Решение № 975 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2012 г.

Решение № 975 от 24.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11244/2012 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Лозан Латинов Лозанов, Виолета Михайлова Лозанова, Тодор Лозанов Лозанов, Йордан Цветанов Костов, Цветан Йорданов Костов, Ивайло Йорданов Цветанов против решение № 672/14.08.2012 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда, за изграждане на обект " път II-18-Софийски околовръстен път", от км 59+400 до км 61+629,18 и от км 0+000 до км 0+780, участък от км 60+550 до км 61+629,18 - етап II" на територията на област София по отношение на частичното отчуждаване на собствения им имот с идентификатор № 68134.4355.2266, както и по отношение на определеното обезщетение. В жалбата се твърди, че с обжалваното решение се засяга изцяло имота, част от който сега се отчуждава по начин, че при реализиране на мероприятието остатъкът от имота няма да може да се използва по никакъв друг начин. На второ място, жалбоподателите поддържат, че определеното обезщетение не е равностойно, не е определено в съответствие с предназначението на имота, не са взети предвид пазарните цени на имоти с подобни характеристики. Иска се решението на МС в оспорената част да се измени от съда като се увеличи размера на паричното обезщетение. Ответникът - Министерският съвет на Република България чрез процесуалните си представители оспорва жалбата с искане за отхвърлянето й. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованата страна - министърът на финансите чрез своите процесуални представители оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" чрез своите процесуални представители оспорва жалбата и искат отхвърлянето й. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от заинтересовани лица (съсобственици) на отчуждения имот, в рамките на 14-дневния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. По основателността й приема следното: Жалбоподателите са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2266 по кадастралната карта на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. Собствеността им върху имота се установява от съдържащите се в преписката нот. акт за дарение на недвижим имот № 137, дело 523 от 2006 г. на нотариус Чакъров с район на действие СРС, нот. акт за дарение на недвижим имот № 136, дело 522/2006 г. и договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 2004 г. с нотариална заверка на подписите в него от 4.03.2004 г. от нотариус Чакъров с район на действие СРС. По документи за собственост имотът е с площ от 1720 кв. м, а по скица на поземлен имот № 11822/5.05.2011 г. на служба по геодезия, картография и кадастър - гр. София, ПИ е с площ от 1648 кв. м. Имотът е с административен адрес - София, район Люлин, бул. "Европа" № 142 Видно от обжалваното решение е, че от имота се отчуждават 83 кв. м, за които е определено обезщетение в размер на 9229 лева. С оглед задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, независимо от оплакванията в жалбата, съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, който визира компетентност на органа, формата на акта, спазването на административнопроизводствените правила за издаването на акта, материалноправната законосъбразност на акта и целта на закона. Оспорваното решение е издадено на 14 август 2012 г., поради което приложимата редакция на ЗДС е тази към ДВ, бр. 47 от 21.06.2011 г. в сила от същата дата. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай решението е издадено от МС, т. е от компетентен орган. В чл. 34б от ЗДС се посочва съдържанието на решението - държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената (размерът на обезщетението) и собствениците на всеки от имотите. В конкретния случай, решението е със съдържанието, посочено в закона. Административнопроизводствените правила за вземане на решението са посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство прави мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него се прилагат документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. В конкретния случай, заинтересованото ведомство е Агенция "Пътна инфраструктура" и тя е направила искане до министъра на регионалното развитие и благоустройството и до министъра на финансите, видно от искане с изх. № от Агенцията 04-16-1953/2.08.2012 г. (лист 51 от делото). Към искането са описани като приложени комбинирана скица на засегнатите имоти - заверено копие, одобрен план за регулация - заверено копие, финансова обосновка и експертна оценка от лицензиран оценител. Съгласно чл. 34а министърът на МРРБ и министърът на финансите правят предложение за отчуждаване на имотите до МС. В конкретния случай е направено такова предложение видно от писмо до министър-председателя с изх. № от МРРБ от 3.07.137/10.08.2012 г. (лист 41 от делото) и приложения към него съвместен доклад на министъра на МРРБ и министъра на финансите. Налице е и оценка на имотите, извършена от оценител на имоти, направена не по-рано от три месеца от датата на подаване на искането за отчуждаване. Решението на МС за отчуждаване на имотите е съгласувано, видно от отразеното в Протокол № 31 от 2012 г. от заседанието на МС. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 63 от 17.08.2012 г. Изводът, който се налага е, че решението на МС за отчуждаване на част от процесния имот е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС целта на отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица е за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Законодателят е предвидил в чл. 33, ал. 2 от ЗДС и доказателственото средство за установяване на наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, и това е влязъл в сила подборен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждане на обектите за задоволяване на държавни нужди, или ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закона. В конкретния случай от данните в преписката - решение № 608/10.09.2009 г. на Столичен общински съвет (лист 54 по делото) се установява, че е налице одобрен ПУП за изменение на улична регулация на Софийски околовръстен път от края на пътен възел АМ "Люлин" - СОП до моста на р. Какач вкл. и изменение на план за регулация на контактни територии, като е допуснато предварителното изпълнение на решението за одобряване на плана. Тоест, доказана е държавната нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. По второто оплакване (относно стойността на определеното парично обезщетение) жалбоподателите ангажираха съдебно-оценителска експертиза. Назначеният експерт изготви по искане на жалбоподателя основно и допълнително заключение, които се приеха от съда без оспорване от страна на ответника и заинтересованите страни. И в двете заключения вещото лице е определило равностойното парично обезщетение на отчуждената част от имота по метода "пазарни цени" съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗДС. Сумата на определеното парично обезщетение е различна в двете заключения - в основното тя е 11 374 лв., а в допълнителното е 11 330 лева. Съдът възприема сумата по допълнителното заключение, тъй като в това заключение всички преценявани сделки от вещото лице са в рамките на 12 месечния период преди датата на възлагане на оценката, за разлика от основното заключение, в което нотариалният акт, описан в т. 13 е извън този период, а така също в допълнителното заключение преценяваните сделки са повече на брой -15 за разлика от основното заключение, в което те са 13. Кредитирайки допълнителното заключение на експерта, съдът приема, че равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателите е 11 330 лв., в който смисъл следва да се измени решението на МС в обжалваната му част. Настоящият съдебен състав на ВАС преценява, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 35 от ЗДС за заплащане на подобрение в отчуждения имот. Като такова жалбоподателят сочи ограда в имота. Видно от разрешение за строеж № 56/24.06.2011 г. на СО, район "Люлин" е, че на първите трима от жалбоподателите е разрешено да поставят ограда в процесния имот, представляваща "прозирна от мрежа и колове с височина 2.20 м и дължина - 172,92 м". Естеството и видът на разрешената ограда не дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че тя е трайно прикрепена към имота по начин, който не позволява демонтажа й. Тоест, в конкретния случай, видът на оградата не дава основание на съдебния състав да я прецени като подобрение в имота. С оглед изхода на спора и заявеното от страна на жалбоподателите искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да възстанови на жалбоподателите направените по делото разноски, които видно от представените документи са в размер общо на 650 лева ( 400 лева възнаграждение за съдебната експертиза и 250 лева адвокатски хонорар). Воден от горните съображения и на осн. чл. 38 от ЗДС вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,