Решение № 5346 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2013 г.

Решение № 5346 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14567/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ТАНИС - БГ" ЕООД, град София, чрез пълномощника си адв. А. Василев, против решение № 5389/6.08.2013 г., постановено по адм. д. № 1798/2011 г. по описа на Административен съд - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По бланкетно изложени доводи моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, чрез процесуалния си представител, юрк. Зарева в съдебно заседание излага доводи за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 1001005918/18.11.2010 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с решение № 146/27.01.2011 г. на директора на дирекция ОУИ град София. С жалбата по съдебен ред ревизионния акт е обжалван в частта на определените задължения по ЗДДС в размер на 32 816,69 лева и лихва в размер на 3 792,40 лева За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че в хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2009, м. 06.2009г, м. 07.2009 г., м. 08.2009, м. 10.2009 г., м. 11.2009 г. и м. 12.2009 г., по фактури, издадени от "Инвест-ВГ" ЕООД,, , "А-Комерс " ЕООД, "Майстор Пол" ЕООД, "Клио Трейд" ЕООД, "Булбилд експорт " ЕООД и "Евро Фрут" ООД. Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизионното производство доказателства досежно всяка от процесните доставки и е достигнал до извода за липса на реална на доставката. Обсъдил е предмета на доставките: картофи, лук, ябълки, дини и пъпеши, ябълки дини, лимони и др. плодове и зеленчуци и е приел, че поради ненамиране на доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси при преценката на материалноправните предпоставки за надлежното упражняване правото на данъчен кредит, следва да се обсъдят представените от ревизираното лице доказателства. По отношение на доставката на рекламни услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС по фактурата, издадена от "Булбилд експорт" ЕООД, съдът е приел, че по силата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие при този вид доставки настъпва към момента на извършване на услугата. Нормата на чл. 12 от ППЗДДС определя, че услугата се счита извършена към момента, когато са налице условията за признаване на прихода от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти, поради което и при липса на други доказателства за начина на извършване на услугата и определяне на нейната стойност-предмет на фактурата, законосъобразно от органа по приходите е отказано право на данъчен кредит. От представените по делото писмени доказателства, съдът е приел, че не се доказва проектирането и изработката на рекламните материали, рекламни пана на автомобили, рекламни изображения и текстове на обща стойност 8 500 лева. Видно от съдържанието на Приложение № 1 към договора стойностите на отделните рекламни материали и разпространението им не отговорят на посочената обща стойност, като липсват доказателства за изпълнение на сключените договори. Относно доставките на стоки, съдът е приел, че представените складови разписки за предаване на стока от А-Комерс ЕООД, Майстор пол ЕООД и Клио Трейд ЕООД не могат да бъдат ценени като годно доказателство за индивидуализиране на фактурираните стоки по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, тъй като видно от съдържанието им, стоката, доставена от посочените дружества изхожда от един и същи склад 161, като за предал е посочено лицето Н. Колев. Тези разписки не съдържат подпис на това лице, както и печат на съответното дружество - доставчик. Представените с жалбата по административен ред складови разписки са за същите по вид и количество стоки, но са с различни номера и дати на съставяне от тези, представени при ревизията. Освен това, допълнително представените складови разписки на А-Комерс ЕООД съдържат само печат, без име и подпис на предал. Складовите разписки с доставчик Майстор Пол ЕООД, макар и да съдържат печат на дружеството - доставчик, са различни по номер и дата на съставяне от тези, представени при ревизията. Във всички представени разписки липсва подпис на лицето, предало стоките, съответно Никола Николов и Н. Колев. Складова разписка № 118/5.08.2009 г. съставена от Клио Трейд ЕООД, също не е подписана от лицето, предало стоките. Относно складовите разписки, документиращи предаването на стоките от Инвест ВГ ЕООД, съдът е приел, че представените пред решаващия орган съдържат подпис на лицето предало стоките, но също не следва да бъдат кредитирани, тъй като не са подписани от приемащия стоката. На следващо място съдът е приел, че складова разписка № 312/3.06.2009 г., документира данъчно събитие в следващ данъчен период м. 06.2009 г., докато правото на данъчен кредит по процесната фактура е упражнено преждевременно, т. е. без данни за получаване на стоката. Относно доставките от "Евро фрут 2000" ООД за установено съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за предаване на стоката, както в хода на ревизията, така и при обжалването на ревизионния акт. Този доставчик е представил доказателства при извършената му насрещна проверка, в това число и договор за наем на склад, но липсват складови разписки и кантарни бележки, което са относими към индивидуализирането на родовоопределените вещи, предмет на фактуриране и са от значение за момента на прехвърляне на правото на собственост. Този извод на съда не е променен от заключението на ССЕ от 21.11.2011 г., изготвено на в. л. Манчева относно заприходяването на стоките по предаване на стоките въз основа на складови разписки и кантарни бележки, както и въз основа на изготвените от жалбоподателя справки за последваща продажба на стоките. Последните изхождат от жалбоподателя, като в заключението на в. л. не се установени данни от счетоводството на преките доставчици, включително и по отношение на отразените в счетоводството на преките доставчици материални запаси, които да са от значение за наличието на доставка по чл. 6 от ЗДДС. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е наличието на реална доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 9 и чл. 6 от ЗДДС, респективно настъпване на данъчно събитие и изискуемост на данъка по реда на чл. 25 от ЗДДС. За да приеме, че процесните доставки на стоки и услуги не са реално извършени съдът е обсъдил подробно поотделно и в съвкупност, събраните в хода на ревизията и съдебното обжалване доказателства. Изложил е подробни доводи защо не следва да се кредитират представените от жалбоподателя кантарни бележки и защо не се установява извършването на услугата: проектирането и изработката на рекламните материали, рекламни пана на автомобили, рекламни изображения и текстове. Въз основа на правилно установените факти, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни, съдът е приложил правилно материалния закон. В касационната жалба не се излагат конкретни доводи досежно твърдяните касационни основания. Неоснователен е довода за наличие на последваща доставка, тъй като е счетоводно установено, съгласно заключението на вещото лице, че стоките са заприходени в счетоводството на касатора, въз основа на складови разписки и кантарни бележки, като въз основа на изготвените от жалбоподателя справки е установена последваща продажба на стоките. Проверка при получателя "Билла България" или фактури за последваща реализация не са проверявани от вещото лице, а същото е изготвено само въз основа на справки изходящи от касатора. Неоснователен е довода на касатора, свързан с обстоятелството, че правото на данъчен кредит му е отказано, само поради факта на ненамиране на доставчиците на декларираните от тях данъчни адреси. Съдът е извел изводите си въз основа на представените от касатора доказателства, като не е установено реалното получаване на стоките, поради липса на подписи на представените кантарни бележки за част от доставчиците и различното им съдържание по повторно представените кантарни бележки за същата стока и доставчик. Други доказателства от касатора не са представени, поради което и при липса на индивидуализиране на процесните стоки, правилно съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 6 от ЗДДС. Досежно доставката на рекламни услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС от касатора също не са представени доказателства досежно проектирането и изработката на рекламните материали, рекламни пана на автомобили, рекламни изображения и текстове на обща стойност 8 500 лева. Не се установява начина на определяне стойността на услугата и реалното й извършване. С оглед на изложеното и при липса на други конкретни доводи във връзка с твърдяните касационни основания, настоящият състав намира, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенция на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение за цялото производство, предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК е присъдено от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,