Решение № 9109 от 9.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 107/2021 г.

Производството е по реда на чл.38 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни чрез процесуалния представител К. Първанова, служител с юридическо образование, срещу решение 5278 от 12.10.2020 г. по адм.дело 12210 по описа за 2019 г. на Административен съд - София град. С него по жалба на "Авенир Телеком" ЕООД е отменено нейно решение ППН-01-282/23018 от 03.09.2019 г. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването направено от търговското дружество. Претендира присъждане на съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна. Ответната страна по касационната жалба - "Авенир Телеком" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез депозирано становище по реда на чл.213а от АПК и чрез процесуалния представител адв.Л. Георгиева. Претендира присъждане на съдебни разноски и представя списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Д. Желязкова редовно призована не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София град (АССГ) е било решение ППН-01-282/23018 от 03.09.2019 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). То е постановено в производство по реда на чл.38 и сл. от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД), като КЗЛД е била сезирана от Д. Желязова с жалба, в която твърди, че има злоупотреба с личните данни от страна на "Теленор България" ЕАД. Като страни в това производство за участвали жалбоподателката и "Теленор България" ЕАД, като е депозирано искане от това търговско дружество като страна в производството да бъде конституирано и "Авенир Телеком" ЕООД. С решение от проведено на 17.04.2019 г. на КЗЛД като страна в производството е конституирано и "Авенир Телеком" ЕООД. С решението на КЗЛД е прието, че жалбата на Д. Желязова е основателна, като на основание чл.83, § 5, б."а", във връзка с чл.58, § 2, б."и" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО е наложена на "Авенир Телеком" ЕООД имуществена санкция в размер на 23 000.00 лв. за обработване на личните данни на същата в нарушение на чл.4, ал.1 (отм.) от ЗЗЛД, респ. на чл.6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. КЗЛД е оставила без уважение като неоснователна жалбата на Д. Желязкова по отношение на "Теленор България" ЕАД, като е взела решението с мнозинство от три гласа при изложени особени мнения от комисари М. Матева и Ц. Цолов. Административният съд е приел, че е сезиран с допустима, но неоснователна жалба, поради което е отменил решението на КЗЛД по оспорването на "Авенир Телеком" ЕООД. Направил е извод, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му законови правомощия съгласно чл.38, ал.1 и ал.3 от ЗЗЛД и чл.40, ал.2 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА). Приел е, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил оспорения акт без да се произнася относно неговата материална законосъобразност. Съображенията за това са, че жалбоподателката не е поискала конституирането като ответна страна на това дружество, а това е осъществено по искане на ответната страна "Теленор България" ЕАД. Според него по съществото си това искане представлява сигнал до КЗЛД по смисъла на чл.35, ал.2 от ПДКЗЛДНА, според която разпоредба сигнал е искане, с което се съобщава за нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 и на ЗЗЛД, без да са засегнати права на искателя. Прието е, че това дава основание КЗЛД да предприеме действие по чл.12, ал.4 от ЗЗЛД, т.е., че в изпълнение на този сигнал тя може да осъществи проверки. Също така, в изпълнение на чл.12, ал.8, във връзка с чл.87 от ЗЗЛД, може да образува и административнонаказателно производство, но не и да образува такова по реда на чл.38 от ЗЗЛД, каквото е обсъжданото производство и в което е постановен оспорения акт, който по тези съображения е незаконосъобразен. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. По делото безспорно е установено, че производството е образувано по жалба на Д. Желязова, като в нея са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни във връзка със сключени от нейно име договори за предоставяне на мобилни услуги и за закупуване на лизинг на апарат, и за закупуване на таблет в магазин на "Авенир Телеком" ЕООД, който е търговски партньор на "Теленор България" ЕАД. Страни по посочените договори са жалбоподателката и "Теленор България" ЕАД. По повод искане от страна на това търговско дружество (стр.49 от съд.досие), с приложен договор към него между същото и "Авенир Телеком" ЕООД (стр.50 от съд.досие, на англ.език), в административното производство е конституирано и второто търговско дружество. Това искане не може да бъде тълкувано като сигнал по смисъла на чл.35, ал.2 от ПДКЗЛДНА, понеже последното дружество се явява обработващ личните данни по силата на цитирания договор от 29.05.2015 г., факто по който не се спори, респ. същото е пасивно легитимирано като ответник в административното производство. Цитирането на правилника е само доколкото в същия е направено отграничение между понятията жалба и сигнал. Освен това следва да се посочи, че в развиващо се производство административният орган с оглед на данните по преписката и в изпълнение на принципа за служебното начало по чл.9 от АПК осъществява процесуалните си действия. Преценката дали те са дължими или не е негова, а не на жалбоподателя, който е упражнил правото си на жалба и е посочил надлежен ответник доколкото последният е страна по посочените договори. Оспореният акт е постановен в открито заседание, съгласно чл.9, ал.4 от ЗЗЛД и чл.40, ал.1 от ПДКЗЛДН, като е гласуван с мнозинство, според изискванията на чл.9, ал.3 от ЗЗЛД, т.е. административното производство се е развило по реда на чл.38 и сл. от ЗЗЛД и не се установяват твърдените нарушения на административнопроизводствените правила. Както беше посочено по-горе съдът не се е произнесъл по материалната законосъобразност на оспорения акт. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане на друг съдебен състав за произнасяне по съществото на спора. При този изход от делото на касационния жалбоподател ще се присъдят съдебни разноски според разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение