Решение № 174 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 541/2013 г.

Решение № 174 от 29.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 541/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. С. А. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 595/2012 г. на Окръжен съд - Плевен, отмяна на решение от 20.09.2012 г. и признаването му за невинен или за намаляване на наказанието. Искането се позовава на посоченото в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основание за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. В открито съдебно заседание служебният защитник на осъдения (адвокат Л. П.) настоява за удовлетворяване на исканията по изложените в писмено допълнение съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение от 20.09.2012 г. по в. н. о. х. д. № 595/2012 г. Плевенският окръжен съд потвърдил присъда № 260 от 24.07.2012 г. по н. о. х. д. № 1906/2012 г. на Районен съд - Плевен, с която осъденият С. С. А. бил признат за виновен в това, че на 06 срещу 07.05.2012 г., в землището на [населено място], при условията на опасен рецидив, с три отделни деяния извършени през непродължителен период от време, се съвкупил с лице от женски пол - М. А. Х. на 38 години от [населено място], като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б", във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем години. Осъденият бил признат за виновен и в това, че на 06.05.2012 г. в землището на [населено място], причинил средна телесна повреда на Д. И. Н. от [населено място], чрез избиване на два предни горни зъби, причинена с цел да бъде улеснено извършването на друго престъпление, а именно такова по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК спрямо нейната дъщеря М. А. Х., поради което и на основание чл. 131а, пр. 2, във вр. с чл. 131, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б "а" и б. "б" от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК му наложил наказание от шест години лишаване от свобода. Съдът определил, на основание чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения С. едно общо най-тежко наказание от осем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето на задържане с мярка за неотклонение "задържа под стража", на основание чл. 59 от НК, разпоредил се с веществените доказателства и възложил в тежест на осъдения разноските по делото. Искането на осъдения С. С. за възобновяване на наказателното производство е неоснователно. Първоинстанционното съдебно производство е приключило по реда на Глава 27 от НПК, като осъденият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и провел съкратено съдебно следствие. Изводът за доказаност на фактите е намерил подкрепа в показанията на пострадалите М. Х. и Д. Н., на свид. А. и заключенията на вещите лица. Медицинските находки, открити при освидетелстването на свид. Х., експертно били обяснени с извършените от дееца три насилствени съвкупления. Показанията на изнасилената съдържали достатъчно сведения за осъщественото спрямо нея посегателство върху половата й неприкосновеност, като психичното й страдание (параноидна шизофрения) не е повлияло в негативен аспект върху способността й правилно да възприема случилото се и да го възпроизвежда. Проявената физическа принуда спрямо свид. Н. е довела до избиването на предни зъби, чието поведение на осъдения е квалифицирано като умишлено причинена средна телесна повреда. Отсъствието на доброволно съгласие у изнасилената и използваната физическа сила от осъдения за сломяване на съпротивата представя за престъпно осъщественото от него съвкупление, поради което и поведението му е съставомерно. Не е налице нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК на материалния закон, който правилно е бил приложен. Съдът с основание е констатирал, че приобщените в хода на досъдебното производство доказателства са достатъчни за изграждането на сигурни и надеждни изводи за вида на извършените престъпления и тяхното авторство. Твърдението на служебният защитник за допуснато съществено нарушение при формиране на вътрешното убеждение на съда е неоснователно. Признавайки уличаващите го факти осъденият сам е изоставил първоначалната си защитна позиция за неучастие в престъпните деяния. След като събраните доказателствени източници обосновават признатите от дееца факти, без правно значение и последици са останалата част от тези източници, от които осъденият не се е възползвал, избирайки процедурата на съкратено съдебно следствие (в т. см.: т. 4 на ТР № 1 от 06.04.2009 г. на ОСНК). Не е допуснато посоченото в искането нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Наложеното наказание не е явно несправедливо. То е съобразено с тежестта на извършените деяния, с личността на дееца, с проявеното от него упорство при преследване на поставената цел. Правилно въззивният съд е определил осъдения С. като лице с висока обществена опасност, позовавайки се на многократните му осъждания за разнообразни престъпления против собствеността, палеж, престъпно ползване на превозни средства, а изтърпените от него наказания по три престъпления против половата неприкосновеност (по чл. 152, ал. 3, т. 4 НК (извършено през 1995 г.), по чл. 151, ал. 2 НК (през 2006 г.) и по чл. 151, ал. 1 НК (през 2008 г.)) представят липсата на поправително въздействие върху дееца и трайно изградените у него престъпни навици. Определената санкция не се явява неоснователно завишена, поради което и не покрива касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК с необходимост от редукция. Наказанието е справедливо отмерено и може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Не са допуснати претендираните от осъдения С. С. А. нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК, поради което искането му за възобновяване на въззивното производство по делото като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК