Решение № 11449 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2018 г.

Решение № 11449 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4221/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. О. от [населено място], срещу решение № 222 от 05.02.2018 г., постановено по адм. дело № 2869/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. В касационната жалба не са изложени конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение. Иска се отмяната му като незаконосъобразно. Ответникът – кметът на район "Централен" при община Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Н. О. против заповед № РД-17-1306 от 21.09.2017 г. на кмета на район "Централен" при община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ "пететажна сграда" със застроена площ от 84 кв. м, попадаща в ПИ 1446, УПИ ІV-1445, 1446, 1448, 1447, кв.455в по плана на "Първа градска част", гр. Пловдив и улична регулация, извършен без одобрени проекти и разрешение за строеж. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Обосновал е извод, че процесната сграда представлява строеж, извършен без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което е незаконен. Същият не отговаря на предпоставките за търпимост с оглед времето на построяването му и подлежи на премахване. Обжалваното решение е правилно Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства. При правилно установени фактически констатации е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи. В съответствие със закона е заключението на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната писмена форма. Съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Правилен е изводът, че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е предвидената в чл. 225а, ал. 2 ЗУТ процедура. Изготвен е констативен акт, който е надлежно връчен на жалбоподателя. Срещу него е подадено възражение, което е обсъдено от административния орган. Няма законово изискване жалбоподателят да присъства при извършената от длъжностните лица на място проверка. Правилно Н. О. е посочен като адресат на задължението за премахване. Безспорно е установено, че той е собственик на строежа. Не е допуснато нарушение на чл. 35 АПК, тъй като заповедта е издадена след изясняване на относимите за случая факти и обстоятелства, както и след обсъждане на подаденото възражение. Правилен е изводът на съда за материална законосъобразност на оспорения административен акт. По делото безспорно е установено, че сградата е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, четвърта категория, с оглед на описанието и характеристиките му, направени в констативния акт и в мотивите на заповедта. Строежът е изпълнен в периода 07.07.2003 г. - 03.06.2009 г., както правилно е приел съдът. В нотариалния акт от 07.07.2003 г. за покупка на недвижимия имот от жалбоподателя е описана паянтова жилищна сграда от 41 кв. м и две стопански постройки. Това обстоятелство опровергава твърденията му, че към посочената дата е съществувала триетажна жилищна сграда, изпълнена от праводателите през 1995 г. Едва в одобрената през 2009 г. кадастрална карта е отразено наличието на установената със заповедта пететажна жилищна сграда. Строежът е изграден без издадени строителни книжа и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план от 1997 г. Част от построената сграда попада в уличната регулация. Тези данни се потвърждават от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Следователно налице са правните основания на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед, поради което същата е постановена в съответствие с материалния закон. Заключението, че строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, също е законосъобразен. С оглед времето на изпълнение на строителството хипотезите на цитираните норми са неприложими. Няма данни и твърдения постановеният мотивиран отказ от 2013 г. за издаване на удостоверение за търпимост за строежа да е обжалван по съдебен ред и да е отменен. Доказателства за висяща процедура по узаконяване на сградата не са представени. С оглед изложеното обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение