Решение № 8760 от 23.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6018/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Я. от гр. София, подадена чрез процесуалния представител адв. Петрова, срещу решение 12185 от 08.04.2025 г., постановено по адм. дело 244/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против писмо изх. РМЛ24-УТ00-5-1 от 02.12.2024 г. на главния архитект на район Младост, Столична община. В касационната жалба се твърди неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорения отказ. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът главен архитект на район Младост, Столична община, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Сарафова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Б. Я. срещу писмо изх. РМЛ24-УТ00-5-1 от 02.12.2024 г. на главния архитект на район Младост, Столична община, в което е прието, че няма правно основание за ново произнасяне на административния орган по искането за издаване на удостоверение за търпимост на строеж Жилищна сграда, еднофамилна с идентификатор 68134.4085.87.4, находяща се в [жк], [улица], тъй като за тази сграда има издадена заповед РА-52-27/17.05.2021г на главния архитект на Столична община, с която е отказано издаването на удостоверение за търпимост, която и заповед е преминала съдебен контрол и е влязла в законна сила на 03.04.2024г. /съдебно решение 6358/26.10.2023г. на Административен съд София град по адм. дело 4226/2023г., потвърдено с решение 4019/03.04.2024 г., постановено по адм. дело 724/2024 г. по описа на ВАС/. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, във връзка с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Прието е от съда също така, че при издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съда, макар и да няма изрично обсъждане от административния орган на издадени, след влизане в сила на 03.04.2024г. на съдебното решение, с което е оставен в сила предходен отказ, нотариален акт 177/22.08.2024г. за признаване право на собственост по давностно владение и декларация от 08.10.2024г., с която посочените в нея лица декларират изграждане на процесния строеж през 1998г., това не представлява нарушение на административно-производствените правила, доколкото същите не биха променили извода за липса на условията за издаване удостоверение за търпимост. Съдът приема също така, че признаването за собственик на основание давностно владение на незаконен строеж няма отношение при изследване въпроса за неговата търпимост и съставеният нотариален акт от 22.08.2024 г. не е въведен от разпоредбите § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ или § 16 от ПР на ЗУТ като условие за издаване на удостоверение за търпимост за строежи, за които няма строителни книжа. Прието е от съда, че представеният нотариален акт от 22.08.2024г. е относим към допустимостта на подаденото заявление за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение за търпимост на строежа, а не към основателността на искането. Според съда, за да се прецени основателността на искането, като се има предвид и декларираната година на извършване на строежа - 1998г., следва да се прецени налице ли са условията на приложимата правна норма за търпимост на строежа - § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като в случая липсата на тези условия е установена с влязлото с сила съдебно решение по адм. дело 4226/2023г. по описа на Административен съд София град, което е задължително и за решаващия съдебен състав, като между тях не е факта на призната собственост на основание давностно владение. По отношение на представената декларация от 08.10.2024 г. съдът приема също така, че времето на извършване на строежа през 1998г. подробно е обсъдено от съда във влязлото в сила съдебно решение по адм. дело 4226/2023г., поради и което, макар и декларацията да е издадена след влизане в сила на решението, то декларираната година на извършване на строежа е обсъдена в мотивите на това съдебно решение. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. С обжалваното решение първоинстанционният съд е подменил предмета на спора и се е произнесъл по оспорване на индивидуален административен акт, с жалба срещу който обаче не е бил сезиран. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е оспорен от жалбоподателя акт, който по съществото си представлява отказ да се извърши административна услуга, свързана с издаването на удостоверение за търпимост за строеж: Жилищна сграда, еднофамилна с идентификатор 68134.4085.87.4, находяща се в [жк], [улица]. Видно от съдържанието на писмо изх. РМЛ24-УТ00-5-1 от 02.12.2024 г. на главния архитект на район Младост, Столична община, макар и изрично да не е цитирана в него нормата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, със същото административният орган е отказал да разгледа по същество подаденото от жалбоподателя заявление вх. РМЛ24-УТ00-5/30.10.2024 г. с искане за издаване на удостоверение за търпимост, като е приел искането за недопустимо, поради липсата на основание за ново произнасяне на административния орган по същия въпрос, позовавайки се на влязъл в сила изричен отказ за издаване на удостоверение за търпимост. При съобразяване характера на оспорения акт съдът е следвало да се произнесе по постановения от главния архитект на район Младост, Столична община, акт по чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК недопустимост на искането за издаване на индивидуален административен акт, поради наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, както и разгледа спора по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Предвид гореизложеното и тъй като по жалбата на Б. Я. срещу постановен отказ да се разгледа по същество искането му за издаване на удостоверение за търпимост фактически липсва произнасяне, на основание чл. 221, ал. 3, пр. 2 от АПК, делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото на основание 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,