Решение № 8657 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2018 г.

Решение № 8657 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12763/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР М. чрез процесуалния си представител юрк. И. П. срещу Решение № 375 от 12.07.2018 г., постановено по адм. дело № 528/2017 г. от Административен съд - М. В жалбата са мотивирани отменителни основания на чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК, иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество. Ответната страна – М. К. в писмен отговор до съда оспорва основателността на жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил изричен отказ, обективиран в писмо с рег. № 301000-22886/15.11.2017 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР М. за съставяне на констативен протокол за ПТП с пострадало лице, случило се на 25.10.2015 г. на територията на гр. М., при което товарен автомобил "Волво" с рег. № [рег. номер МПС], управляван от [гражданство], при движението си блъсва и убива на място пострадалия [гражданство] И. К. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съставяне на протокол за настъпило ПТП, в което да бъдат отразени вредите на участниците в него, е задължително, съгласно изискванията на нормативната уредба. Неизпълнението на това законово задължение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Приел е че в случая са били налице законовите предпоставки за съставяне на констативен протокол за ПТП. Така мотивиран, е отменил отказа и е изпратил преписката на адм. орган за ново произнасяне. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. На осн. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящата инстанция счита, че като мотиви на настоящото решение следва да се приемат и мотивите на първоинстанционния съд. По същество в касационната жалба се навеждат възражения, които първостепенният съд е обсъдил подробно в мотивите си. В случая не е спорно, че е налице смърт, настъпила в процеса на движение на пътнотранспортно средство. По делото е установено, че смъртта на И. Р. К. е в резултат на ПТП. Т. е възникнало е ПТП, което е довело до смърт. Без значение в случая е дали събитието е случайно или е по вина на шофьора на ПТС. К. правилно е приел и съдът органите на полицията в изпълнение на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДвП и на осн. чл. 125а, ал. 1 ЗДвП са били длъжни да издадат констативен протокол за ПТП с пострадали лица по искане на наследниците на починалия пострадал. Съгласно § 6, т. 30 ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса но движението на пътно превозно средство /ППС/, в случая товарен автомобил с турска регистрация марка "Волво" 460 с прикачено ремарке с водач М. Заман – [гражданство] и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Като в случая е установена смъртта на И. Р. К. Койчев, който се явява – участник в пътнотранспортното произшествие и то след като с поведението си е допринесъл за неговото настъпване, тъй като се е намирал с гръб към превозното средство, предвид легалната дефиниция по § 6, т. 27 ЗДВП, съгласно която "участник в ПТП" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Наред с това пострадалият се явява и "участник в движението" по см. на § 6, т. 28 във вр. с т. 1 от ЗДВП, тъй като се е намирал в една от лентите за движение и със своето поведение /действие или бездействие/ е оказвал влияние на движението по пътя. Нормата на чл. 125а, ал. 1 ЗДвП е императивна и поставя изискването за съставяне на протокола за посещение на ПТП, поради което липсата на този протокол е нарушение на посочената законова норма. Процедурата по издаване на протокола по чл. 125а, ал. 1 ЗДвП обслужва определени обществени отношения, които не могат да бъдат обслужени с издаването на другите документи, паралелно предвидени в НПК. От друга страна наличието на виновно поведение в някоя от нейните форми на умисъл или непредпазливост, би имала значение единствено по отношение на наказателната или административно – наказателната отговорност досежно водача на товарния автомобил. Правилно съдът е приел, че в случая ще е без значение и фактът дали се касае за "случайно деяние", тъй като това би имало значение по отношение на причините за ПТП-то и същото евентуално би намерило отражение в съответния констативен протокол, относно конкретните обстоятелства, установени на място от службите за контрол на МВР. Противоречието на оспорения изричен отказ за съставяне на констативен протокол за ПТП с пострадало лице с материалния закон, правилно е мотивирало съда да отмени същия и да изпрати преписката на административния орган, с указание за съставянето на КП. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора, както за допуснати нарушения на материалния закон, така и за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извода си за основателност на подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно, с оглед на което о следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия си състав