Решение № 2232 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6096/2014 г.

Решение № 2232 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6096/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби, подени от "Евроазия-София" ЕООД, подадена чрез управителя Валентин Йорданов Тодоров, и от директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, против решение № 1765/19.03.2013 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 6898/2013 г. на този съд. "Евроазия-София" ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му против РА. В касационната жалба са излага съображения за неправилност на решението в оспорената му част, като счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Директорът на дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, отменяща Ревизионен акт № 2021205518/26.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, София, потвърден, мълчаливо, а в последствие изрично с решение № 952/28.05.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. София, в частта, в която на "Евроазия-София" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Валтур 1" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Меспа" ЕООД и "Николо" ЕООД. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли за отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба на "Евроазия-София" ЕООД и за основателност на жалбата, подадена от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадена от страни по делото и в срок, поради което са процесуално допустими. По съществото на спора настоящият касационен състав съобрази следното: По касационната жалба на "Евроазия-София" ЕООД: Дружеството обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му против РА досежно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Александър транспорт" ЕООД, "Фин консулт" ЕООД и "Ротен" ЕООД, както и допълнително начислен ДДС за данъчен период м. 08.2009 г., поради недоказан ВОД към "Glob-bul" S. R. L. За да постанови този резултат, съдът е приел, че законосъобразно органа по приходите е отказал право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС по фактури на "Александър транспорт" ЕООД, "Фин консулт" ЕООД и "Ротен" ЕООД, тъй като нито органите по приходите, нито вещото лице са могли да осъществят връзка с представителите на тези дружества, за да установят какви са точните параметри на извършените доставки. Липсата на счетоводни данни не дава възможност да се провери, дали "Фин консулт" ЕООД и "Ротен" ЕООД са имали заприходени стоки от същите количества, като тези, за които се твърди, че са били продадени на ревизираното дружество. По отношение на твърдяните транспортни услуги от "Александър транспорт" ЕООД съдът е приел, че само наличието на фактури не е достатъчно за да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Независимо от факта, че този доставчик е разполагал с транспортни средства и имал техническата обезпеченост да извърши доставката, то липсата на каквото и да е друга информация като маршрут, вид на превозената стока, пътни листове и други документи не дават възможност да се приеме, че транспортната услуга е осъществена в действителност. В случая в процесните фактури услугите не са специфицирани по вид, количество и обем, т. е. не са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Не са посочени данни за вида на плащането - авансово, частично, междинно или окончателно, не може да се установи как е формирана цената на всяка от доставките - на километър, на тегло или по друг начин. По отношение на тези доставки според съда не намира приложение решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/2011 г. и С-142/2011 г. По отношение на допълнително начисления ДДС за периода месец 08.2009 г., поради недоказан ВОД към "Glob-bul" S. R. L. - съдът е обсъдил отговора на компетентната служба на Италия, получен във връзка с изпратен по реда на Регламент № 1798/2003 за административно сътрудничество и взаимодействие в областта на ДДС, SСАС за установяване реалността на декларираната ВОД. Съдът е приел, че въз основа на представените фактури и международни товарителници /ЧМР/ не може да бъде обоснован извод за реално осъществен ВОД. Не е представено писмено потвърждение от страна на получателя на стоката, удостоверяващо, че стоката е надлежно пристигнала на територията на Румъния. Не са представени водена търговска кореспонденция, писмени обяснения и доказателства за разплащане между търговските партньори. Не са представени пътни листове, заповеди за командировки на шофьорите и отчети от командировките, данни за платени такси при преминаване на границата, документи за паркинг на превозните средства или нощувки на шофьорите и други документи, от които да се приеме осъществяването на транспорта. Няма данни за това, че наистина стоките са били натоварени в с. Локорско, както се твърди и от къде точно - от склад или от друго място, за да може да се провери дали това наистина се е случило. Жалбата е неоснователна. Относно доставките от "Фин консулт" ЕООД по 6 бр. фактури с предмет - доставка на пшеница - обоснован е крайният извод на съда за недоказана реалност на доставките. Според съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директива 2006/112, както и практика на ВАС данъчен кредит по фактури, които не отразяват действително осъществени данъчни събития, не следва да бъде признаван. В случая предмет на сделките са родово определени вещи и за прехвърляне на правото на собственост върху тях е необходимо индивидуализирането им по съгласие на страните или чрез предаване /чл. 24, ал. 2 от ЗЗД/. В случая освен процесните фактури не са налице никакви документи удостоверяващи предаването, съответно на прехвърляне на правото на собственост върху стоките. Плащането по фактурите и редовното им осчетоводяване, както и използването на стоките за последващи доставки сами по себе си не са доказателства за реалността на доставките. За да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит ревизираното лице следва докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право, а именно, че е осъществена облагаема доставка на стоки/услуги по всяка една от фактурите, по която е упражнил право на данъчен кредит. За установяването им са допустими множество различни доказателства, каквито по делото не са ангажирани. Тези доказателства е възможно да не изхождат от издателя на фактурите, който органите по приходите не е намерил при извършената насрещна проверка. За обективно осъществени факти, при които би следвало да е участвало и ревизираното лице е нормално да са оставени обективни следи (доказателства), с които данъчнозадълженото лице да разполага и да ангажира като доказателства в процеса по установяване на декларираните от него права. В случая такива доказателства не са събрани. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци (Решение от 13 декември 1989 г., Genius Holding (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и Manfred Strobel срещу Finanzamt Esslingen (C-454/98, Сборник 2000, стр. I-06973). В този смисъл е и решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Също така позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. Относно доставките на транспортни услуги от "Александър транспорт" ЕООД важи също казаното по-горе. За да е налице реално осъществена услуга, следва да се установи видът и нейният характер. Само въз основа на представените фактури и договор с този доставчик не може да се обоснове извод за реално възникнали данъчни събития. В тази връзка правилно съдът е приел, че независимо от факта, че този доставчик е разполагал с транспортни средства и имал техническата обезпеченост да извърши доставката, то липсата на каквото и да е друга информация като маршрут, вид на превозената стока, пътни листове и други документи не дават възможност да се приеме, че транспортната услуга е осъществена в действителност. Относно доставките от "Ротен" ЕООД също не е доказан факта на прехвърляне на стоките. По делото освен фактурите са налице "търговски документи", в които липсват данни за влогоприемателя, не е посочено място на товарене. Не е доказано и твърдението на св. Грънчарова, че складодържателя дава клиентски номер, който поставя върху стоката. В подкрепа на извода за липса на доставки по 9 бр. фактури, издадени от "Ротен" ЕООД е и представения в хода на съдебното производство ревизионен акт, издаден на този доставчик, който обхваща и процесният данъчен период - м. 05.2010 г. С РА за този период е отказано право на данъчен кредит по всички получени доставки, а относно извършените от дружеството доставки - органа по приходите е приел, че данъкът е дължим на основание чл. 85 ЗДДС, в резултат на което е определен ДДС за внасяне в размер на 457 642,53 лв. Неоснователна е жалбата и в частта относно непризнатия ВОД към "Glob-bul" S. R. L. по 3 бр. фактури, издадени от "Евроазия-София" ЕООД. Според получения отговор от италианската данъчна администрация за 2009 г. е декларирано изпълнението само на една доставка по фактура № 22/26.08.2009 г. на стойност 215 806,50 евро, стоката е замразено говеждо месо, която според счетоводните регистри на италианското дружество стойността не е платена, за 2009 г. няма подадена данъчна декларация от дружеството и няма платен ДДС. При проверка във VIES системата е установено, че дружеството е било регистрирано в друга държава членка в периода от 16.01.2007 г. - 31.12.2008 г., а в периода на издаване на фактурите от "Евроазия-София" ЕООД контрагента е бил с невалиден номер. Правилно органа по приходите и съдът са заключили, че по спорните фактури не е осъществен ВОД, облагаем с нулева ставка по ЗДДС, поради което законосъобразно е начислен ДДС в размера, приложим за стоки, реализирани на територията на РБ. С оглед изложеното, решението в оспорената част е правилно и не страда от пороците релевирани с касационната жалба. По касационната жалба на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП: Този касатор оспорва решението на АССГ в частта отменяща РА относно непризнато право на ДК по фактури за доставки на месо, издадени от "Валтур 1" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Меспа" ЕООД и "Николо" ЕООД. За да постанови този резултат съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, както и заключението на ССЕ, че посочените по-горе доставчици са имали заприходени стоки в количества, позволяващи им да извършат продажби към жалбоподателя. Дружествата са разполагали с наети площи в специализирани хладилни складове, където са се съхранявали месото и месните произведения, като в тази насока са и показанията на свидетелката Грънчарова, която е описала механизма на извършването на продажбите. Според решаващия съд свидетелските показания и писмените доказателства, събрани в хода на производството налагат извода, че спецификата на доставките не предполагала наличието на материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. В случая става въпрос за типична форма на търговско посредничество, при която една стока сменя собственика си, без да напуска складовото помещение. Без съмнение търгуваната стока е била налична в хладилните складове и за същата има достатъчно доказателства за извършен внос. Обстоятелството, че не са налице складови разписки, кантарни бележки, приемателно-предавателни протоколи не означава, че стоките не са били в склада и не са го напуснали след закупуването им от "Евроазия-София" ЕООД. В подкрепа на тезата за реално осъществени доставки е и обстоятелството, че доставчиците, през процесните периоди са осъществявали търговия със същия вид стоки, доставяйки ги на големи търговски вериги. Тези изводи според първоинстанционния съд кореспондират с Решение от 6 септември 2012 г. по дело C-324/11 на СЕС. Също така е отбелязано, че в разглеждания казус не са ангажирани доказателства за установено поведение на някои от данъчните субекти, имащи отношение към спорните доставки, насочено към измама, с цел ощетяването на републиканския бюджет. Решението в тази част е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав не споделя изводите на съда за реално осъществени доставки по процесните фактури и съответно за липса на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Предмет на спора пред административния съд е наличието на данъчни събития по фактури на "Валтур 1" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Меспа" ЕООД и "Николо" ЕООД с предмет на различни видове меса. Касаторът оспорва изводите на съда за реално осъществени сделки от посочените доставчици. Твърди, че след като предмет на продажбите са родово определени вещи, то следва да са налице доказателства за приемо-предаването на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, а в случая такива липсват. Настоящият състав намира за основателни тези възражения. В случая освен фактурите, издадени от "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД и "Николо" ЕООД не са приложени никакви други доказателства свързани с приемане и предаване на стоката от прекия доставчик към ревизираното дружество - складови разписки, кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи влагането и изваждането на стоките от складовото помещение. Не могат да обосноват извод за реално осъществени сделки и доказано прехвърляне на право на собственост върху стоките приложените към фактурите, издадени от "Валтур 1" ЕООД и "Меспа" ЕООД търговски документи, в които липсват данни за влогоприемателя, не е посочено място на товарене. Не е доказано и твърдението на св. Грънчарова, че складодържателя дава клиентски номер и го слага, който поставя върху стоката. Действително, според вещото лице цитираните доставчици разполагат по счетоводни данни със стоките, прехвърлени на "Евроазия-София" ЕООД, но това не води автоматично до извод, че процесните доставки са осъществени, защото така се установява възможност /изобщо/ да се реализират количествата месни произведения. Ресурсната обезпеченост на доставчиците със съответните видове и количества стоки обаче обективно е отречено с ревизионни актове, влезли в сила. По отношение на преките доставчици "Валтур 1" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Меспа" ЕООД и "Николо" ЕООД, както и предходни такива - "Енимар В" ЕООД, "Сипа" ЕООД и "Бета пас" ЕООД са влезли в сила ревизионни актове, обхващащи периодите на издаване на процесните фактури към "Евроазия-София" ЕООД. В тях е констатирано, че фактурите не отразяват реално получени доставки, поради което е отказано право на данъчен кредит по всички покупки, а за отразените фактури в дневниците за продажби е определен дължим данък на основание чл. 85 ЗДДС. В същия смисъл е и отговора на въпрос 11 на вещото лице по приетото заключение на ССЕ. Следва да се отбележи, че липсата на корекция на декларираните от ревизираното дружество ВОД не може да обоснове извод за реално получаване на процесните стоки именно от "Валтур 1" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Меспа" ЕООД и "Николо" ЕООД. Предвид изложеното, законосъобразно в РА е прието, че ДДС по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици, е начислен без основание, респективно не е налице правото на данъчен кредит за получателя по тях. С оглед изложеното, като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, административният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон. Решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени в тази част, включително и в частта на разноските. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна следва да бъде постановено друго решение, с което да се отхвърли жалбата на "Евроазия-София" ЕООД против РА в частта относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Валтур 1" ЕООД, "Евро Трейд 2007" ЕООД, "Лили 2010" ЕООД, "Меспа" ЕООД и "Николо" ЕООД, като неоснователна. С оглед изхода на спора решението, в частта в която дирекция "ОДОП" София е осъдена да заплати на "Евроазия-София" ЕООД разноски в размер на 583.10 лева следва да бъде отменено, на дирекция "ОДОП" София, юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъди, тъй като то е присъдено от първоинстанционния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,