Решение № 14090 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 690/2019 г.

Решение № 14090 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 690/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. и К. Фалина, двамата от [населено място], чрез адв. Пенева като процесуален представител, срещу решение № 6534 от 09.11.2018 г., постановено по адм. дело № 7145/2018 г. по описа на Административен съд С. – град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът – директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, чрез пълномощника си юрк. Керемидчиев, в отговор и писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. – град е отхвърлил жалбата на Г. Г. и К. Фалина срещу заповед № РА-30-218/06.06.2018 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна постройка в груб строеж", находящ се в УПИ VII - 24, кв. 132, м. "Зона Б-4" по плана на гр. С., изпълнен без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че се касае за нов строеж от пета категория, за който не са издавани строителни книжа, а не за текущ ремонт на съществуваща сграда, както и че за същия са неприложими § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като строителството е извършено към м. октомври 2017 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните. Изведените правни изводи са законосъобразни и обосновани. От заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, се установява, че процесният строеж е изцяло нов, завършен до етап "груб строеж", за който не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. Установено е също така, че строежът е започнат през октомври 2017 г. Правилно съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите, че извършените строително-монтажни работи са такива във връзка с нанесени щети от строителството в съседния двор, доколкото и в хипотезата на погинала сграда за възстановяването й са необходими одобрен инвестиционен проект и строително разрешение. Състоянието на строежа, използваните строителни материали и обстоятелството, че не са доиззиждани стени и не е довършван вече съществуващ обект, сочат, че в случая не се касае за текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. С оглед на това правилно е прието както от административния орган, така и от съда, че е изпълнен незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обосновано е заключението, че за него са неприложими предпоставките за търпимост на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, като се има предвид годината на изграждането му, както и че изпълненото строителство не представлява текущ ремонт на съществуващ строеж, не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Неоснователно е направеното възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е събрал исканите свидетелски показания за установяване твърденията на жалбоподателите, поради което не са изяснени относими към спора факти и обстоятелства. Като е отменил протоколното си определение от 01.11.2018 г., за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на твърдения факт относно ползването и ремонтирането на сградата, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Извършването на изцяло нов строеж без строителни книжа, а не текущ ремонт на съществуващ такъв е установено с приетите по делото писмени доказателства, със заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и с дадените от вещото лице пояснения в съдебно заседание. При доказаност на това обстоятелство съдът правилно е отказал събирането на гласни доказателства във връзка с доводите за ремонтиране на сградата по повод възстановяване на щети от строителство в съседен имот. Предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на Столична община се дължат направените за тази инстанция разноски на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в размер на 100 лева, определени съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ във във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,