Решение № 15931 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2008 г.

Решение № 15931 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2597/2008 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от адвокат Йонко Грозев, в качеството му на процесуален представител на Ахмад Наим Мохамед Муса - гражданин на Йордания, против Заповед № 2219/17.05.2000 г., издадена от началника на направление "Документи за самоличност и паспортен режим", с която спрямо жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "експулсиране". С жалбата се оспорва законосъобразността на процесната заповед, като се поддържа, че същата е издадена при липса на доказана компетентност и в противоречие с материалния закон - чл. 42 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Въз основа на тези твърдения се иска от съда на първо място да обяви оспореният акт за нищожен, алтернативно да го отмени. Ответната страна - дирекция "Миграция" - ГДБОП, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав като прецени допустимостта на така предявената жалба, намира че жалбата е допустима за разглеждане що се отнася претенцията за нищожност. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК и чл. 37, ал. 2 от ЗАП (отм.), исковете за обявяване на нищожност на административните актове не са процесуално обусловени от срок. Допустимостта на алтернативно предявения иск за отмяна на заповедта, следва да бъде обсъждан след произнасянето на съда относно нищожността на акта. Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните по същество, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорената Заповед № 2219/17.05.2000 г., началника на направление "Документи за самоличност и паспортен режим" - ДНСП, е наложил принудителна административна мярка "експулсиране" на йорданския гражданин Ахмад Наим Мохамед Муса. Мярката е наложена на правно основание чл. 42 от ЗЧРБ с мотива, че чужденеца със своето присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност, видно от данните, изложени в предложение от 2000 (с неразчитаем регистрационен номер). С оглед на оспорената компетентност на началника на ДНДСПР", следва да бъде изследван въпроса, закона предвижда ли налагането на подобна мярка и ако да, кой е посочения от закона орган с вменени правомощия по налагането й, респ. има ли права на делегира своите правомощия и налице ли е законосъобразно извършена делегация. Няма спор, че в Глава пета от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 70 от 6.08.1999 г., в сила от 01.01.2000 г.) една от предвидени четири мерки за административна принуда спрямо чужденци е и експулсирането - чл. 42. Съгласно цитираната разпоредба, правомощие за налагането й имат министъра на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица. В случая заповедта за експулсиране е наложена от длъжностно лице, различно титуляра на правомощието, но по делото липсват каквито й да е доказателства относно наличието на делегация на правомощието спрямо началника на "НДСПР". Многократно в три съдебни заседания са дадени указания на административния орган да представи доказателства за упълномощаване на издателя на оспорения административен акт, но такива не се представиха. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган е този, който носи доказателствената тежест да установи пред съда изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорваната заповед. В тази връзка на първо място следа да бъде установена компетентността на административния орган - чл. 146, т. 1 от АПК. С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че издавайки оспорваната заповед, началника на ДНДСПР" е издал един незаконосъобразен акт, спрямо който е налице липса на компетентност - чл. 146, т. 1 от АПК, което от своя страна е основание за обявяване на неговата нищожност. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящият съдебен състав на основание чл. 172, ал. 2 , във вр. с чл. 146, т. 1 от АПК