Решение № 349 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10612/2010 г.

Решение № 349 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10612/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Десислава Светлозарова Панкова от гр. София срещу заповед № РД-15-2427 от 26.07.2010 г. на Министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното й правоотношение. Счита, че същата е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й не са били налице фактическите и правни основания посочени в нея. Моли съда да постанови решение, с което да я отмени като незаконосъобразна, както и да й присъди направените деловодни разноски. Ответникът, в представени по делото писмени бележки и чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателката е заемала длъжността "началник отдел" на отдел "Централни доставки и мониторинг на клиничните изпитвания" в Дирекция "Национална лекарствена политика" по силата на заповед № РД 15-4012 от 17.12.2009 г., на която длъжност е преназначена на основание ПМС № 256/28.10.2009 г. за приемане на Устройствен правилник (УП) на Министерство на здравеопазването (МЗ) и утвърдено от Министъра длъжностно разписание от 15.12.2009 г. С процесната обжалваната заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, ПМС № 137 от 13.07.2010 г. за изменение и допълнение на УП на МЗ и утвърдено от министъра длъжностно разписание в сила от 26.07.2010 г. е прекратено служебното й правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 09.08.2010 г. По делото са длъжностни разписания, утвърдени от Министъра на здравеопазването. От това, в сила от 27.04.2010 г. се установява, че в структурата на МЗ е имало дирекция "Национална лекарствена политика", структурирана в 3 отдела с общо 20 щатни бройки. Един от отделите в тази дирекция е "Централни доставки и мониторинг на клиничните изпитания" с численост на персонала - 7 щатни бройки. След изменението на УП с ПМС 137/13.07.2010 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 26.07.2010 г., в което е предвидена дирекция "Лекарствени продукти и медицински изделия", структурирана в 4 отдела с предвидени 21 щатни бройки. Един от отделите е "Лекарствени продукти и медицински изделия" с утвърдена численост на персонала 7 щатни бройки. Този факт е установен и от назначеното по делото вещо лице. Същото е извършило и съпоставка на длъжностните характеристики за длъжността началник отдел "Централни доставки и мониторинг на клиничните изпитвания" към дирекция "Национална лекарствена политика", заемана от жалбоподателката и тази на началник отдел "Лекарствени продукти и медицински изделия", при което е установило, че функциите и задълженията са запазени, като във втората са добавени нови задължения, които обаче като цяло не променят длъжностната характеристика, тъй като и в двата случая е посочена област на дейност "медицински изделия", методическо ръководство върху лекарствоснабдяването и употребата на лекарствени продукти и медицински изделия. При извършена от съда съпоставка на двете длъжностни характеристики се установява, че целите на длъжностите, макар и формулирани с различен словоред по същество се свеждат до осъществяване на необходимите предпоставки и условия за успешно изпълнение на поставените задачи по осигуряване на лекарствените продукти и лекарствената регулация. В областите на дейност по длъжностната характеристика са добавени такива, като разработване на проекти на нормативни актове, свързани с лекарствената политика и оценка на въздействието им, но доколкото и в двата случая изискванията за образование са едни и същи - медицинско, магистър така добавените области не са определящи за длъжността, тъй като спецификата на медицинското образование не предполага знания и умения, свързани с нормотворческа дейност. По отношение на основните задължения за длъжностите настоящият състав намира, че в случая се касае до едни същи такива. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното от правна страна: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 3, ал. 2 от УП на МЗ Министърът на здравеопазването ръководи и представлява МЗ, а съгласно чл. 5, т. 21 от същия правилник ръководи дейността по управлението и развитието на човешките ресурси, а по т. 28 осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на МС. Доколкото същият ръководи и представлява министерството същият е и органа по назначението за неговите служители, при което същият е и компетентният орган да прекрати служебните правоотношения. Заповедта е издадена в предвидената от закона форма. Същата е писмена, като в нея са посочени правното основание за прекратяването на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобитият ранг от държавния служител, при което са изпълнени изискванията на чл. 108, ал. 1 ЗДСл. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, макар да не е спазен едномесечния срок на предизвестие, съгласно чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като в същата е предвидено заплащане на дължимото обезщетение съгласно ал. 4. Заповедта е връчена лично на държавния служител. Заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са били налице фактическите и правни основания посочени в нея. В случая от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че длъжността, заемана от жалбоподателката не е съкратена, макар с изменението на УП на МЗ (ПМС 137/2010 г.) да е намалена щатната численост на министерството от 343 на 276 бройки. С измененията в УП на МЗ, ДВ, бр. 55 от 20.07.2010 г. е променен текстът на чл. 31 от същия, като дирекция "Национална политика" е преименувана на дирекция "Лекарствени продукти и медицински изделия" и от правомощията на дирекцията е отпаднало единствено това по т. 6, б. "б" на цитирания текст - изготвяне на спецификации за провеждане на обществени поръчки в областите от компетентност на дирекцията. Същевременно по силата на това изменение УП е предвидил увеличение на щатната численост, която е увеличена от 20 на 21 щатни бройки. Освен това при структурирането на дирекцията не е закрит отделът, в който е заемала длъжност жалбоподателката, а само е преименуван, като е разкрит още един отдел. От така установеното следва, че длъжността, която е заемала жалбоподателката продължава да съществува като нормативно определена позиция. Същевременно при съпоставяне на длъжностните характеристика за длъжностите "началник отдел" на отдел "Централни доставки и мониторинг на клиничните изпитвания" и на отдел "Лекарствени продукти и медицински изделия" се установява, че длъжността е запазена и като система от функции, задължения и изисквания. От изложеното следва, че в случая не са били налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - длъжността, заемана от Панкова не е била реално съкратена, при което обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Въпреки този изход на делото не следва да се присъждат разноски на жалбоподателката, тъй като от представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че жалбоподателката се е договорила да заплати на упълномощения от нея адвокат възнаграждение в размер на 500 лв., но не се установява такова да е заплатено и съответно да са налице направени разноски. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение