Решение № 661 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 266/2009 г.

Решение № 661 от 11.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 266/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. З. и А. С. П. от гр. В. Търново, чрез пълномощниците им адв. Д. М. от В. Търновската адв. колегия и адв. С. Б. от АК-Габрово срещу въззивното решение на В. Търновския окръжен съд от 10.ХI.2008 г. по в. гр. д. № 465/2008 г., с което е прието за установено, че предварителния договор за покупко-продажба, сключен на 1.VII. 2004 г. между Н. К. П., починал на 1.VII.2004 г. и С. В. З. и А. С. П. е нищожен поради липса на съгласие чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и с което е оставено в сила решението на В. Търновския районен съд от 19.V.2006 г. по гр. д. № 874/2005 г. за отхвърляне на исковете за унищожаване на същия предварителен договор с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД и с правно основание чл. 28 от ЗЗД. Поддържа се, че в частта, с която съдът се е самосезирал с произнасяне по действителността на предварителния договор, решението на въззивната инстанция е процесуално недопустимо. Искането е да се обезсили съдебния акт в тази част и да се прекрати производството по делото или да се отмени решението в същата част. Ответниците по жалбата Г. К. К. и Н. и Б. И. К. не са подали отговор по чл. 287 от ГПК, нито са се явили в съдебно заседание пред ВКС. С определение № 662 от 16.VI.2010 г. на ВКС на РБ, IV гр. отделение по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението на В. Търновския окръжен съд № 540 от 10.ХI.2008 г. по гр. д. 465/2008 г. в частта, с която е признато за установено, че предварителния договор от 1.VII.2004 г. между Н. К. П., починал на 1.VII.2004 г. и С. В. З. и А. С. П. за продажба на апартамент в гр. В. Търново и недвижим имот в[населено място] е нищожен поради липса на съгласие чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна, като намира подадената касационна жалба за основателна. С. З. и А. П. са предявили иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу наследниците на починалия продавач по предварителния договор Н. П.: Б. и Н. К. и Г. К. в рамките на образуваното пред В. Търновския районен съд, 9 състав гр. д. № 1606/2004 г. Ответниците по този иск са направили възражение за нищожност на предварителния договор на няколко основания - липса на съгласие, липса на съответната форма, накърняване на добрите нрави и липса на основание, а евентуално са направили и възражение за унищожаемост, формулирано в насрещна искова молба вх. № 2935/16.V.2005 г., по която е образувано настоящото дело № 874/2005 г. на В. Търновския районен съд след отхвърляне на искането им за съвместно разглеждане със спора по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД в съд. заседание на 12.V.2005 г. по гр. д. № 1606/2004 г. на В. Търновския районен съд. Претенциите, по която съдът дължи произнасяне в рамките на спора по настоящото дело са за унищожаемост на предварителния договор на две основания: чл. 31, ал. 2 от ЗЗД - разпореждане извършено от дееспособно лице, което при сключването не е могло да разбира или да ръководи действията си,; както и на основание чл. 28 от ЗЗД - грешка в предмета, в лицата и в последствията от договора ( с оглед извършено уточняване на иска с молба от 6.Х. 2005 г.). Възраженията за нищожност на предварителния договор на формулираните четири основания от наследниците на продавача са в предмета на спора с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД по гр. д. № 1606/2004 г. на В. Търновския районен съд. С решение № 563 от 14.IV.2008 г. постановено по гр. д. № 2477/2007 г. Върховният касационен съд, състав на II гр. отделение е отменил решението на В. Търновския окръжен съд от 8.II.2007 г. постановено по гр. д. № 732/2006 г., с което е прието, че договорът от 1.VII.2004 г., чиято унищожаемост се претендира, е нищожен, тъй като не е подписан от една от страните по сделката Н. П. - върху договора е поставен отпечатък от палеца. С това отменително решение ВКС е дал указание при новото разглеждане на спора съдът да се произнесе по предявения иск за унищожаването на договора. Независимо от тези указания, В. Търновският окръжен съд с решението си № 540 от 10.ХI.2008 г. по гр. д. № 465/2008 г. е приел за установено, че предварителния договор от 1.VII.2004 г. е нищожен поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и е оставил в сила решението на първата инстанция от 19.V.2006 г. по гр. д. № 874/2005 г. за отхвърляне на исковете за унищожаване на същия предварителен договор на основание чл. 31, ал. 2 и чл. 28 от ЗЗД. Поставеният от касаторите въпрос за процесуалната допустимост на въззивното решение, при постановяване на което В. Търновския окръжен съд се е самосезирал с непредявен иск за нищожност на правна сделка при висящо производство за унищожаване на договора, пряко обуславя изхода на спора по настоящото дело. По него ВКС дължи служебно произнасяне и в случаите на отсъствие на доводи за такъв порок на обжалваното решение с оглед т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.II.2010 г., а в настоящия казус има изрично искане за произнасяне по допустимостта. При така изяснените обстоятелства относно предмета на спора, с който е сезиран съда от една страна и от друга - наличието на произнасяне по нищожност на сделката, ВКС приема, че постановеното решение в частта, за която е допуснато касационното обжалване е процесуално недопустимо - явява се такова по непредявен в това производство иск за нищожност и поради това съгласно чл. 270, ал. 3 от ГПК подлежи на обезсилване. В частта, с която окръжният съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на исковете за унищожаване на предварителния договор с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗЗД, както и по чл. 28 от ЗЗД, е осъществено произнасяне по предявената претенция, така че след обезсилване на решението в частта, с която е призната нищожност на договора, производството по делото следва да се прекрати, а не да се връща за произнасяне по предявения иск. По отношение на претенциите за унищожаване на договора е налице влязъл в сила съдебен акт на В. Търновския окръжен съд, който не е обжалван пред ВКС. С оглед този изход на спора, ищците дължат на жалбоподателите направените разноски по делото за всички инстанции. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение