Решение № 70 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13528/2011 г.

Решение № 70 от 4.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13528/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - гр. Бургас, против решение № 1174 от 16.08.2011 г., постановено по административно дело № 2560 от 2010 г. на Административния съд - Бургас. С посоченото решение съдът е обявил за нищожно решение № 131 от 24.11.2010 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 295 от 18.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото РУ "СО". Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението на Административния съд - Бургас да се отмени изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се остави в сила решението на директора на РУ "СО" - Бургас. Ответникът по касацията - Анелия Илиева Дерменджиева от гр. Благоевград, оспорва касационната жалба и моли атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Бургас, по реда на чл. 118 КСО във връзка с чл. 145 АПК, е оспореното от Анелия Илиева Дерменджиева от гр. Благоевград решение № 131 от 24.11.2010 г. на директора на РУ "СО" - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 295 от 18.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото РУ "СО", с което е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО, за периода от 05.10.2009 г. до 07.04.2010 г., в размер на 1454,18 лева - главница и 190,95 лева - лихва, начислена до 18.10.2010 г., поради настаняване на детето в детско заведение. За да обяви нищожност на оспореното пред него административно решение, първоинстанционният съд е приел, че то е издадено на 24.11.2010 г. - извън периода на отпуск по заповед № 1919 от 30.09.2010 г. на управителя на НОИ. Мотивирал е решението си с липсата на доказателства за датата на постановяване на процесното решение, директорът на РУ "СО" - Бургас да е отсъствал поради ползване на платен или неплатен отпуск, командировка или отпуск поради временна неработоспособност. Решаващият състав е посочил, че със заповед № 63 от 19.04.2010 г. на директора на РУ "СО" - Бургас са определени лицата, които могат да заместват титуляра при негово отсъствие, но за да притежава материална компетентност лицето, подписало процесното решение, да постановява актове за директор на РУ "СО" - Бургас, е необходимо чрез надлежни писмени доказателства да се установи отсъствието през този период на директора поради причините, посочени в заповедта за определяне на заместници. Според съда, в случая такива доказателства, които да обхващат датата на издаване на атакувания административен акт - 24.11.2010 г., липсвали. На базата на това е формулиран краен правен извод от решаващия съдебен състав, че оспореното решение е издадено при липса на компетентност на издателя на акта, тъй като не е издадено от овластен за това орган, съобразно предоставената му компетентност, с оглед което оспореното решение е нищожен административен акт. Този извод на първоинстанционния съд е необоснован и в противоречие с материалния закон, и е довел до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение. Основателно е оплакването, че оспореният акт неправилно е прогласен за нищожен. Съдът не е изпълнил задължението си да събере доказателства относно компетентността на подписалия процесното решение, а именно Снежана Радева на длъжност главен счетоводител в РУ "СО" - Бургас, да издава такива административни актове. Решението е постановено при липса на доказателства в тази насока. Както беше отбелязано по-горе, решение № 131 от 24.11.2010 г. е подписано от Снежана Радева, заемаща длъжността главен счетоводител в РУ "СО" - Бургас, на основание заповед № 63 от 19.04.2010 г., с която директорът на РУ "СО" - Бургас, а при нейно отсъствие - на Ренета Карастоянова, е възложено да изпълняват функциите на директор на териториалното поделение в случай на отсъствие на титуляра от работа поради ползване на платен и неплатен отпуск, командировка и отпуск поради временна неработоспособност. В този смисъл доказателство за компетентността на лицето, подписало процесното решение, е именно цитираната заповед № 63 от 19.04.2010 г. на директора на РУ "СО" - Бургас. Това обстоятелство не е съобразено от съда при постановяване на обжалваното решение. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че административният съд, в нарушение на чл. 168 АПК, не е изискал служебно писмени доказателства, с които да се установи отсъствието на директора през този период поради причините, посочени в заповедта за определяне на заместници. Освен това, видно от приложената към касационната жалба заповед № 2092 от 29.10.2010 г. на управителя на НОИ, на директора на РУ "СО" е разрешено да ползва платен годишен отпуск в размер на 22 дни, считано от 01.11. - 30.11.2010 г., включително (в това число и на датата, на която е издаден оспореният акт), като през това време Снежана Радева, главен счетоводител в РУ "СО" - Бургас, го е замествала в длъжност и е изпълнявала правомощията му. Решението на директора на РУ "СО" - Бургас не е било издадено от титуляра, защото той е бил в отпуск, поради което не е подписано от него, а от лицето, което е било определено да го замества по силата на заповед № 63 от 19.04.2010 г.. Иначе казано, от данните по делото категорично се установява, че решение № 131 от 24.11.2010 г. на директора на РУ "СО" - Бургас е подписано от Снежана Радева, главен счетоводител в РУ "СО" - Бургас, надлежно оправомощена от титуляра със заповед № 63 от 19.04.2010 г. да го замества за периода на отсъствието му. Решение № 131 от 24.11.2010 г. е издадено от Радева по силата на делегираните й правомощия, по време, когато директорът е отсъствал поради личен ангажимент (отпуск). При хипотезата на заместването определеният орган встъпва в пълния, посочен от закона, обем на правомощия на титуляра в негово отсъствие. Следователно цитираното решение е издадено в кръга на правомощията по заместването, поради което то изхожда от материално компетентен орган. Като е тълкувал различно установените от самия него факти по делото и е обявил нищожността на оспореното решение, без да разгледа казуса по същество и да обсъди подадената жалба срещу валиден акт, Бургаският административен съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допуснатото нарушение представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на неправилното решение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да разгледа по същество жалбата на Анелия Илиева Дерменджиева против разпореждане № 295 от 18.10.2010 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - Бургас. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,