Решение № 5426 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2013 г.

Решение № 5426 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14437/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Оберонг Трейдинг" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя Цветанка Тодорова, чрез адв. Върбанова, срещу решение № 45 от 17.07.2013 г., постановено по адм. дело № 48/2013 г. по описа на Административен съд Габрово. Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил компетентността на ответника по касационната жалба като орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Навежда доводи, че размерът на такса битови отпадъци е определен в нарушение на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, като органът по приходите не е взел предвид подадената от дружеството декларация по чл. 16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Севлиево (Наредбата). Според касатора оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 66 от ЗМДТ, защото ТБО е определена като обща сума, без да е посочен размерът на задължението за всяка услуга поотделно, както и че по делото не са представени доказателства, които по безспорен начин да установяват реалността на предоставените услуги. Иска отмяна на обжалваното решение с постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесният акт № МДТ. ТБО 1013/8.01.2013 г., издаден от главен специалист в дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при община Севлиево. Ответникът - заместник-кметът на община Севлиево, в представен по делото писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение, установи следното: С обжалваното решение Административният съд Габрово е отхвърлил като неоснователно оспорването на "Оберонг Трейдинг" ООД срещу акт № МДТ. ТБО 1013 от 8.01.2013 г., издаден от главен специалист в дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при община Севлиево, потвърден с уведомително писмо (решение) с изх. № ЛП. 4 от 30.01.2013 г. на заместник-кмета на община Севлиево. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че с процесния АУЗД на основание чл. 107, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК и чл. 17 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Севлиево и във връзка с подадена данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за недвижим имот, собствен на касационния жалбоподател, е определено задължение за ТБО и дължимите лихви към 8.01.2013 г. за периода 2008-2012 г., общо в размер на 4730.32 лв. и лихви в размер на 171.27 лв. В акта е посочено изрично, че може да бъде обжалван в 14-дневен срок пред кмета на община Севлиево. В рамките на развилото се задължително административно обжалване, като горестоящ орган и на основание заповед N 0021 от 8.01.2013 г. на кмета на общината се е произнесла Калина Георгиева, в качеството си на заместник-кмет, съгласно приложена нарочна заповед на кмета на общината. Съдът е приел, че произнеслият се като горестоящ административен орган заместник-кмет на общината е компетентният орган и е разгледал жалбата на дружеството като процесуално допустима при спазване на реда за задължително оспорване на АУЗД по административен ред, предвид разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Жалбоподателят "Оберонг Трейдинг" ООД не е имал процесуалноправна възможност за съдебно оспорване на АУЗД, защото по неговата жалба срещу акта се е произнесъл некомпетентен горестоящ административен орган, т. е. процесуалният ред за административно оспорване пред компетентния горестоящ административен орган не е изчерпан. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В случая процесният АУЗД е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и противно на посоченото в него (стр. 25 от първоинстанционното дело), същият подлежи на обжалване пред директора на териториалната дирекция, който с оглед на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община. От представената по делото длъжностна характеристика на "главен специалист ПМДТ" се установява, че в структурата на общинската администрация на гр. Севлиево съществува длъжност "директор на дирекция ПМДТ". Последното се потвърждава и от официалния сайт на община Севлиево, където в табличен вид е представена структурата на общинската администрация, видно от която има дирекция "Приходи от местни данъци и такси", която от своя страна йерархически е подчинена на заместник-кмет "Финансови дейности". Издаденият акт подлежи на обжалване пред ръководителя на териториалната дирекция, с оглед цитираната разпоредба на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Едва след като този ред бъде изчерпан и компетентният горестоящ административен орган се произнесе, а жалбоподателят не е удовлетворен от неговото решение, за него ще е налице правна възможност да оспори акта по съдебен ред - чл. 107, ал. 4 от ДОПК. Следва да се отбележи, че с посочената заповед № 0021/8.01.2013 г. кметът на община Севлиево е упълномощил заместник-кмета Георгиева да се произнася по жалби срещу актове на органи по приходите в качеството на решаващ орган. За да извърши надлежно упълномощаване, кметът трябва да е овластен с правомощията по ЗМДТ на териториален директор на НАП, каквито правомощия в случая той не притежава, а с тях е натоварен ръководителят на звеното за местни приходи в общината. Неспазването на установения от закона административен ред за оспорване е абсолютна процесуална пречка за съдебно оспорване на акта. Фактът, че атакуваният акт е издаден от некомпетентен орган, не променя определения в закона ред за издаване и обжалване на актове за установяване на публични задължения. Компетентният горестоящ административен орган дължи произнасяне по подадената жалба от "Оберонг Трейдинг" ООД срещу акт № МДТ. ТБО 1013 от 8.01.2013 г., издаден от главен специалист в дирекция "Приходи от местни данъци и такси" при община Севлиево. Предвид гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 221, ал. 3, пр. 2 от АПК за обезсилване на решението на Административен съд Габрово. Жалбата на "Оберонг Трейдинг" ООД следва да се остави без разглеждане, а преписката - да се изпрати на ръководителя на звеното за местни приходи за произнасяне по жалбата на дружеството. Воден от горното, Върховният административен съд