Решение № 186 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5980/2014 г.

Решение № 186 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5980/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], Р. Г. К. - правоприемник на [фирма] - ЕИК [ЕИК], [фирма] - ЕИК [ЕИК], [фирма] - ЕИК [ЕИК], [фирма] - ЕИК [ЕИК], [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [фирма] - ЕИК [ЕИК], Д. К. Д., Г. К. Л. и Ю. А. Б. против решение № 430 от 4.03.2014 г. по гр. д. 1266/2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са уважени предявените против тях от [фирма] - [населено място] при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 108 ЗС. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните. Жалбоподателите подържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация [фирма] - [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на иска за ревандикация са недвижими имоти - сгради и части от сгради, за които е установено, че са внесени като апортна вноска в капитала на ищцовото дружество [фирма] при учредяването му през 2007 г. от едноличния собственик на капитала [фирма]. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед от 19.12.1990 г. на министъра на икономиката и планирането, издадена на основание ПМС № 2/1989 г. във в с чл. 11, ал. 3, т. 1, б. "а" от Указ № 56 за стопанската дейност, е създадена фирма с държавно имущество с наименование "П." със седалище [населено място], за уставен фонд на която е предоставено държавно имущество, което тя получава като правоприемник на "Завод за пишещи машини - П.", поделение на фирма "П." - П. Фирма "П." - П. поема съответната част от активите и пасивите на фирма "П." по баланса й към 31.12.1990 г. С разпореждане на Министерския съвет № 64 от 6.08.1993 г. ДФ "П." е преобразувана в еднолично търговско дружество с държавно имущество с наименование [фирма], което поема активите и пасивите на държавната фирма по баланса към 1.01.1992 г. През 1997 г. [фирма] е преобразувано в акционерно дружество [фирма]. Със Заповед № 1-12 от 23.01.1991 г. на министъра на индустрията, търговията и услугите, на основание чл. 5 от ПМС № 2/89 г. и чл. 11, ал. 3, т. 1 б. "а" от Указ № 56 за стопанската дейност и протокол № 1 от 8.01.1991 г. на УС на фирма "П." - П., е образувана, считано от 1.01.1991 г. фирма с държавно имущество с наименование " Т." със седалище в [населено място], на която е предоставено за уставен фонд държавно имущество в размер на 2 140 000 лв., което тя получава като правоприемник на Т. - П. - поделение на фирма "П.". Посочено е, че фирмата поема съответната част от активите и пасивите и другите права и задължения на фирма "П." по баланса й към 31.12.1990 г., отнасящи се до поделение "Т.", съгласно разделителен протокол. С разпореждане от 4.07.1994 г. на Министерския съвет държавната фирма е преобразувана в еднолично търговско дружество с наименование [фирма] със седалище [населено място], с капитал към 30.06.1993 г. в размер на 49344 хил. лв., което поема активите и пасивите на държавната фирма "Т." към деня на обнародване на обявлението в Държавен вестник. Ответниците по иска за ревандикация черпят права като частни правоприемници на [фирма], закупили от дружеството спорните недвижими имоти. На 18.10.1991 г. е подписан разделителен протокол между ДФ "П." - П. и ДФ "Т." - П., съгласно който на ДФ "Т." се предоставят безвъзмездно сграден фонд и площи, досегашна собственост на ДФ "П.": 1/ Битово- инженерна сграда на 2 етажа и партер - северно крило /северно от централното стълбище и западно от умивалнята на цеха/ съгласно приложение № 1 и № 2, както следва: партер 1 338 кв. м; I етаж - 1 260 кв. м; II етаж - 1 260 кв. м; 2/ Пропуск - 150 кв. м; 3/ склад - 57 кв. м; 4/ Ацетиленова станция - 12 кв. м и незастроено място - 1010 кв. м. Първоначалната балансова стойност на имуществото е 461 301 лв., изхабяване - 124 892, остатъчна стойност - 336 408 лв. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че този разделителен протокол не е произвел вещнопрехвърлително действие, защото прехвърлянето на собствеността не е било извършено по съответния ред - с акт на органа по чл. 11, ал. 3 от Указ № 56 за стопанската дейност. Поради това и последващото включване на процесното имущество в активите на [фирма] - П. няма за последица придобиване на правото на собственост. Оттук е направил извод, че ответниците са закупили спорните имоти от несобственик и съответно не са могли да придобият правото на собственост. В подкрепа на извода, че разделителният протокол не е произвел вещнопрехвърлително действие въззивният съд е посочил, че в него предадените сгради са на стойност 461 301 лв. и в справката на дълготрайните активи на ДФ "Т." тази стойност е посочена като налична към 31.12.1991 г., но в същото време като придобито през тази година е посочено само имущество на стойност 68 000 лв., а стойността 461 301 лв. фигурира още от месец януари 1991 г., т.е. преди съставянето на разделителния протокол. Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, респ. чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) съдът основава решението си върху приетите за установени факти по делото и върху закона. Съдебната практика по приложението на тези разпоредби е последователна в разбирането, че решаващият съд е длъжен да обсъди всички относими и допустими доказателства по делото поотделно и в тяхната взаимна връзка и във връзка с доводите и възраженията на страните, както и че съблюдаването на това правило обезпечава истинността и обосноваността на фактическите констатации на съда относно релевантните за спора факти и обстоятелства и правилността на решението. В случая въззивният съд е процедирал в отклонение от цитираната практика, като е преценявал значението на съставения на 18.10.1991 г. разделителен протокол изолирано от останалите доказателства по делото. Допуснато е процесуално нарушение, което е съществено, тъй като е довело до необоснованост на фактическите и правните изводи по делото. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че Технологичният институт по периферна и организационна техника е образуван с Разпореждане № 37 на Бюрото на Министерския съвет от 28.10.1986 г. като юридическо лице към Комбината за периферни устройства - П., считано от 1.11.1986 г., на основата на База за развитие и внедряване към Приборостроителния завод "К. Ц." и Базата за развитие и внедряване към Завода за пишещи машини. В изпълнение на това разпореждане, със Заповед № 389 от 6.04.1987 г. на Генералния директор на СК "О." е наредено ПЗ "К. Ц." и Завода за пишещи машини да предадат на Института по периферни устройства определено в заповедта движимо и недвижимо имущество. В т. 2 от тази заповед са описани помещенията, които е следвало да бъдат освободени и предадени от Завода за пишещи машини и сред тях фигурират "цялата сграда - I, II и III етаж, където в момента са разстановени конструктивно- технологичните направления на Института от първия вход наляво и помещенията на съблекалнята на втория етаж надясно от входа". Във връзка с изпълнението на тази заповед е изготвен протокол от комисия, която чрез измерване е определила квадратурата на помещенията, предаващи се от ЗПМ на ТИПУ. В същия протокол, освен тяхната площ и местоположение, е отразена балансовата стойност на всяка от тези части и общата стойност от 393 220 лв. Със заповед № 881 от 20.12.1988 г. на председателя на СО "П." - П. е обезсилена т. 2 от Заповед 389 от 6.04.1987 г. на СК "О." и произтичащите от нея последствия. Разпоредено е след уреждане на собствеността на Завода за пишещи машини, ръководствата на Технолологичния институт по периферна техника и Завода за пишещи машини да уредят териториалните си взаимоотношения с вътрешен протокол. Стопанските организации Технологичен институт по периферна техника и Завод за пишещи машини са прекратени с Разпореждане на Министерския съвет № 30 от 1989 г., с което е образувана ДФ "П." - П., която поема активите и пасивите им /заедно с активите и пасивите на други прекратени организации/ по баланса към 31.12.1988 г. Данните по делото сочат, че след отмяната на Заповед № 389 от 6.04.1987 г. на директора на СК "О." териториалните взаимоотношения между Завода за пишещи машини и Института по периферна и организационна техника не са били уредени. И. е ползвал част от сградния фонд на Завода за пишещи машини, съобразно завареното към момента на създаването му фактическо положение. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели, според които северното крило на битовата сграда е ползвано от Института за периферна техника още от времето, когато същият е бил със статут на развойно звено към Завода за пишещи машини и преди обособяването му като самостоятелно юридическо лице с Р. № 37/86 г., а така също и към момента на преобразуването му в ДФ по реда на Указ 56 за стопанската дейност. В съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал. 2 НДИ (отм.) правилно въззивният съд е приел, че при действието на Указ 56 за стопанската дейност предаването на държавни имоти между държавни фирми се извършва с решение на органа по чл. 11 от Указа, на който е възложено правомощието за тяхното образуване, реорганизиране и прекратяване като упражняващ правото на собственост на държавата в съответния отрасъл. Въззивният съд обаче е направил необоснован извод, че в случая това изискване не е било изпълнено. След подписването му от управителите на двете фирми разделителният протокол от 18.10.1990 г. е изпратен на Министерство на индустрията и търговията и е одобрен, видно от представеното по делото писмо изх. № 33-00-289 от 29.11.1991 г., подписано от началник управление и адресирано двете държавни фирми. По своето съдържание това писмо не е диспозитивен документ, обективиращ волеизявление за прехвърляне на процесните имоти между двете фирми, за да се преценява дали това волеизявление е направено от компетентния за това държавен орган като предпоставка за неговата валидност. Видно от същото, с него само се удостоверява, че разделителният протокол е утвърден и че ще бъде взет предвид при формиране капитала на приемащата държавна фирма при преобразуването й в Е. с държавно имущество, т.е. писмото има характер на официален свидетелстващ документ и като такъв то се ползва с предвидената чл. 179, ал. 1 ГПК доказателствена сила относно удостоверените с него факти и обстоятелства. До опровергаването му, което е в тежест на ищеца, този документ задължава съда да приеме за доказан факта на утвърждаване на разделителния протокол от компетентния орган. Това налага да се приеме, че посочените в него сгради са предоставени за стопанисване и управление на ДФ "Технологично- производствен институт по периферна и организационна техника" по предвидения за това ред. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че действието на разделителният протокол изрично е било потвърдено от предаващата фирма по повод съставянето на нов акт за държавна собственост за предадените с него държавни имоти. Предвид изложеното, касационната жалба е основателна и са налице предпоставките на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, като предявените от [фирма] искове за ревандикация бъдат отхвърлени. Успешното провеждане на иска по чл. 108 ЗС е предпоставено от установяване, че ищецът е собственик на вещта. Позоваването от страна на ищцовото дружество на производен способ за придобиване на правото на собственост изисква да бъде установено, че праводателят му е бил собственик на вещта, в случая - на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Събраните по делото писмени и гласни доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че праводателят на ищеца не е придобил правото на собственост върху процесните имоти на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) с факта на преобразуване на държавната фирма в еднолично търговско дружество с държавно имущество, тъй като към този момент същите са били предоставени за стопанисване и управление от органа по чл. 11, ал. 1 от Указ 56 на ДФ "ТИПОТ" и впоследствие с акта за преобразуването й са включени в капитала на новообразуваното еднолично търговско дружество [фирма]. Поради това и апортирането им в капитала на ищцовото дружество не е породило вещнопрехвърлително действие и е не легитимира ищеца като собственик. С оглед този изход на делото ищецът [фирма] следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответниците по делото сторените от тях разноски за касационната инстанция за държавна такса за касационно обжалване, съобразно заявеното в съдебно заседание искане. Водим от гореизложеното съдът