Решение № 14508 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 594/2010 г.

Решение № 14508 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 594/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), гр. Варна против решение № 1820/3.11.2009 г., постановено по адм. дело № 1944/2009 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - кметът на община Балчик е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - "Аякс 2002" ООД, гр. Варна не е взел становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съдът взе предвид следното: С първоинстанционното решение е отменена заповед № 131/16.07.2009 г. на директора на РИОСВ гр. Варна, с която наредено да бъде преустановена експлоатацията на "Общинско депо за неопасни отпадъци" град Балчик, находящо се на територията на община Балчик, местност "Момчил", с площ от 80 дка, с оператор на депото "АЯКС - 2002", считано от 16.07.2009 г. и да се предприемат мерки за закриване на депото и неговата реколтивация, предвидени в плана за привеждане на депото в съответствие с нормативните изисквания, утвърден с решение № 03-03-00/30.09.2005 г.. Съдът е установил, че Община Балчик е собственик на депо за битови отпадъци с площ от 288 152 м2, съставляващо ПИ№ 02508.542.180, като оператор на депото е "АЯКС 2002" ООД - Варна. С решение № 03-03-00/30.09.2005 г. е утвърден плана на Община Балчик за привеждане на общинското депо за неопасни отпадъци в местността "Момчил" в съответствие с изискванията на Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Съгласно т. 6 от Раздел "Условия и мерки" на цитираното решение е определена датата 16.07.2009 г. като начало на цялостното закриване на депото, като в плана са определени етапите на закриване на депото. Предвидено е също така, че закриването на депото ще започне след изграждане на регионалното депо. Като мотиви за издаване на оспореното пред АС решение, административният орган е посочил, че депото не отговаря на изискванията за защита от замърсяване на атмосферния въздух, почвата, повърхностните и подземни води, съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 8/2004 г. и че е изтекъл експлоатационния срок на депото съгласно мерките по прилагане на утвърдения от РИОСВ - Варна план за привеждане в съответствие с разпоредбите на § 5, ал. 4 от Наредба № 8/2004 г. Съдът е изложил мотиви за незаконосъобразност на решението, като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправните норми на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредба № 8 от 24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (наредбата). Посочените в заповедта правни основания за издаването й са взаимно изключващи се. От една страна органът се е позовал на норми, регламентиращи налагането на принудителни административни мерки - чл. 158, т. 3 и 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО вр. чл. 100 от ЗУО, а от друга страна и на правното основание на чл. 42, ал. 1, т. 3 от наредбата и § 5, ал. 6 от Преходните и Заключителни разпоредби на наредбата, уреждащи закриване на депата за отпадъци. В правомощията на директора на РИОСВ е или да наложи, предвидената в закона принудителна административна мярка или да закрие депото при наличие на законоустановените условия за това. От фактическите основания и разпоредителната част на административния акт също не може да се направи категоричен извод дали органът е наложил принудителна административна мярка или е постановил закриване на депото и рекултивацията му. Разпореждането да се предприемат мерки за закриване и рекултивация на депото, предвидени в плана за привеждане на депото в съответствие с нормативно установените изисквания е в противоречие с материалноправните норми на ЗУО и наредбата. Както правилно е посочил първоинстанционният съд това разпореждане не е конкретизирано. Не става ясно в какво следва да се изразяват мерките, които дружеството е задължено да предприеме. Изложените фактически обстоятелства за издаване на заповедта не обосновават налагането на принудителните административни мерки, регламентирани в чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО вр. чл. 158, т. 3 и 4 от ЗООС. Съгласно последните норми директорите на РИОСВ прилагат принудителни административни мерки в случаите на възникване на непосредствена опасност за замърсяване или увреждане на околната среда или за увреждане на здравето или имуществото на хората; предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. В оспорената заповед не са изложени каквито и да било фактически обстоятелства, сочещи на наличие на хипотезите на цитираните норми. Не е налице и хипотезите на чл. 101, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗУО, тъй като същите са относими към налагане на друг вид принудителна административна мярка, но не и преустановяване на експлоатацията на депо за неопасни отпадъци и предприемане на мерки за неговото закриване и рекултивация. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че заповедта не съдържа фактически основания, обосноваващи разпореждането оператора на депото да предприеме мерки по закриването и рекултивацията му. Липсата на мотиви води до незаконосъобразност на административният акт като постановен в нарушение на материалния закон. Административният орган се е позовал на чл. 42, ал. 1, т. 3 от наредбата, съгласно който процедурата за закриване на депо започва, когато компетентният орган се е произнесъл с мотивирано решение за закриване на депото. В случая не са изложени конкретни основания за закриване на депото, липсва и разпореждане в тази насока. Преустановяване експлоатацията на депото и предприемане на мерки за неговото закриване не е равнозначно на разпореждане за закриване на депото по предвидения за това в закона ред. Видно от приложените по делото доказателства е, че административният орган с решение от 10.06.2009 г. е утвърдил план за управление на дейностите по отпадъците на "Аякс 2002" ООД. В същият изрично е отбелязано, че сключеният между дружеството и Община Балчик договор не предвижда задължения за оператора по закриване и рекултивация на депото, което обстоятелство е установено и от приложения по делото договор. В плана е посочено, че след изтичане на периода на експлоатация на депото или изчерпване на капацитета му Община Балчик ще разработи проект за закриването и крайната му рекултивация. Освен това в договора сключен между Община Балчик и "Аякс 2002" ООД в т. 7.1.3. е уговорено, че същият се прекратява предсрочно при изчерпване на капацитета на депото или въвеждане в експлоатация на регионалното депо. От тук се налага извода, че за оператора не съществуват нито законови, нито договорни задължения за предприемане на мерки за закриване на депото и неговата рекултивация. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена в нарушение на материалния закон е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Позоваването на касатора на чл. 43 наредбата и направените в тази връзка доводи, че дейностите по закриване на депото са нормативно определени и не следва да бъдат конкретизирани в издадената заповед, са неоснователни. Както бе посочено по-горе цитираната разпоредба изисква предварително изготвен план, чието минимално съдържание е предписано в чл. 43, ал. 2 от наредбата, като същият следва да бъде изготвен конкретно за всяко едно депо, за което са налице законовите изисквания за закриването му. Действително съгласно чл. 44 от наредбата операторът трябва да осъществява поддръжката и след експлоатационните грижи за площадката на депото, в т. ч. контрол и наблюдение на параметрите на околната среда, за срок не по-кратък от 30 години след закриване на депото или за друг срок, определен по преценка на компетентния орган с условията на разрешението за извършване на дейности с отпадъци или на комплексното разрешително, като се отчита потенциалната опасност от депото за човешкото здраве и околната среда, но същото възниква след закриване на депото, което обстоятелство в случая не е налице. Обосновани са и правните изводи на първоинстанционния съд, че към датата на издаване на оспорената заповед не е било изпълнено задължителното условие за закриване на депото в определения срок - 16.07.2009 г. - а именно въвеждане в експлоатация на регионално депо за отпадъци. Това условие е било предвидено с оглед необходимостта да бъде осигурена непрекъсната възможност за третиране на отпадъците. Съгласно Националната програма за управление на отпадъците мерките за регион Добрич предвиждат изграждане на регионално депо в с. Стожер, което към момента на приемане на програмата - м. 01.2009 г. е било в процес на изграждане, но по делото не са представени доказателства, че то е изградено и въведено в експлоатация. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответниците не са претендирани, поради което такива не се присъждат за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,