Решение № 6405 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1272/2018 г.

Решение № 6405 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1272/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Булгартрансгаз" ЕАД, представлявано от Г. Г. - изпълнителен директор, чрез юрк. Димитрова като процесуален представител, против решение № 576 от 22.11.2017 г., постановено по адм. дело № 268/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е обявена нищожността на заповед № 22/04.04.2017 г. на главния архитект на община П.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответникът - главният архитект на община П. не взема становище. Ответникът - Н. И. С., чрез пълномощника си адв. Мишева, в писмено становище излага аргументи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 22/04.04.2017 г. на главния архитект на община П., на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК, е отменено издадено от него разрешение за строеж (РС) № 147/20.06.2016 г. за "склад за керамични изделия", находящ се в ПИ с идентификатор 55155.19.257, съставляващ УПИ Х-257 по плана на гр. П., с възложител Н. И. С.. Заповедта е мотивирана с неспазване на нормативните изисквания по отношение на съществуващ преносен газопровод, собственост на "Булгартрансгаз" ЕАД и непредставяне на съгласувателно писмо с касационния жалбоподател за строителство в зоната на превантивната устройствена защита. Съдът е обявил за нищожна оспорената пред него заповед. От фактическа страна е приел, че РС № 147/20.06.2016 г. е влязло в сила и е придобило статута на стабилен индивидуален административен акт. Изложил е съображения, че извънредният способ за отмяна по чл. 99 АПК е неприложим към влезлите в сила разрешения за строеж. Приел е, че окончателността на този вид административни актове произтича от изричната норма на чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Обосновал е извод за пряко противоречие на оспорената заповед с императивното правило на цитираната разпоредба, поради което тя се явява постановена при грубо нарушение на материалния закон. Лишена е от законово основание и е издадена от орган, който не е компетентен в производството по чл. 99 АПК, доколкото за разрешенията за строеж е предвиден задължителен административен контрол по реда на чл. 216, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Заключението на съда, че последващата заповед № 25 от 18.04.2017 г. на главния архитект на община П. не обективира изрично волеизявление на административния орган за оттегляне по чл. 156 АПК на оспорения акт, е правилно. С нея е прекратено производството по издаване на заповед № 22 от 04.04.2017 г. на основание чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 24 АПК. Същата е оспорена по съдебен ред и е отменена с влязло в сила определение. Законосъобразно в случая съдът се е произнесъл по съществото на спора. Принципно правилни са направените в обжалваното решение изводи за недопустимост на реда за отмяна по чл. 99 АПК по отношение на влезлите в сила разрешения за строеж. Те могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересувано лице в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5 ЗУТ. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ. Следователно, ако не бъдат отменени по жалба на заинтересувано лице или при служебната им проверка те влизат в сила и не подлежат на отмяна, вкл. и по извънредните способи, предвидени в чл. 91 и чл. 99 и сл. АПК. Разпоредбата на чл. 156 ЗУТ е специална по отношение на общите правила на АПК за преразглеждане и възобновяване, при които се допуска отмяна на издаден административен акт. В случая съдът неправилно е приел, че отмененото с оспорената заповед разрешение за строеж е влязло в сила, но това не влияе на крайния правен извод за липса на компетентност на главния архитект да отмени издадения от него акт. По делото са налице данни, че жалбоподателят е оспорил разрешението за строеж пред началника на РДНСК - ЮЦР. По тази жалба е налице произнасяне по реда на чл. 216, ал. 6 ЗУТ, който със заповед от 09.08.2017 г. е отхвърлил същата и е оставил в сила РС. С отговора по касационната жалба е представено решение по адм. дело № 806/2017 г. на Административен съд - П., с което жалбата на "Булгартрансгаз" ЕАД срещу заповедта на РДНСК - ЮЦР е отхвърлена. В този смисъл спрямо РС не е изчерпан инстанционният контрол. Независимо от това дали разрешението за строеж в случая е влязло в сила или не към датата на издаване на оспорената заповед, то главният архитект на община П. не е разполагал с компетентност да го отмени нито по реда на чл. 91 АПК, нито по реда на възобновяването по чл. 99 АПК. Предвид изложеното, като е обявил нищожността на заповедта за отмяна на строителното разрешение, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. С оглед изхода на спора и при своевременно заявено искане на ответника Н. И. С. следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 19.04.2018 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение