Решение № 6105 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2009 г.

Решение № 6105 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Началникът на Столичната РДНСК е обжалвал решението от 22.11.2008 г. по адм. д. № 214/08 г. на Софийския градски административен съд, с което е отменена негова заповед от 16.11.2007 г. за забрана на ползването на павилион - обществена тоалетна като невъведен в експлоатация по съответния ред строеж. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. ОТВЕТНИЦИТЕ по касационната жалба не са взели становища с изключение на "ПАЗАРИ - ВЪЗРАЖДАНЕ" ЕАД, което я оспорва, прокурорът дава заключение, че е основателна. 1. След като по повод на касационната жалба, подадена в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, в която е постановено спрямо страните извън оспорващия и административния орган. Страни както в производството за въвеждането на строеж в експлоатация, така и при оспорването на отказа за това, са само възложителят, който единствен има правото да иска въвеждането - чл. 177, ал. 1 ЗУТ и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1/03 г. МРРБ, и административният орган. В случая възложител по смисъла на чл. 161 ЗУТ е оспорилото заповедта дружество, имащо право да строи върху земята, на която се намира обектът, затова решението спрямо останалите лица следва да бъде обезсилено - чл. 221, ал. 3 вр. чл. 218, ал. 2 АПК. 2. Касационната жалба срещу останалата, допустима част на решението, е основателна. Съгласно чл. 178, ал. 2 ЗУТ не подлежат на въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория. Това, според чл. 137, ал. 1, т. 6 от закона, са временните строежи за нужди на строителството или за възстановяване и рекултивация на територии - чл. 54, ал. 1 и 4 ЗУТ, и строежите, за чието разрешаване чл. 147 ЗУТ не изисква инвестиционен проект. Обществената тоалетна нито е временен строеж по чл. 54 ЗУТ, нито е допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 от закона, който визира само временни тоалетни и то в имоти за жилищно или вилно застрояване, т. е. такива за индивидуално, не и за обществено ползване. Основателно е поради това касационното оплакване, че тоалетната, обратно на приетото от съда, не е била строеж от шеста категория и затова се е нуждаела от акт за въвеждането си в експлоатация. При липсата на такъв ползването й е било забранено законосъобразно. Следва решението в тази част да бъде отменено и заменено при условията на чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218 и чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК с друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. Воден от горното Върховният административен съд