствие между декларираните от кандидата данни и източниците на информация по смисъла на чл. 11, ал. 2, изр. второ от ПМС 405/2021 г. и чл. 12 т. 3 от Указанията, както и с посочените в акта нередовност/непълнота на представените документи по чл. 8, ал. 2 от ПМС 405/2021 г. и т.12.1 от Указанията. Фактическите констатации, въз основа на които административният орган е формирал изводите си, се опровергават от доказателствата по делото. В хода на първоинстанционното производство, в изпълнение на указанията, дадени с Решение 10941 от 13.11.2023 г. по адм. дело 1104/2023 г. на ВАС, са събрани и обсъдени от съда всички допустими, относими и необходими за разрешаването на спора доказателства. От жалбоподателя, настоящ ответник по касация, са представени и приложени по делото заверени копия от подадените в НСИ справки и отчети за предприятието за 2021 г. и подадената в НАП годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2021 г. Съгласно заключението по изготвената, приета от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза и дадените в проведеното на 08.04.2024 г. съдебно заседание разяснения от вещото лице осъществяваната от дружеството основна и единствена дейност през 2021 г. по предоставяне на туристически и агентски услуги представлява икономическа дейност с код по КИД - 2008 79.11. Туристическа агентска дейност, като този код е посочен и в съставения и подаден от предприятието годишен финансов отчет за отчетната 2021 г. и подадената в НАП годишна данъчна декларация за същата година. От анализът на събраните по делото доказателства се установява, че извършваната от дружеството дейност през 2021 г. попада в обхвата на чл. 1 от ПМС 405/2021 г. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел за необоснован извода на административния орган, че дружеството не е отговаряло на предварително обявения критерий за допустимост по чл. 6, ал.1, т. 1 от ПМС 405/25.11.2021 г., т. 6, подт. 6.1 от Указанията за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по схема BG-176789478-2021-06 и на Критерий ІV.1, група ІV, ІV-ти етап от Критериите за оценка на административното съответствие от оценителен лист (Приложение 1 към Указанията), а именно: предприятието-кандидат да упражнява основна/допълнителна дейност (съгласно данни за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.) в един от следните кодове по Класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008) на Националния статистически институт: за "Хотелиерство" - 55.10, 55.20, 55.30, 55.90; за "Ресторантьорство" - 56.10, 56.20, 56.30; за "Туристическа агентска и операторска дейност; други дейности, свързани с пътувания и резервации" - 79.11, 79.12, 79.90; за "Организиране на конгреси и търговски изложения" - 82.30; за "Други дейности по хуманно здравеопазване" - 86.90; за "Спортни и други дейности, свързани с развлечения и отдих" - 93.19, 93.21, 93.29; за "Поддържане на добро физическо състояние" - 96.04. При установеното извършване от дружеството на дейност по посочен в чл. 1 от ПМС 405/2021 г. код на икономическа дейност по КИД 2008 в случая код 79.11 през релевантния период, обосновано първоинстанционният съд е приел, че постановеният отказ противоречи на материалноправните разпоредби. Предвид изложеното Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на направените разноски по делото. Основателно е своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени сторените от него разноски за производството пред настоящата касационна инстанция за възнаграждение на упълномощения от страната да я представлява адвокат в размер на 4 900 (четири хиляди и деветстотин) лева, съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 23.08.2024 г. и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът намира за неоснователно, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. Същото е определено в по нисък размер от предвидения в разпоредбата на чл. 8, ал.1, във връзка чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в която при материален интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. възнаграждението следва да е в размер от 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв., което е в съответствие с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г.