Решение № 185 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 441/2013 г.

Решение № 185 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 441/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на н. о. х. д. № 3126/2012 г. по описа на Плевенския районен съд и отмяна на определение от 19.12.2012 г., с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство. Искането се позовава на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че в нарушение на закона наказанието е било определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК вместо на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, а изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е могло да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането. Защитникът (адв. Д.) намира искането на главния прокурор за основателно и в интерес на осъдения. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение от 19.12.2012 г. по н. о. х. д. № 3126/2012 г. на Районния съд - Плевен е одобрено споразумение, с което осъденият Ш. Д. М. е бил признат за виновен в това, на 4.12.2012 г. в с. О. да е управлявал моторно превозно средство без свидетелство за управление в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, поради което и на основание чл. 343в, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е било определено наказание от три месеца лишаване от свобода с отложено изпълнение за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото се установява, че с присъда по н. о. х. д. № 540/96 г., в сила от 18.10.1996 г., Плевенският районен съд е определил на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК общо наказание, най-тежкото от наложените по присъдата и по н. о. х. д. № 50/94 г. в размер на две години лишаване от свобода, което е увеличил на три години, на основание чл. 24 НК. Изпълнението на наказанието по съвкупност е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от пет години. Предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 НК осъденият е реабилитиран по право. С определение от 23.05.2006 г. на Плевенския районен съд е одобрено споразумение по н. о. х. д. № 3703/05 г., по което на осъдения М. е наложено наказание от три месеца лишаване от свобода с отложено изпълнени за срок от три години за извършено престъпление по чл. 195 НК. Следователно към момента на извършеното престъпление (4.12.2012 г.) по одобреното споразумение от Плевенския районен съд с определение от 19.12.2012 г., Ш. Д. М. е бил осъждан, тъй като реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано (чл. 86, ал. 2 НК) и не са били настъпили предпоставките по чл. 88а, ал. 3 НК (престъплението е извършено преди да е изтекъл срока по чл. 82, ал. 1, т. 4 НК, който започва от деня на изтичане на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК). Напълно основателен е и следващият довод на главния прокурор. След като със споразумението е било прието, че наказанието следва да се определи при условията на по чл. 55 НК и в санкцията за престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК не е предвиден най-нисък предел на лишаването от свобода, правилното приложение на закона е изисквало замяна с по-лекото по вид наказание (пробация), на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. В нарушение на задълженията си по чл. 382, ал. 5 и ал. 7 НПК съдът е одобрил споразумение, по което законът е бил нарушен. С оглед на това искането на главния прокурор за възобновяване на делото следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК