Решение № 6571 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 524/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Т. от гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. И. Йовчев срещу решение 1874/31.10.2023 г.,постановено по адм. дело 501/2023 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против РА Р 16001622001634 091 001/25.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 12/17.01.2023 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП за допълнително определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 134,48 лв. и лихви 516,54 лв.; за 2018 г. в размер на 604,75 лв. и лихви 214,03 лв.; за 2019 г. в размер на 1 305,19 лв. и лихви 329,22 лв. или общо в размер на 3 044,42 лв. и лихви 1 059,79 лв. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на администрацията и на съда, че цялата определена от вещото лице Л. стойност на недвижимия имот в [населено място] следва, въпреки събраните в хода на разследването на Икономическа полиция и в хода на ревизията, да се възложат на нея и на съпруга й. Твърди в тази връзка, че е представила искова молба от КПКОНПИ, с която се приема, че 1/2 от имота е собственост на И. Ч., както и била представила доклад по делото и молби за процесуални действия, от които е видна претенцията на КПКОНПИ, с която се приема, че 1/2 от имота и извършените подобрения е собственост на И. Ч., но съдът не е приел от тези документи, че имат значение, тъй като делото пред Окръжен съд Пловдив не е приключило с влязло в сила решение. Според касационния жалбоподател експертизата не е изготвена съобразно критериите и изискванията на Наредба Н - 9 за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, обн. в ДВ, бр. 70/2006 г. Направен е извод от касатора, че позоваването на тази Наредба за определяне на данъчните и осигурителните задължения е незаконосъобразно. Подробни съображения са изложени касационната жалба, от които може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3, т. 2 АПК. На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд е длъжен да разгледа дали правилно е приложен от съда съответният приложим материален закон. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП в депозирани по делото писмени бележки от юриск. Бонева, я оспорва и моли да се отхвърли същата като неоснователна, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 710,42 лв., както и се прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационния жалбоподател, ако такова бъде поискано. Представителят на Върховна прокуратура в представено писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Б. Т. срещу посочения по горе ревизионен акт за установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., първоинстанционният съд е приел, че са законосъобразни изводите на приходните органи за облагане по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 ДОПК за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. поради констатираното несъответствие на получените приходи с имущественото състояние на Т.. Според съда приходните органи правилно са определили данъчната основа за облагане с данъци. Посочено е от съда, че ревизираното лице е декларирало налични суми в брой към 01.01.2017 г. в размер на 5 000 лв., които органите по приходите са приели, че тя ги е притежавала. За неоснователни съдът е приел възраженията на Б. Т., че изготвената в ревизията експертиза, с която са определени разходите за имота в [населено място] и извършените подобрения, не е изготвена съобразно Наредба Н 9/14.08.2006 г. (Наредбата). Според съда използваният от експерта метод за оценка е изрично предвиден в чл. 3 от Наредбата, описани са в експертизата използваните материали за експертизиране на изходните данни за недвижимостта. Съдът е посочил в решението си, че оценката на пазарната стойност на имота в [населено място] е направена по метода на сравнимите неконтролирани цени, като е използвана информация за оферти на продажба на аналогични имоти в периода към 01.09.2017 г., налична в интернет сайтове, след което цената е била коригирана съобразно пазарен коефициент, който отразява изменението на средните стойности на даден вид имот, състояние и подобрения. Първоинстанционният съд е отразил в обжалвания съдебен акт, че от ревизираното лице не са ангажирани доказателства нито в административното, нито в съдебното производство, свързани с направените от него възражения, както и не е поискано и назначаването на експертиза в съдебното производство. Посочено е от съда, че от страна на ревизираното лице и съпруга й се посочват в писмени обяснения, дадени в хода на досъд. произв. 186/2020 г., образувано по прокурорска преписка 2882/2020 г., че общата цена на закупения недвижим имот в [населено място] е 30 000 евро, като сочат, че те са платили общо 15 000 евро, вкл. и дават обяснения и за произхода на тези средства, т.е. според съда самото ревизирано лице признава, че реалната цена на имота е 30 000 евро. Съдът не е възприел и възражението, че имотът е бил закупен от Л. и Б. Т., заедно с И. Ч., както и, че само от Ч. са правени подобрения на имота. В тази връзка съдът се е позовал на нотар. акт 143/01.09. 2017 г., според който закупеният имот в [населено място] е собственост на Л. и Б. Т.. В обжалваното решение е посочено, че от представеното удостоверение с изх. 6346/26.04.2023 г. на Окръжен съд Пловдив, Гражданско отделение, а и също и от приложените документи по гр. дело 2197/2021 г. на същия съд не променя според съда констатираното несъответствие между приходите и разходите, установено в административното обжалване. В тази връзка съдът е счел, че от Т. не е представено влязло в сила решение, което да има сила на пресъдено нещо за твърдените от нея обстоятелства към момента на извършване на ревизията и към момента на постановяване на първоинстанционното решение. В решението е прието, че в тежест на данъчно задълженото лице е да обори констатациите на приходните органи чрез допустими доказателствени средства за установяване налице ли е съвпадение между имущество и доходи, които са конфискувани в производство по реда на ЗПКПКОНПИ и имущества и доходи, включени в данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. По повод възражението на касатора, че обжалваният ревизионен акт е мотивиран единствено с материалите по досъд. производство 186/2020 г., от съда е посочено, че те са приобщени в хода на ревизията и съдът е счел така направеното възражение за неоснователно. Според съда приходните органи са съобразили и издаденият РА Р 16001620007087 091 001/14.03.2022 г. на И. Ч., при положение, че същите са пряко свързани с доходите на Л. Т. съпруг на касатора. Направеният краен извод от съда за законосъобразност на ревизионния акт, като изрично е посочено в обжалваното решение, че ревизията е повторна след отмяна на ревизионен акт по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК и връщане на преписката на приходните органи за издаване на нов ревизионен акт. Според съда в хода на ревизионното производство на Л. Т. е възложено извършването на експертиза за определяне пазарни цени на извършените разходи за придобиване и подобрение на закупените в [населено място] имоти и са изпълнени изискванията на посочената Наредба. При така изложеното от съда е прието, че жалбата е неоснователна, а оспореният ревизионен акт е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че правилно приходните органи са определили данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017, 2018 г. и 2019 г. Правилно съдът е установил, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и затова ревизията е проведена по особения ред. Фактите по делото правилно са установени и преценени от съда. Установено е категорично, че с нотар. акт 143/01.09.2017 г. ревизираното лице Б. Т. е закупила два поземлени имоти, находящи се в [населено място], Община Брезово, единият от който е застроен с жилищна сграда, а другият с второстепенна постройка навес на обща стойност 9 500 лв. Първият спорен въпрос между страните по делото правилно е разрешен от съда, като е приел, че купувач на посочените имоти е Б. Т., които тя е придобила в режим на СИО с нейния съпруг Л. Т., на когото също е извършена ревизия, приключила с издаването на РА Р 16001622001633 091 001/25.10.2022 г. за определени задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ също за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер 7 119,91 лв. Правилно съдът е приел като неоснователно възражението на Б. Т., че посочените имоти са закупени не само от нея в режим на СИО, но и заедно с И. Ч. и съпругата му Д. Ч.. От данните по делото се установява, че от досъдебното производство са присъединени материали в ревизионното производство, вкл. и обяснения на ревизираното лице, според което И. Ч. и съпругата му са съсобственици на процесните имоти въпреки, че не фигурират в нотариалния акт. Това е направено според Т., тъй като Ч. е имал запорирани имоти и не е искал да фигурира в нотариалния акт. В тази връзка следва да се посочи, че нотариалният акт е официален документ, който се ползва с материална доказателствена сила в частта, в която е изповядана сделката пред нотариус, като в процесния случай това е покупко продажба на недвижими имоти. Като частен документ нотариалният акт е относно цената, посочена в него и затова и приходните органи са изследвали пазарната цена на имотите, придобити от Б. Т., считайки посочената в нотариалния акт сума от 9 500 лв. за непазарна цена. Обясненията на Т., посочени по горе са дадени, както в хода на ревизията, така и в проведеното досъд. производство 186/2020 г., по което в ревизията са приобщени материали от него. Последното е образувано по прокурорска преписка 2882/2020 г. В тези писмени обяснения Т. е признала, че съдържащата се в нотариалния акт цена на закупените имоти не е действителната цена, като е посочила, че тя и съпругът й са заплатили 15 000 евро 1/2 част от имотите, а останалите 15 000 лв. И. Ч. и съпругата му за другата 1/2 част или обща цена от 30 000 евро. Установено е по делото и, че е предявен иск от КПКОНПИ (Комисия за предотвратяване на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество) по чл. 153 ЗПКОНПИ, който от 06.10.2023 г е с променено наименование Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ) с ответници: И. Д. Ч., И. И. Ч., А. С. Л., Б. Д. Т. и Л. В. Т.. Въз основа на предявения от КПКОНПИ иск е образувано гр. дело 2197/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, което висящо и при направената служебна справка, се установи, че то е отложено за 13.06.2024 г. По повод заведеното дело пред Окръжен съд - Пловдив, както и издаденото решение от КПКОНПИ ревизираното лице твърди, че според посочената комисия имотите са закупени не само от Б. Т. в СИО, но и от И. Ч. и неговата съпруга. Както вече се посочи по горе, липсват неоспорими писмени доказателства, че сем. Ч. са съсобственици на имотите по цитирания нотариален акт заедно със сем. Т.. При липса на писмени доказателства, че процесните имоти са закупени от посочените две семейства, не може да се възприемат твърденията на ревизираното лице. Разпоредбата на чл. 18 ЗЗД е категорична, че договорите за прехвърляне правото на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти, се извършват с нотариален акт. В този смисъл приетото от съда, че не е налице влязло в сила съдебно решение, по силата на което да се приеме, че Б. Т. и нейния съпруг са собственици само на 1/2 от имотите, тъй като другите 1/2 са закупени от И. Ч. и неговата съпруга, е без значение. Нотариалният акт, представен по делото установява категорично, че собственик на посочените в него имоти е Б. Т., които тя е придобила в режим на СИО. Относно цената, която е посочена в нотариалния акт правилно е преценено от приходните органи, възприето и от съда, че необходимо да се изследва каква е пазарната цена на имота. В ревизионното производство приходните органи са използвали експертизата, приета в ревизията на съпруга Л. Т.. В нея експертът Л. е използвала метод на сравните неконтролирани цени по чл. 8 и сл. от Наредба Н- 9/2006 г., според която се изследват контролираната и неконтролираната сделка. В случая от експерта по оценителната експертиза в ревизионното производство не са използвани реални сделки по покупко продажба на имоти, а само офертни цени. В същото време следва да се посочи, че касационният жалбоподател не е оспорил пред съда тази експертиза, не е поискал назначаването на съдебно оценителна експертиза, а е направил съответните възражения едва с настоящата касационна жалба. Като се има предвид, че експертът Л. е изчислила пазарната цена на закупените от Б. Т. имоти, като е използвала за основа посочените офертни цени на сходни имоти в с. Чоба, с. Дрангово и с. Зелениково, всичките от Област Пловдив и същите са коригирани с пазарен коефициент на 1 кв.м. относно местоположение, инфраструктура (вода, канал, електричество, газ и достъп), индивидуални характеристики, включващи статут, предназначение и лице на път, е приета пазарна цена на процесните имоти в размер на 59 600 лв. Следва да се вземат предвид и обясненията на Б. Т., дадени в ревизионното производство, че общата сума на имотите, които тя е придобила , вследствие покупко - продажбата е 30 000 евро, налице е съвпадение между посочената от Т. цена и установената от експерта пазарна цена. В този случай следва да се приеме, че правилно приходните органи, респ. съдът са установили пазарната цена на имота, както и стойността на извършените подобрения, които според посочената експертиза са в размер на 30 100 лв., като в тази връзка са и обясненията на ревизирания субект, поради което няма пречка посочената от експерта пазарна цена на имотите да се приеме за действителната, както е установено и в обжалваното съдебно решение. Излагането на възражения срещу експертната оценка едва в касационната жалба, на практика представлява оспорване на тази експертиза в касационното производство, което е недопустимо. В същия смисъл е постановено решение по адм. дело 10054/2023 г. на ВАС, Осмо отделение, с което е потвърдено решение 1490/09.08.2023 г. по адм. дело 500/2023 г. на Пловдивския административен съд, като с последното е била отхвърлена жалбата на Л. Т. срещу издадения РА Р 16001622001634 091 001/25.10.2022 г. за определени задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ също за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ размер 7 119,91 лв. при идентично установени факти и обстоятелства, каквито са и в производството пред административния орган и пред първоинстанционния съд по делото на Б. Т.. С оглед изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба на Б. Т. е неоснователна, а обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 710,42 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение