Решение № 1738 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10706/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ТРУМЪР БАЛКАНИ ЕООД, представлявано от управителя Н. Иванова, чрез пълномощник адв. Иванова, против решение 11449 от 10.07.2024г., постановено по адм. дело 1949/2024г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че изводите на съда не съответстват на приложимия материален и процесуален закон. Сочи се, че съдът е разгледал изключително едностранно и тенденциозно събраните по делото доказателства, както и че не е извършил задълбочен анализ на материалния закон и аргументите, изложени в жалбата. Поддържа се също, че в постановения съдебен акт липсват мотиви. Иска се отмяна на решението. Ответникът изпълнителният директор на Държавно предприятие Фонд затворно дело (ДП ФЗД), чрез процесуален представител юрк. Драганов, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Ответникът Боира Транс ЕООД, чрез представляващия го управител Р. Иванов, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от ТРУМЪР БАЛКАНИ ЕООД, против заповед З-1-3880-35/31.01.2024г., издадена от изпълнителния директор на Държавно предприятие Фонд затворно дело . Заповедта е издадена на основание чл. 19, ал. 2 от Закона за държавната собственост (ЗДС), чл. 13, ал. 3 и 6 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост (ППЗДС), чл. 29, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия и протокол на тръжната комисия рег. 1-842-316/08.12.2023г. Със заповедта са обявени резултатите от проведен търг с тайно наддаване с открито заседание на комисията за отдаване под наем на част от имот с идентификатор 10135.3535.1776 по КККР на гр. Варна частна държавна собственост, за който е съставен АЧДС 10234 от 01.03.2022г., обект: сграда с идентификатор 10135.3515.1776.2 и прилежаща към сградата площ от 500 кв.м, като участникът БОИРА ТРАНС ЕООД е определен за спечелил търга, а другият участник ТРУМЪР БАЛКАНИ ЕООД е отстранен от участие, тъй като предложението му не съдържа изискуемото, съгласно утвърдената тръжна документация, свидетелство за съдимост на законния представител на дружеството. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ТРУМЪР БАЛКАНИ ЕООД против заповед З-1-3880-35/31.01.2024г. на изпълнителния директор на ДП Фонд затворно дело . За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Изложени са съображения, че е проведена разписаната в ЗДС и ППЗДС процедура издадена е заповед за откриване на търга, с която е одобрена тръжната документация; назначена е комисия за организирането и провеждането на търга; определен е дата за провеждането му; публикувани са обявленията за търга. Съобразено е също, че на проведеното заседание комисията първо е проверила редовността на документите на участниците и чак след това офертите /в случая на единствения допуснат участник/ са класирани, като на основание чл. 52, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 ППЗДС участникът ТРУМЪР БАЛКАНИ ЕООД не е допуснат и е отстранен от участие, а участникът БОИРА ТРАНС ЕООД е класиран на първо място. Решаващият съд е достигнал до извод и за материална законосъобразност на оспорената заповед, за което е развил съображения в няколко насоки. На първо място е приел, че пътят за защита на жалбоподателя, като отстранен от участие в разглежданата процедура, е само чрез обжалване на крайния акт заповедта за обявяване на спечелилия търга. Наред с това, съобразно статута на ДП ДФЗ държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, видно от чл. 3, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на ДП ФЗД , е преценено, че търгът е проведен съобразно приложимите норми на Закона за държавната собственост (ЗДС) и правилника за неговото прилагане (ППЗДС), по аргумент от чл. 13, ал. 6, изр. първо ППЗДС. Също така е счетено, че назначената комисия е действала в условията на обвързана компетентност, доколкото съгласно чл. 52, ал. 1 ППЗДС - първо трябва да разпечата пликовете и да провери редовността на документите, а според т.ІІІ от одобрената тръжна документация - комисията задължително отстранява кандидат, който не е представил изискващ се документ. В случая не е представен от жалбоподателя изискващият се по т.ІІ.9 от одобрената тръжна документация документ /свидетелство за съдимост на представляващия дружеството-заверено копие/, което води до нередовност на документите, респ. до задължение на комисията да го отстрани от участие и да продължи процедурата само с допуснатите участници /тези с редовни документи/. Във връзка с основния довод на оспорващия, дали изобщо е било необходимо да се поставя изискване за представяне на такъв документ, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 6 ППЗДС, според която в заповедта за откриване на процедурата може да са предвидени специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота. Приел е, че в случая се касае именно за такова специфично изискване, поставено от ответника в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, тъй като имотът, предмет на търга, е в рамките на Затвора-Варна и това предполага въвеждане на условие към кандидатите, свързано с чистото им съдебно минало. В допълнение съдът е изложил подробни съображения и по възражението на оспорващия, че тръжната комисия, респ. издателят на акта, са могли да извършат служебна справка в Министерство на правосъдието относно осъждания на законния представител на кандидата. Посочил е, че нито комисията, провеждаща търга, нито ответникът, имат правомощия, а и задължение, да извършват в деня на откритото заседание служебна справка в МП относно осъждания на представляващия. Преценил е, че освен това, такава справка предполага подаване на електронно заявление и издаване от МП на електронно свидетелство за съдимост, което няма как да стане в рамките на деня на откритото заседание на комисията. Обсъдена е и нормата на чл. 35б, ал. 1 от Наредба 8 от 26 февруари 2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (Наредба 8), на която се е позовал оспорващият, касаеща издаването на електронно служебно свидетелство за съдимост, като по аргумент от ал. 3 на същата норма е направен извод, че нито комисията, нито издателят на акта имат качеството на заявители по смисъла на ал. 3 /заявител може да бъде само длъжностно лице от администрацията на органите по ал. 1, оправомощено да получава достъп до данните за съдимост на лица, по отношение на които нормативен акт предвижда служебно установяване на съдебния статус/, нито представляващият кандидата е лице по ал. 3 /нормативен акт не предвижда служебно да се установява съдебния му статус/. С оглед на всичко изложено, съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2, предл. посл. АПК касационният състав препраща към мотивите на първоинстанционното решение, тъй като ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Спорният въпрос, поставен и пред първата инстанция, касае предвиденият в утвърдената тръжна документация изискуем документ - свидетелство за съдимост на законния представител/и на кандидата, от което да е видно, че не е осъждан за престъпление от общ характер заверено копие, което представлява приложение към заявлението за участие. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 6 ППЗДС, приложим на основание чл. 13, ал. 6, изр. първо ППЗДС, изпълнителният директор на ДП ФЗД , имащо статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, открива процедурата по провеждането на търга със заповед, която съдържа и специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота. Според чл. 43, ал. 2 ППЗДС със заповедта по ал. 1 се утвърждава тръжната документация. В случая в т. 3 от заповед З-1-3800-32/01.11.2023г. на изпълнителния директор на ДП ФЗД за откриване на процедурата са предвидени допълнителни изисквания към участниците, като по т. 3.1. е предвидено участникът да не е осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер. Останалите изисквания по т. 3.2.-3.5. са участникът да не е лишен от правото да упражнява търговска дейност; да не е в производство по несъстоятелност/или ликвидация; да няма задължения към Министерство на правосъдието и неговите структури; да няма задължения към държавата. Съгласно утвърдената тръжна документация, доказването на така постановените допълнителни изисквания е предвидено да става с представянето на изискуеми документи, като приложения към заявлението за участие. Конкретно за доказване на изискването по т. 3.1. е определено да се представи документ - свидетелство за съдимост на законния представител/и на кандидата, от което да е видно, че не е осъждан за престъпление от общ характер заверено копие. В жалбата пред първоинстанционния съд са релевирани твърдения, че такъв документ е бил поставен в плика за участие. С оглед на което съдът е уважил доказателственото искане за изискване от ответника на оригиналните плик и документи в него, представени от ТРУМЪР БАЛКАНИ ЕООД за участие в търга, като след прегледа им е констатирал, че в плика не е налично свидетелство да съдимост. Въпреки указаната му доказателствена тежест, оспорващият не е ангажирал доказателства, че свидетелство за съдимост е имало в плика му /напр. да представи на съда самото свидетелство, което да е с дата преди 29.11.2023г., или да представи доказателства, че му е издавано такова свидетелство преди 29.11.2023г/., поради което решаващият състав е направил обосновано заключение, че такъв документ не е бил приложен в плика на жалбоподателя. Що се отнася до самото изискване за представянето на такъв документ, настоящият съдебен състав споделя изцяло съображенията на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 43, ал. 1, т. 6 ППЗДС изрично допуска при откриването на тръжната процедура компетентният орган да постави специални изисквания към участниците, когато това се налага от вида и предназначението на имота. В случая са поставени пет допълнителни изисквания, едно от които е участникът да не е осъждан с влязла в сила присъда за извършено престъпление от общ характер. Според утвърдената тръжна документация това изискване се доказва с представянето на съответния документ свидетелство за съдимост. Изцяло в оперативната самостоятелност на органа е да определи какви ще са тези специални изисквания, при съблюдаване на вида и предназначението на имота, както и на общия принцип да не са дава необосновано предимство на едни участници спрямо други и по този начин да се препятства участието им в процедурата. Обоснована в тази връзка е преценката на решаващия съд, че специфичното местонахождение на имота, предмет на проведения търг, на територията на затвор, място с повишена степен на обществена опасност, предполага засилено внимание към съдебния статус на законния представител/и на всеки кандидата и представяне на доказателства за чистото му съдебно минало. Това допълнително изискване е съобразено с предмета и целта на конкретната тръжна процедура и е израз на оперативната самостоятелност на компетентния по провеждането й орган. Изискването не е завишено и прекомерно, не ограничава необосновано участниците, нито има дискриминационен характер. Правилно са отхвърлени като неоснователни доводите на оспорващия, че органите по провеждането на търга са могли служебно да извършат справка в Министерство на правосъдието за осъждания на представляващия кандидата. След точен и правилен анализ по приложението на чл. 35б, ал. 1 във вр. с ал. 3 от цитираната Наредба 8, съдът е достигнал до обоснован извод, че в случая не са били налице основания за издаване на електронно служебно свидетелство за съдимост (ЕССС), тъй като нито изпълнителният директор на ДП ФЗД , което е със статут на държавно предприятие по смисъла на чл. 62, ал. 3 ТЗ, нито назначената от него тръжна комисия, имат качеството на заявители по смисъла на чл. 35б, ал. 3 във вр. с ал. 1 от сочената наредба, а и по отношение на кандидатите нормативен акт не предвижда служебно установяване на съдебния им статус. С оглед на изложеното и в съответствие с предвиденото в т. ІІІ от утвърдените тръжни условия комисията задължително отстранява от участие кандидат, които не е представил изискващ се документ, законосъобразно ТРУМЪР БАЛКАНИ ЕООД е отстранен от участие. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,