Решение № 8237 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2017 г.

Решение № 8237 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1345/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) . Образувано е по касационна жалба на "Д-р М. С. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД, гр. С., чрез повереник - адв. Ж. Димова, срещу решение № 169/14.11.2016 г., постановено по адм. дело № 93/2016 г. по описа на Административен съд - С., в частта, в която е отхвърлена жалбата му против Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-05-15/9.03.2016 г. на Директора на Р3ОК - гр. С., в размер на 285 (двеста осемдесет и пет) лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност на първоинстанционното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се компетентността на органа - издател на обжалвания индивидуален административен акт, като се навеждат доводи за нищожност на писмената покана, поради което се иска прогласяването й. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се обяви нищожността на процесната писмена покана, алтернативно решението, в обжалваната част, да бъде отменено като неправилно, като писмената покана се отмени в цялост. Претендира се присъждане на съдебни и деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса - С. (РЗОК - С.), в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение, в обжалваната част, за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Писмена покана с изх. № 29-05-15/9.03.2016 г., подписана за Директора на Р3ОК - С. от Зам. Директора по заповед № РД-09-823/12.12.2014 г., относно възстановяване на суми, получени без правно основание, с която лечебното заведение "Д-р М. С. - АПМП - ИП" ЕООД е приканено да заплати доброволно неправомерно получената сума в размер на 685,48 лв., съставляваща превишение за трето тримесечие на 2015 г. на броя на СМД (бл. МЗ-НЗОК № 3) в размер на 285,00 лв. и на стойността на назначаваната медико - диагностична дейност (бл. МЗ-НЗОК № 4) в размер на 400,48 лв. Писмената покана е издадена в процедура по реда на чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО и на основание извършена проверка, назначена със заповед № РД-09-179/24.02.2016 г. на Директора на РЗОК - С. по изпълнение на индивидуален договор № 200291/13.02.2015 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Органът е приел, че с извършеното превишение (установено при проверката) е нанесена щета на бюджета на НЗОК (преразход на бюджетни средства) за третото тримесечие на 2015 г. в посочения размер. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд изменя Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание с изх. № 29-05-15/9.03.2016 г. на Директора на Р3ОК - гр. С., с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО "Д-р М. С. - Амбулатория за първична медицинска помощ - индивидуална практика" ЕООД, с адрес гр. С. е приканен в 14-дневен срок от получаване на поканата да заплати доброволно неправомерно получена сума в размер на 685,48 (шестстотин осемдесет и пет 0,48) лв., като намалява сумата на 285,00 (двеста осемдесет и пет) лева. Първоинстанционният съд намира отразеното в обжалвания акт превишение по отношение на направления за СМД (бл. МЗ - НЗОК № 3) в размер на 285,00 лв. за съответно на фактическото положение. Горното мотивира решаващият съд да приеме, че в тази му част административният акт е законосъобразен, доколкото на тримесечния бюджет (регионални параметри) на РЗОК - С. за трето тримесечие на 2015 г. досежно броя на СМД е нанесена финансова щета с превишаване на същия от изпълнители на ПИМП - договорни партньори на касата, сред които и настоящият жалбоподател. Първоинстанционният съд приема, че в частта (за сумата от 285,00 лв.) изводът на административния орган в оспорената покана, базиран на формираните от финансовия инспектор изводи в Констативен протокол № РД-13-01-45Ф/29.02.2016 г., че с преразход на бюджетни средства е нанесена щета на бюджета на НЗОК, се потвърждава от анализираните доказателства. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че жалбата е основателна в частта възложени, изпълнени и заплатени направления за МДД по бл. МЗ-НЗОК № 4 и необосновано в оспорената писмена покана е предявена претенция за възстановяване на разходвани от оспорващото лечебно заведение стойности за медико - диагностични дейности за разглеждания период, доколкото от доказателствата се установява, че при изпълнението на регионалните параметри на РЗОК - С. е формиран остатък (неусвоени стойности), който надвишава неколкократно сумата за възстановяване. Претенцията на РЗОК - С. в тази й част, обективирана в извода на административния орган, че със сума в размер на 400,48 лв. чрез преразход на бюджетни средства е нанесена щета на бюджета на НЗОК, е опровергана от събраните в съдебно производство доказателства. Обоснован е извод за незаконосъобразност на писмената покана в частта, с която жалбоподателят е приканен да възстанови сума в размер на 400,47 лв., съставляваща превишени над определените му стойности за назначаване на медицински дейности по бл. МЗ-НЗОК № 4, което е наложило изменение на административния акт, с намаляване на обективираната в него финансова претенция. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Пред настоящата инстанция е спорен въпросът относно правилността на решението в обжалваната част с доводи за нарушения по чл. 209 АПК, съставляващи касационни основания. Едно от възраженията е за компетентността на органа, издал оспорената писмена покана. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник - директор на РЗОК - С.. С. Т. решение № 4/22.04.2004 г. по дело № ТР-4/2002 г. на Върховния административен съд на Р. Б. - Общо събрание на съдиите, при разглеждане на въпросите относно компетентността на органа - издател на акта, следва да се прави разграничение между сходните институти на административното и гражданското право, като делегиране на правомощия, заместване и упълномощаване. В конкретния случай, независимо от положения щемпел под подписа на зам. Директора на РЗОК - С. "по заповед № РД-09-823/12.12.2014 г.", процесната писмена покана е издадена при упражняване на правомощия при заместване, а не делегиране, което е недопустимо съобразно нормата на чл. 76а ЗЗО. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, за определения период, заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, съобразно който по силата на чл. 38 от Правилника за устройството и дейността на Национална здравноосигурителна каса, заемащият длъжността заместник - директор замества директора при отсъствие. Това нормативно решение е възпроизведено и в р. VII от представената по делото длъжностна характеристика на длъжността "Зам. директор на РЗОК". Съгласно представено удостоверение изх. № 93-01-122/10.05.2016 г., директорът на РЗОК - С. е отсъствал поради отпуск за временна неработоспособност на 30.01.2016 г., през периода 22.02.2016 г. - 9.03.2016 г. и към момента на издаване на удостоверението, съобразно болничен лист от 3.05.2016 г. Предвид гореизложеното, законосъобразни са мотивите на първоинстанционния съд досежно осъществяване на правомощия от компетентността на ръководния орган по силата на заместване, извършвано от официалния заместник на ръководителя при наличие на изрична нормативна регламентация. Процесното заместване е реализирано въз основа на нормативно разрешаване и при наличие на обективни обстоятелства, изразяващи се в продължително заболяване на титуляра. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя по отношение липсата на компетентност на органа - издател, обуславящи искането за обявяване нищожността на писмената покана. Върховният административен съд споделя развитите съображения от първоинстанционния съд за липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесния акт. Правилни са изводите за наличие на фактически и правни основания за издаване на писмената покана, обективирани в Констативен протокол № РД-13-01-45Ф/29.02.2016 г. и Протокол за неоснователно получени суми № РД-13-01-46Ф/29.02.2016 г., които са неразделна част от административната преписка и са надлежно връчени на жалбоподателя. Изложените фактически основания за издаване на писмената покана обосновават волеизявлението на административния орган по конкретен начин и дават възможност на адресата на писмената покана да се защити, а на съда - да извърши проверка за процесуално и материално-правната законосъобразност на акта. При установена липса на процесуални нарушения, водещи до отмяна на обжалвания акт, предметът на правния спор е сведен до материалната законосъобразност на оспорената писмена покана изх. № 29-05-15 от 9.03.2016 г. на Директора на РЗОК - С., в която е формулирана претенция за възстановяване на суми от изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ. Като спорен от правна страна е изведен въпроса досежно наличието на надвишаване на определения брой назначавани СМД и стойността на назначаваните МДД за трето тримесечие на 2015 г., което е станало повод за получаване на суми без правно основание, както и нанесена ли е щета на бюджета на НЗОК, съобразно материалноправното изискване на чл. 76а от ЗЗО. В хода на производството пред Административен съд - С., инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимите поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - медицинска и съдебно-икономическа експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертни заключения, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Тезата на касатора, че съдът е направил извод за щета на бюджета на НЗОК само на база формално превишение на броя на издадените от лечебното заведение медицински направления в рамките на третото тримесечие на 2015 г., без да отчете годишното превишение, не намира нормативна опора, както и в събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. (ЗБНЗОК 2015 г.) всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ, НЗОК определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.2. Според чл. 4, ал. 1, т. т. 1 и 2 ЗБНЗОК 2015 г. в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3.6, ред 1.1.3.7 и ред 1.1.3.8 Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а от своя страна районните здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. В чл. 4, ал. 3 ЗБНЗОК 2015 г. изрично е посочено, че изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Член 3, ал. 2 ЗБНЗОК 2015 г. дава право на Надзорния съвет на НЗОК да утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Въз основа на тази изрична законова делегация, с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 1.01.2015 г., Надзорният съвет на НЗОК е приел Правила за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ - 2015 г. Съгласно § 3 ПЗР на Правилата, средствата, превишаващи определените брой на СМД и стойност на МДД, се възстановяват от изпълнителите на СИМП и ПИМП, след разпределение и преразпределение на брой СМД и стойност на МДД на тримесечие в рамките на определените средства на бюджетните сметки на РЗОК. Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК 2015 г. също дава право на Надзорният съвет на НЗОК да приема правила за условията и реда за определяне и изменение на стойностите по ал. 1, т. 1 и 2 и за осъществяване на контрол и корекции по ал. 3. Цитираната нормативна уредба изключва тезата на касатора, че следва да се съобразява с годишното превишение. (В този смисъл решение № 8749/5.07.2017 г. по адм. дело № 7268/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение; решение № 623/16.01.2018 г. по адм. дело № 11151/2016 г. на Върховния административен съд, шесто отделение). Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение