Решение № 14142 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2016 г.

Решение № 14142 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от Кмета на Р. М., Столична община срещу Решение № 3317/14.05.2016 г. по адм. дело № 5526 по описа на Административен съд С.-град за 2015 г. в частта, с която е отменена Заповед № РД-06-85/24.04.2015 г. на Кмета на район Младост - СО. Жалбоподателят твърди, че решението в частта, в която е обявена за нищожна оспорената заповед е правилно и в тази част не се оспорва. В жалбата се твърди, че решението, в частта, с която е отменена Заповед № РД-06-85/24.04.2015 г. е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на производствените правила и несъобразяването му с материалния закон. Съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства и необосновано дал вяра само на част от тях. Ответната по жалбата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че жалбата е основателна, че съдът неправилно е приложил материалния закон и е постановил един необоснован съдебен акт. Излага доводи по същество. Производството пред Административен съд С. град е образувано по жалба на С. Г. К. против Заповед № РД-06-85/24.04.2015 г. на Кмета на район Младост - Столична община, с която се отменя Заповед за настаняване с № 28/26.08.2008 г. на същия орган и се прекратява възникналото въз основа на нея и договор за наем от 29.08.2008 г. наемно правоотношение за общинско жилище. С оспореното пред настоящата инстанция решение съдът е обявил заповедта за нищожна в частта, с която е отменена Заповед за настаняване № 28/26.08.2008 г. на Кмета на район Младост, Столична община и е отменил заповедта в останалата й част. Оставил е без разглеждане искането на Колева съдът да приеме за установено, че тя и семейството й са обитавали общинско жилище, представляващо ап. № 1 на първи етаж във вх. ... на бл. ..., в ж. к. "Младост 1", в гр. С., считано от 1.01.2013 г. до 18.05.2015 г. Столична община е осъдена за заплати на Колева сумата от 10 лв., представляваща направена по делото разноски. Както беше описано по-горе решението е оспорено единствено в частта, в която е отменена Заповед № РД-06-85/2015 г. за прекратяване на възникнало въз основа на заповед за настаняване и договор за наем от 29.08.2008 г. наемно правоотношение със С. Г. К. За да постанови оспорения акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 29.08.2008 г. между Кмета на район Младост и Колева е сключен безсрочен договор за наем по чл. 22, ал. 1 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /наричана за кратко Наредбата/. Договорът е сключен въз основа на Заповед № 28/26.08.2008 г. на същия орган за настаняване на Колева и членовете на семейството й: К. К. - съпруг и К. К. - дъщеря в ап. ..., ет. ..., вх. ... на бл. ... в жк "М. .....", в гр. С. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - Кметът на район Младост на Столична община, в предписаната от закона писмена форма. Съдът е изследвал наличието на посочените в оспорената заповед основания за прекратяване на наемното правоотношение, визирани в чл. 33, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Наредбата. Приел е, че ответникът в първоинстанционното производство не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са отпаднали условията за настаняване на наемателя в общинското жилище и че същото е използвано не по предназначение. Констатирал е наличието на редовни плащания за ползване на комунални услуги през периода 2013 г. - 2015 г. Приел е, че е извършвана еднократно проверка от служители на държавни и общински органи на 15.12.2014 г., което не доказвало действителния период на отсъствие на лицето-наемател от общинското жилище. Взети са предвид и доказателства, свързани с регистрирания постоянен адрес на наемателите, а именно, че същият съвпада с адреса на процесния имот. Липсвали доказателства за необитаване на жилището в период по-дълъг от 6 месеца, като в заповедта не били посочени евентуални времеви граници. Обсъдени са подробно дадените от свидетели показания в хода на съдебното дирене, като е констатирано, че от същите не може да се извлече еднозначен извод за наличието на основания по чл. 33, ал. 1, т. 7 и 8 от Наредбата. Съдът е взел предвид и обстоятелството, че К. К. е малолетна и административният орган е следвало да уведоми Държавна агенция за закрила на детето в съответния район за предприеманите действия, както и да формулира преценка за липсата на риск за детето при извеждането му от общинския имот. Прието е, че наличието на вписано на адреса седалище и адрес на управление на търговско дружество не е достатъчно за да изведе извод за използване на жилището не по предназначение. Първоинстанционният съд е взел предвид и обстоятелството, че Колева, нито членовете на семейството са уведомени за започнатото административно производство по реда на чл. 26 от АПК. Въз основа на описаното е формулиран извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед и за нейната необоснованост, като основание за определянето й като незаконосъобразна и съответно отмяната й. Решението е оспорено от страна в първоинстанционното производство, имащо правен интерес, в описания в АПК срок. Депозирано е срещу акт подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. По същество е неоснователно по следните съображения: Първоинстанционният съд се е съобразил с всички събрани пред него доказателства, като ги е ценил поотделно и в тяхната съвкупност. Голословни са твърденията за едностранност и липса на обективност при обсъждане на показанията на свидетелите, разпитани в съдебно заседание. Подробно и конкретно са изяснени фактите изнесени от всички разпитани по делото лица, като съдът е формулирал ясна и мотивирана преценка за достоверността на всяка изнесена от тях информация, преценил е относимостта и към производството. Никой от разпитаните свидетели не е заявил категорично, че С. К. или членовете на семейството и не са живели в апартамента, предмет на прекратения договор за наем. От показанията им е установено, че наемателите са присъствали на събранията на етажната собственост, а домоуправителката Кузова е заявила, че лицата от домакинството вероятно живеят там през зимните месеци, но не и през лятото. Извършваните проверки по молба на Кмета на Район "Младост" от нея и други две лица са през непродължителен период от около 40 дни, по време на коледни и новогодишни празници и не мога да послужат като доказателство за твърдяното от административния орган обстоятелство за неизползване на отдадения под наем на лицата апартамент. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия състав от АССГ за липса на доказателства за наличието на основания визирани в чл. 33, ал. 1, т. 6, 7 и 8 от Наредбата за прекратяване на наемното правоотношение между Столична община и ответната по договора страна. Не са събрани категорични доказателства за необитаване на жилището от страна на наемателите през продължителен период от време - повече от 6 месеца. Липсват доказателства за извършвани регулярни проверки до степен такава, че да могат да послужат като доказателство за наличието на такова основание за прекратяване на наемните правоотношения. По делото са събрани доказателства, че Колева и съпругът й са участвали в общи събрания на етажната собственост, че са контактували с останалите жители на блока във връзка с неговото нормално управление и стопанисване, заплащали са дължимите такси. При издаване на заповедта административният орган се е позовал на Доклад № 01/8.04.2015 г. на Началник отдел "УОСЖФ", според който по получен сигнал с № ЖН-94000-166/2.12.2014 г. е изпратено писмо до Началник на VII РУ на СДВР с молба за извършване проверка на място и установяване на лицата, обитаващи общинското жилище. В този доклад е описано, че на 15.12.2014 г. служители на Полицията са извършили търсената от тях проверка и са установили, че в жилището се намира К. В. К., а от съседи служителите са установили, че семейството му живее на адреса. Поради съмнение относно истинността на описаните в докладната записка на служителя на VII-мо РУ на СДВР данни е извършен втора проверка на 18.02.2015 г. след 21.00 ч., като е установено, че към него момент на адреса не е имало никой. Служителите получили информация от съсед, че семейство Колеви не живее постоянно в апартамента, а негови представители идват на адреса за да плащат сметки за апартамента и входа. По данни на същата семейството живеело на друг адрес. П. делото е събрана информация, че семейството на Колева е било във влошени отношения с домоуправителя на входа Е. К., която в качеството си на домоуправител е отказала да удостовери, че семейството живее постоянно на адреса. При описаните по-горе обстоятелства първоинстанционният съд е формулирал правилен и законосъобразен извод за липса на доказателства относно правнозначимия факт на необитаване на жилището от страна на наемателите за срок по-дълъг от 6 месеца. Възможно е лицата през известен период да не са присъствали на адреса, но този период следва да е продължителен съобразно поставените в нарочната Наредба граници, като поведението се характеризира с постоянство и пълна загуба на интерес или на нужда от ползването на процесния имот. В случая данни за такова поведение и такова отношение към отстъпеното им за ползване жилище от страна на наемателите не са безспорно установени. Поделото са събрани данни, че майката на Колева е полагала грижи за внучката си поради обстоятелството, че дъщеря й е пътувала във връзка с работата си често. Отсъствието на настаненото в жилището лице по повод упражняване на професия или занятие е нормален резултат от поведение, насочено към получаване на доходи за издръжка на семейството й. При липсата на данни това отсъствие да е с продължителност, сочещта на загуба на интерес от ползването на имота за жилищни нужди, не може да се мотивира извод за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 33, ал. 1, т. 8 от Наредбата във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 9 от ЗОС. Настоящият състав споделя и становището формулирано в решението свързано с липса на основание за прекратяване на наемното правоотношение и поради наличието на обстоятелства, въведени с разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 8 от ЗОС и чл. 33, ал. 1, т. 7 от Наредбата. Фактът на вписване на седалище и адрес на управление на търговско дружество на адреса на предоставеното под наем общинско жилище, не означава само по себе си ползване на последното не по предназначение. Няма събрани данни, че жилещото е използвано единствено и само като търговско помещение, т.е. такова което е служело само за упражняване на дейност на регистрирания на адреса търговец. Няма пречка адресът на управление на търговско дружество и седалище да бъдат вписани на адреса на който живее и пребивава постоянно собственика на капитала. В българското законодателства липсва забрана за ползване на жилищен имот като адрес на управление на търговско дружество. Поради тази причина основанията за прекратяване на наемното правоотношение на това основание следва да се ценят като несъстоятелни. Предвид описаното по-горе при издаване на оспорената заповед е налице допуснато съществено нарушение на приложимите материалноправни норми, което води до незаконосъобразност на акта и необходимостта от отмяната му. Не са налице доказателства за наличието на обстоятелства, попадащи в ограничението по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС. В Заповедта са описани три автомобила без да е посочена тяхна дори и приблизителна стойност, поради което не може да се приеме, че същите могат да покрият повече от * от средната пазарна стойността на жилище. Не са представени доказателства за доход на семейството, надхвърлящ предвидения в Наредбата максимален размер. При тези обстоятелства, акта в тази част е правилно квалифициран като необоснован и постановен при липса на мотиви. Дали лицата отговарят на изискванията за настаняването им в общинско жилище е въпрос, който не следва да бъде подробно и изчерпателно разискван в настоящото производство. Собственикът на общинското жилище следва да е изработил и въвел ясни и конкретни критерии и изисквания към лицата желаещи да ползват общинско жилище по реда на Наредбата, като наличието на законовите предпоставки следва да бъде установено в отделно нарочно производство, предхождащо сключването на съответен договор за това. Както е констатирано от първоинстанционния съд в хода на административното производство е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неуведомяване на заинтересованите лица за началото му. По този начин същите са били лишени от възможността да участват пълноценно и да осъществят в пълнота гарантираното им от закона право на защита. При изпълнение на това си задължение административният орган би бил във възможност да събере всички относими към производството доказателства за наличието или липсата на основание за прилагане на законовите разпоредби свързани с прекратяване на наемните правоотношения за конкретното общинско жилище. Предвид описаното, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на производството претенцията за присъждане на направените от разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция е основателна. Представени са доказателства за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, както и доказателства за изплащането му на редовно упълномощения за осъществяване на процесуално представителство адвокат. Ответната страна не е направила възражение за размера на търсения за присъждане от дружеството разход, поради което следва да бъде осъдена да го изплати изцяло. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение