Решение № 11980 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2019 г.

Решение № 11980 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14463/2019 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания (АХУ), подадена чрез юрисконсулт Балашев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 1890/14.10.2019 г. по адм. дело № 2281/2019 г. на Административен съд – Варна (Варна). Касационният жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на съдебното производство не могат да се квалифицират като претърпени вреди, тъй като срещу сторения разход е получена адвокатска услуга. Твърди, че те не произтичат пряко от административен акт, а от договор за правна помощ и съдействие. Намира, че размерът на присъденото обезщетение следва да се намали значително, тъй като е налице визираната в чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ хипотеза на съпричиняване. Излага съображения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск. Алтернативно иска да се намали размера на присъденото обезщетение до 1245 лева. Изразява претенция за разноски по делото. В постъпило Становище на 10.09.2020 г. от процесуалния представител на касационния жалбоподател АХУ- гл. юрисконсулт Б. Балашев, се поддържа подадената жалба и се претендират направените разноски. Ответникът "Живот ПСП" ЕООД в постъпила на 16.09.2020 г. молба- становище, подадена чрез адв. Б. Михайлова от АК Варна, оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че размерът на обезщетението следва бъде значително намален и да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от ЗА – да е "обоснован и справедлив", и да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на "Живот ПСП" ЕООД – Варна, ЕИК ****, против Агенцията за хората с увреждания към Министерството на труда и социалната политика, с претенция за присъждане на сумата 2 000 лв., за причинените имуществени вреди, произтекли от незаконно издадено наказателно постановление. С обжалвания съдебен акт адм. съд е ОСЪДИЛ Агенцията за хората с увреждания към Министерството на труда и социалната политика да заплати на "Живот ПСП" ЕООД – Варна, ЕИК ****, сумата 1 500 (хиляда и петстотин) лв., представляваща адвокатско възнаграждение, заплатено от дружеството в производството по АНД № 14016/2018 г. на РС – София и КАНД № 13313/2018 г. на Административен съд – София- град, с решенията по които е отменено НП № 73/0023-4267/18.07.2018 г. на АХУ и наложената им имуществена санкция в размер на 10000 лв. на осн. чл. 54а от ЗИХУ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на влизане в сила на съдебното решение 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски в размер на 425 (четиристотин двадесет и пет) лева. С допълнително решение от 07.11.2019 г. по същото дело е било допълнено решение № 1890/14.10.2019 г. по адм. дело № 2281/2019 г. на АС-Варна, като е била ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на "Живот ПСП" ЕООД – Варна, срещу Агенцията за хората с увреждания към Министерството на труда и социалната политика, в останалата й част– за разликата над присъдените 1 500 лв. до претендираните 2 000 лв., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение 11.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Вторият съдебен акт, с който е бил отхвърлен иска за разликата над 1 500 лева до 2000 лева не е бил обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Административният съд за да достигне до този резултат е приел, че с НП № 73/002304267/18.0.2018 г. на изп. директор на Агенцията за хората с увреждания на "Живот-ПСП" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв. на основание чл. 54а от ЗИХУ за нарушение по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г ал. 1 от ЗИХУ. Дружеството е обжалвало наказателното постановление, при което с решение № 2516/11.04.2019 г. по КАНД № 13313/2018 г. на Административен съд – София-град, е оставено в сила решение № 531541/12.11.2018 г. по АНД № 14016/2018 г. по описа на РС- Варна, с което НП е отменено. Адм. съд е обсъдил представените договори за правна защита и съдействие пред СРС и АССГ, както и извършените процесуални действия от пълномощника на дружеството и уговореното адвокатско възнаграждение за всяка една от инстанциите. Съдът е приел, за валидно доказана действително заплатена сума от дружеството- ищец на неговия пълномощник, т. е. настъпването на твърдяната от него в настоящото производство имуществена вреда, както и причинно-следствената връзка между отменения акт и тази вреда. В този смисъл административният съд е преценил така предявеният иск като основателен и доказан по основание. Адм. съд е установил, че в районния съд жалбоподателят "Живот ПСП" ЕООД е представил договор за правна защита и съдействие и пълномощно към него, с които е възложил на адвокат Б. Михайлова да осъществи защитата му, до приключване на производството по делото във всички инстанции. Било е договорено адвокатско възнаграждение 1000 лв. и е отбелязано, че същото е заплатено в брой при подписването на договора от клиента на адвоката. В проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция процесуалният представител се е явил и е осъществил договорената защита. Счел е, че заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. пред СРС незначително надвишава цитирания от ответната страна размер от 830 лв. по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2014 г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не е прекомерен, поради което е бил присъден в пълен размер. Решаващият съд е намерил, че възнаграждението в размер на 1 000 лв, заплатено пред касационната инстанция, следва да бъде присъдено в половин размер от 500 лв, предвид факта, че участието на пълномощника по него се изчерпва с депозиран писмен отговор по касационната жалба, както и на основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. В заключение е посочил, че на дружеството-ищец следва да бъде присъдено обезщетение в общ размер на 1 500 лв. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно адм. съд е намерил претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за основателна и доказана. За квалифициране на иска за вреди, като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определящо е обстоятелството, че е налице акт, който е издаден от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от отменения акт, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Правилно решаващият съд е счел, че е налице причинна връзка между незаконосъобразният адм. акт на администрацията и понесените вреди. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в този тълкувателен акт, който е задължителен за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. Основателно адм. съд е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди се явява доказан. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът от негова страна да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Пред РС е представен договор за правна защита и съдействие с клиент "Живот ПСП" ЕООД и пълномощник адв. Б. Михайлова (л. 40 по делото на СРС), в който е включено изрично изявление за заплатено в брой при подписването му на 09.08.2018 г. адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Договорът е представен своевременно – по съответното дело по обжалване на НП– пред РС, където лицето надлежно е представлявано от процесуален защитник в проведените две съдебни заседания. Подобен договор за правна защита и съдействие от 12.02.2019 г., е представен по КАНД № 13313/2019 г. на АССГ, като в него е отбелязан заплатен в брой адвокатски хонорар от 1 000 лв. Тези договорите са двустранни и възмездни и по делата е безспорна тяхната валидност и предвидени последици. В случая същите са оформени на бланка на АК Варна и съдържат в пълнота необходимото съдържание и номерация. Ангажираният защитник е осъществил процесуално представителство и предвид успешния изход за страната- жалбоподател е защитил надлежно нейния интерес. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В представените пред СРС и АССГ договори по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е отбелязано плащането, което е извършено в хода на делото и е за осъществена по него правна защита. С това е доказана реално причинена вреда от отменения адм. акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за намаляване на размера на обезщетението. Налице е обоснованост на решението в частта му по отношение на размера на обезщетението. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, дружеството е претърпяло вреди, които правилно са определени от съда в размер на 1500 лева. Фиксираната сума кореспондира на правната сложност на делото и извършените процесуални действия от представителя на страната. Правилно съдът е присъдил законна лихва върху главницата от дата на постановяване на касационното решение- 11.04.2019 г. до окончателното им изплащане. Причинената вреда подлежи на пълно репариране. Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат- чл. 4 ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо, чл. 86 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба правилно административният съд е постановил присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл. 86 ЗЗД. Предвид това, решението на съда, с което е приел за основателни и доказани претендираните имуществени вреди в резултат на осъществена правна защита във връзка с отмяна на наказателното постановление е правилно и следва да остане в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, основателно се явява направеното искане от страна на ответника за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящото производство, представляващи адвокатско възнаграждение с данни, че същото е внесено. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение