Решение № 4244 от 8.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6520/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба /представляваща по своята правна същност касационна жалба/ подадена от Р. Халачева, А. Халачева и Д. Бусерски и тримата действащи чрез адв. Д. Ганев, срещу решение 2444 от 10.04.2023г., постановено по адм. дело 6412/2022г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлен предявения от тях отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК срещу Министъра на външните работи и Областния управител на гр. София, с предмет да бъде установено, че заповед ДС-20-00028/07.11.2019г. на Областния управител на гр. София, не подлежи на изпълнение, поради новонастъпили факти. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При изложени съображения прави искане за отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът Областния управител на област София, чрез пълномощника си Л. Иванов Началник на отдел Правно обслужване , с писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като неоснователна. При подробно изложени съображения счита, че съдебният акт е законосъобразен и правилен, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. В проведеното съдебно заседание, процесуалния представител е заявил, че поддържа изразеното становище и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Министър на външните работи, чрез пълномощника си главен юрисконсулт Т. Канакиев, в писмен отговор и в проведено съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по искова молба, подаден от Р. Халачева, А. Халачева и Д. Бусерски, срещу министъра на външните работи и Областен управител на област София, с която молят да бъде установено по отношение на същите, че заповед ДС-20-00028/07.11.2019г. на областния управител на София, потвърдена с решение 493/20.01.2022г., постановено по адм. дело 10299/2021г. на ВАС, IV отд. И Решение 3987/17.06.2021г., постановено по адм. дело 11567/2020г. на АССГ, не подлежи на изпълнение, поради новонастъпили факти. В исковата молба са излагат доводи за наличие на нови факти свързани с решение 3/24.02.2022г., постановено по к.д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Р. България, обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022г. и влязло в сила 08.03.2022г., с което се обявени за противоконституционни разпоредбите на §1,ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн. ДВ, бр. 46 от 2006г. посл. Доп. ДВ, бр. 18 от 2020 г./ и §2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността, обн. ДВ, бр. 7 от 2018г., както и твърдения, че имота, за който е издадена заповедта, чието принудително изпълнение се претендира да бъде спряно, представлява жилище частна държавна собственост, но същият е придобит от молителите по давност. Изложени са съображения, че е била подадена искова молба пред СГС с вх. 19943/04.04.2022г., въз основа на която е образувано гр. д. 3453/2022 по описа на СГС. Със същата е поискано от съда да признае за установено спрямо държавата, че ищците са придобили имота по давност с упражняване на непрекъснато владение върху имота в продължение на повече от 10 години. За да отхвърли така предявеният установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК, съдът е приел, че предмет на установяване е възникнало, изпълняемо задължения, което е престанало да съществува или е станало неизискуемо, поради настъпване на нови факти след издаване на изпълнителното основание, като в настоящия случай ищците се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност, настъпила в периода преди издаването на заповед ДС-20-00028/07.11.2019г. на областния управител на София. Съдът е приел, че с решение 3/24.02.2022г., постановено по к.д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Р. България, обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022г. и влязло в сила 08.03.2022г. са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1,ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /обн. ДВ, бр. 46 от 2006г. посл. Доп. ДВ, бр. 18 от 2020 г./ и §2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността, обн. ДВ, бр. 7 от 2018г. Според конституционния съд разпоредбите на §1, ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността е обявена за противоконституционна, тъй като противоречи на чл. 17, ал.1 и чл.4 от Конституцията. В мотивите на решението е прието, че с атакуваната с §2 ЗР на ЗИ на ЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с §1 ЗИ ЗС. Разпоредбата на §1 ЗИ ЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г., но влизането и в сила е от 31.12.2017г., като по този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. Въз основа на това първоинстанционния съдът е обосновал извода от една страна, че направеното от страните позоваване на решението на Конституционния съд има сила само занапред и не се отразява на настъпилите обстоятелства преди влизането му в сила, поради което иска по чл. 292 от АПК е неоснователен. А от друга страна искът по чл. 292 от АПК е неоснователен и по отношение на данните по делото, в това число наличието на искова молба с правно основание чл. 79 от ЗС, както и определение 13373/29.12.2022г. по гр.д. 3453/2022г. на СГС, с което е върната предходната искова молба със същото правно основание. Това е така, защото съгласно представените доказателства е прието от съда, че не се установяват факти, които да са настъпили след издаването на изпълнителното основание, които да са от категорията на правопогасяващи, правоизключващи и правоотлагащи изпълнението. Съдът е приел, че от мотивите на решението на Конституционния съд, твърденията за давностно владение, не могат да бъдат определени като нови факти по смисъла на чл. 292 от АПК. Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 292 от АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. Елементите от фактическия състав на чл. 292 АПК са: 1). изпълнително основание по чл. 268 АПК; 2). удостоверено с него изискуемо изпълняемо задължение и 3). настъпили след издаването на изпълнителното основание нови факти, които са погасили подлежащото на изпълнение задължение или така са го изменили, че то не съществува в удостоверения с изпълнителното основание вид. Безспорно в случая е налице влязъл в сила административен акт - Заповед ДС-20-00028/07.11.2019г. на областния управител на София, изпълнително основание по чл. 268, т. 1 АПК, с който на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост и чл. 59, ал.1 от АПК е наредено да се изземе от касационните жалбоподатели недвижим имот, частна държавна собственост, управляван от Министерство на външните работи, представляващ: апартамент [номер], намиращ се в гр. София, район Младост , [жк], [адрес]. Спорният по делото въпрос е дали са налице твърдените нови факти след издаване на изпълнителното основание, в това число изтекла придобивна давност, настъпила в периода преди издаване на заповедта и постановяване на решение 3/24.02.2022г., постановено по к.д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Р. България. С решение 3/24.02.2022г., постановено по к.д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Р.България са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от ЗД на ЗС и на §2 от ЗР на ЗИ на ЗС. Тук е мястото да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционния съд актовете, обявени за противоконституционни, не се прилагат, като съгласно чл. 22, ал. 4 от ЗКС възникналите правни последици от акта по ал. 2 се уреждат от органа, който го е постановил. Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им и влизат в сила 3 дни след обнародването им. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.- чл. 14, ал. 3 от ЗКС и чл. 151, ал. 2 от Конституцията на РБ, противно на твърдяното от касационните жалбоподатели. Следователно решението на Конституционния съд действа само занапред и не преурежда със задна дата вече възникнали правоотношения, поради което правилен е извода на административния съд, че позоваването от страна на молителите на решение 3/24.02.2022г., постановено по к.д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Р.България не се отразява на настъпилите факти и обстоятелства като в тази връзка правилно е установено, че иска с правно основание чл.292 от АПК е неоснователен. Настоящият съдебен състав, счита за обоснован извода на административния съд, че твърденията за изтекла придобивна давност, не могат да бъдат определени като нови факти по смисъла на чл. 292 от АПК. Въз основа на изложеното и предвид подробно изложените мотиви на първата инстанция, настоящият касационен съдебен състав възприема същите като правилни и намира за ненужно да възпроизвежда същите в настоящото решение и към които препраща, предвид възможността за това по чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Изрично следва да бъде посочено, че допълнително представените от касационните жалбоподатели с молба писмени доказателства определение 10324 от 31.08.2023г. постановено по гр. дело 3471/2023г. на СГС, призовка, жалба с вх. ЖАЛБА 43/21.05.1992 и писмо с Б-91-00-186/15.10.1993г., не обуславят по смисъла на чл.219, ал.1 от АПК наличието на касационни основания за отмяна на съдебното решение, тъй като те не представляват доказателствени средства за факти по спора. Следва в тази връзка да се има предвид, че съгласно разпоредбите на чл.219, ал.1 и ал.2 АПК в касационното производство се допускат само писмени доказателства и то само за установяване на касационните основания, но не и доказателства по фактите. А според разпоредбата на чл.220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че възраженията на касаторите по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства. В хода на тези разсъждения, настоящият съдебен състав приема, че подадената срещу решението касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.3 АПК от процесуалниа представител на Областния управител на област София, следва да бъде уважено. Затова Р. Халачева, А. Халачева и Д. Бусерски следва да заплатят солидарно на Областна администрация на област София на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 240 лева. Искането за присъждане на разноски, направено на основание чл.143, ал.3 АПК от процесуалния представител на Министерство на външните работи, следва да бъде уважено, като Р. Халачева, А. Халачева и Д. Бусерски следва да заплатят солидарно на Министерство на външните работи на основание чл. 78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 240 лева. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,