Решение № 7930 от 17.7.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от министъра на отбраната срещу Решение 1452/16.02.2022 г. по адм.д. 12994/17 г. на Върховен административен съд, тричленен състав, с което е обявена за нищожна негова Заповед ЗС-201/18.10.2017 г. В касационната жалба представителя на касатора обосновава точно и мотивирано конкретните пороци на обжалваното решение, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Ответникът - М. Петров, чрез процесуалният си представител в подробен писмен отговор обосновава становище за неоснователност на твърденията, изложени в касационната жалба и иска от съда да остави в сила обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага на съда да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, като извърши на основание чл. 218, ал. 1 от АПК проверка допуснати ли са от първоинстанционния съд посочените от касатора пороци на обжалваното съдебно решение и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон намира, че касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че преди издаването на оспорената заповед е била налице друга заповед между същите страни, със същия предмет и на същото основание - Заповед ЗС-5/08.01.2009 г., която е влязла в сила, поради което е формирана сила на присъдено нещо по отношение на това правоотношение и втори административен акт, между същите страни и на същото основание е недопустим, поради което е обявил нищожността на Заповед ЗС-201/18.10.2017 г. Тези изводи на съда са неправилни, тъй като те не се подкрепят от доказателствата по делото. Вярно е, че и двете коментирани от съда заповеди са между същите страни и касаят един и същ предмет, но фактическото основание за издаване на тези заповеди е различно. В Заповед ЗС-5/08.01.2009 г. на министъра на отбраната като фактическо основание е записано, че тя се издава, тъй като Петров ползва имота на отпаднало основание, тъй като няма сключен договор за наем и липсва договор за покупко-продажба, а в Заповед ЗС-201/18.10.2017 г. като фактическо основание за издаването и е записано, че липсват данни за обявяване на предварителен договор за окончателен. В мотивите съдът не е обсъдил дали новото административно производство по издаване на Заповед ЗС-201/18.10.2017 г. е започнало при наличие на нови фактически обстоятелства, което е от съществено значение за изясняване на спора. Като не е изяснил достатъчно ясно и безспорно делото от фактическа страна и не е изложил достатъчно ясни и убедителни мотиви в подкрепа на решението си, съдът е постановил едно необосновано решение, което следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав,