Решение № 10458 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1751/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Н. Гочев от гр. Стара Загора срещу решение 384 от 07.10.2020 г., постановено по адм. дело 91/2020 г. на Административен съд Стара Загора. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ - Стара Загора, чрез юрк. Стойнов, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Ответникът В. Вълчев не ангажира становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед ДК-02-С3-1/15.01.2020 г. на началника на РДНСК - Стара Загора, с която на основание чл. 222,ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 във връзка с чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж Пристройка към апартамент с идентификатор 68850.501.581.1.19 по КК на гр. Стара Загора, разположена върху плосък покрив на кота +13,90 м. в северозападната част на жилищна сграда с гаражи, находяща се в УПИ I -581, кв. 6525 по плана на гр. Стара Загора, извършен от В. Вълчев с възложител Н. Гочев. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, тъй като пристройката е изградена без изискуемите строителни книжа , а режимите за търпимост по §16 и §127, ал.1 ПР на ЗУТ са неприложими с оглед изграждането на незаконния строеж през 2019г. Изложени са подробни мотиви по всички възражения на оспорващия, които се споделят от настоящата инстанция по реда на чл.221,ал.2,предл.2 от АПК. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 4/04.11.2019г., не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ пристройка към апартамент , изградена върху плосък покрив на кота +13,90 м. в северозападната част на жилищна сграда , въведена в експлоатация с протокол обр.16 от 06.06.2019г. от Държавна приемателна комисия и издадено Разрешение за ползване на 15.07.2019г. Безспорно незаконния строеж е трета категория по смисъла на чл.137,ал.1,т.3,б. ж ЗУТ, тъй като следва категорията на сградата. Изложеното сочи на безспорно наличие на незаконен строеж, подлежащ на премахване по реда на чл.225 ЗУТ, тъй като не попада в режим на търпимост по някоя от хипотезите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и §127,ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./. Крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е до 31.03.2001г.,съгласно §127,ал.1 ПЗР на ЗУТ,а процесната пристройка е изградена през 2019г. Неоснователни са доводите по касационната жалба за неизискуемост по реда на чл.151,ал.1,т.1 ЗУТ на разрешение за строеж, тъй като незаконния строеж не отговаря на критериите за текущ ремонт, визирани в §5,т.43 ДР на ЗУТ по вид и параметри,описани в заповедта и в заключението на СТЕ. Неоснователни са и възраженията за неточно описание на незаконния строеж, поради грешно посочване на административния адрес на сградата, тъй като в заповедта е визирано нейното местонахождение и като I -581, кв. 6525 по плана на гр. Стара Загора , а апартамента към който е приобщен незаконния строеж е индивидуализиран с идентификатор по КККР /68850.501.581.1.19/. Освен това допусната очевидна фактическа грешка в номера на улицата е поправена по реда на чл. 62 от АПК, с последваща заповед ДК-02-C3-2/ 10.03.2020 г. на началника на РДНСК. Неотносим е доводът за рисковете от премахване на незаконният строеж за конструкцията на сградата, описани в представеното Конструктивно становище, тъй като законът не въвежда такъв вид изискване в обхвата на преценката при издаване на заповед по чл.225 ЗУТ. Предвид изложеното не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски не следва да се присъждат, тъй като не се претендират от ответниците. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,