Решение № 323 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 276/2010 г.

Решение № 323 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 276/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия И. Л. Ф. против въззивно решение № 41 от 10.03.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 16/2010 г. на Великотърновския апелативен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато нарушение, което е касационно основание по чл. 348, ал. 1т. 1 НПК, като се излагат съображения, че в досъдебното производство и при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции не са взети мерки за обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства и това е довело до осъждането му по обвинение, което не е доказано. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан по обвинението или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му поддържат жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 101 от 3.12.2009 г. постановена по НОХ дело № 473/2008 г. Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия И. Л. Ф. за виновен в това, че на 7.12.2007 г. в гр. Л., в условията на опасен рецидив, отнел от владението на А. Н. Г., без негово съгласие и с намерение противозаконни да ги присвои, два златни ланеца на обща стойност 490 лв, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" и чл. 54 НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. С въззивно решение № 41 от 10.03.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 16/2010 г. Великотърновският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Част от доводите на жалбоподателя касаят обосноваността на съдебния акт, която е изключена от обхвата на касационната проверка. В този смисъл са изложените съображения, че не е бил на мястото на авариралия автомобил и не е извършил действия, включени в обективния състав на престъплението грабеж. Те са идентични с обясненията му при разглеждане на делото в първата инстанция и с възраженията против правилността на присъдата. Не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, защото касационната инстанция няма правомощие да установява различни фактически положения. Тя проверява спазването на правилата, въз основа на които са установени фактическите положения, а именно дали доказателствената съвкупност е достатъчна за установяване на правнорелевантните факти, дали са спазени правилата за оценка на доказателствените източници и дали от тях са направени верни фактически и правни изводи. Нарушаването на тези правила ограничава правото на подсъдимия, залегнало в чл. 303, ал. 2 НПК да бъде признат за виновен и осъден само когато обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. По делото тези правила не са нарушени. Плевенският окръжен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като е взел всички мерки за разкриване на обективната истина и в няколко съдебни заседания е събрал, както доказателствата в подкрепа на обвинението, като и посочените от подсъдимия в подкрепа на възраженията му. Всички доказателствени материали, в това число обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, заключението на съдебно-оценителната експертиза и събраните писмени доказателства е оценил поотделно и в логическата им връзка. Констатирал е противоречието в гласните доказателствени средства и е мотивирал решението си кои от тях да кредитира и какви са правните му съображения за осъждане на подсъдимия. При цялостната проверка на присъдата, извършена по повод жалбата на подсъдимия с доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, въззивният състав не е изпълнил формално задълженията си по чл. 314, ал. 1 НПК. Самостоятелно е анализирал доказателствените материали и е преценил, че са достатъчни за изясняване на правнорелевантните факти. Не е констатирал допуснати логически грешки и извращаване на съобщените от свидетелите факти, поради което не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и да възприеме тезата на подсъдимия, че е осъден при недопустимо предположение, само въз основа на съдебното му минало. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията, поради които не приема доводите изложени в подкрепа на жалбата. Касационната инстанция не може да променя вътрешното убеждение на решаващия съд при кредитиране на доказателствата, след като са спазени правилата за формиране на волята му. Фактическите констатации за авторството на деянието и начина на извършването му не са лишени от доказателствена основа. Направени са въз основа на показанията на пострадалия Г. и на свидетелите С, Д. Великов, В. В., К. М. и В. Т., като са изложени убедителни съображения за кредитирането им. Под страх от наказателна отговорност пострадалия е последователен от момента на извършване на деянието, че е възприел дееца, когото не познавал до този момент, като още при първия разпит, часове след деянието, е посочил характерните белези, по които може да го разпознае и по тях го е разпознал при извършеното процесуално следствено действие. Дал е достатъчно сведения относно начина по който е сломена съпротивата му да запази владението си върху златните синджири при отнемането им, както и относно техните характеристики. Дадени под страх от наказателна отговорност те са основен източник на доказателства и не могат да бъдат отхвърлени само поради евентуалната им заинтересованост. Както той, така и останалите свидетели, чиито показания са кредитирани са възпроизвели личните си възприятия относно развитието на инцидента, като липсват данни по някакъв начин да им е било въздействано, какви показания да дадат. Липсват данни участващия по делото прокурор да им е упражнил въздействие да посочат факти, които в действителност не са възприели. В тази връзка следва да се посочи, че макар да не могат да бъдат ценени като годно доказателство, показанията, които пострадалият е дал пред съдия в досъдебното производство, защото не са приобщени към доказателствените материали, те се намират в кориците по делото и при съпоставянето на съобщените от него факти в тази фаза на процеса и това, което по реда на НПК е установил в хода на съдебното следствие не се констатират противоречия. Показанията му не са единствен източник на доказателства, защото се подкрепят от показанията на свидетеля С, който още от фазата на досъдебното производство е посочил кое лице е участвало в инцидента и при извършеното процесуално следствено действие е разпознал подсъдимия. Показанията на свидетелите не могат да бъдат преценени като необективни защото всеки от тях е установил възприетото от него при развитието на инцидента. Установили са факта на деянието, уведомяването на полицейските органи, извършените на място оперативни действия, съобщението на пострадалия още в този момент за отнемане на златните ланци. Не са лишени от доказателствена основа и фактическите констатации за стойността на предмета на престъплението. Доказването на предмета на престъплението и неговата стойност може да се извърши с всички допустими доказателствени средства, като не е необходимо да бъде представен документ легитимиращ пострадалия като собственик, а за определяне на неговата стойност - вещото лице лично да му извърши оглед. Пострадалият е установил грамажа на отнетите ланци, а вещото лице е дало заключение за стойността им и поради липса на доказателства за произход, чистота, начин на изработка и вид на плетеницата, ги е оценило по минимални цени. При установените от кредитираните доказателства фактически обстоятелства, материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимия. Налице са всички съставомерни признаци от състава на престъплението грабеж, както и приетото квалифициращо обстоятелство опасен рецидив. Интензитетът на принудата е бил достатъчен за прекъсването на фактическата власт върху вещите на техния собственик и установяване на своя фактическа власт. За съставомерността на деянието не е необходимо упражнената физическа сила да е довела до причиняване на някакво телесно увреждане, поради което доводът на жалбоподателя за несъставомерност на деянието поради липсата на медицинско свидетелство за нанесения побой е неоснователен. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Великотърновския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК