Решение № 13235 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14329/2019 г.

Решение № 13235 от 26.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14329/2019 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, чрез пълномощникът си юрисконсулт Бельова, срещу Решение № 6163 от 22.10.2019 г., постановено по адм. дело № 4933/2019 г. по описа на Административен съд София-град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се потвърди законосъобразността на административния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответната страна – П. Петрова, от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Спасов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответната страна - "Електроразпределение Север" АД, гр. Варна не изразява становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Пред първоинстанционния съд е оспорено Решение № Ж-109 от 21.02.2018 г., постановено от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ по жалба на П. Петрова срещу "Електроразпределение Север" АД, с което, на основание чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е прекратено административното производство. Съдът е приел оспорването за основателно, отменил е оспорвания административен акт, върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне и го е осъдил да заплати понесените от жалбоподателката разноски. За да мотивира този резултат е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателката - ответник в настоящото производство, е оспорила незаконосъобразно прекъсване на електрозахранването и отнемане на електромера от неин имот и липсата на становище за условията за присъединяване на друг обект, като с жалбата до КЕВР е поискано регулаторът да даде задължително предписание на лицензианта "Електроразпределение Север" АД да възстанови преноса и достъпа до електрическата мрежа на обекта в конкретен срок, при условията на подписания договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 3567463 от 04.03.2015 г., както и Комисията да даде задължително предписание на енергийното дружество да изготви и предостави условия за присъединяване към електроразпределителната мрежа на обект "стопанска постройка", предвиден за изграждане в УПИ IV - 49, кв. 25 по плана на Попович, общ. Бяла, съгласно разрешение за строеж № 11 от 16.06.2017 г. на Главния архитект на общ. Бяла. С оглед на установените факти и доказателства по делото, съдът е приел, че жалбата на Петрова е основателна относно материалната законосъобразност на решението в частта, касаеща преустановеното електрозахранване, като в случая е налице изисканият от лицензианта "Електроразпределение Север" АД документ по чл. 56 от ЗУТ, а именно презавереното за 3 години разрешение за поставяне. В тази връзка е направил извод, че независимо дали презавереното разрешение е представено от лицензианта, в тежест на КЕВР е било да го изиска от Петрова или от електроразпределителното дружество, предвид изричното позоваване на този документ в молбата й от 31.08.2017 г. и цитирането му в жалбата до Комисията. Съдът е счел, че като не е сторил това административният орган е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, поради което е приел решението му в тази част за незаконосъобразно и го е отменил. На следващо място, по отношение на законосъобразността на решението в частта, в която КЕВР е прекратила производството, като е приела, че жалбата е неоснователна, поради това, че Петрова не била подавала искане за проучване на условията и начина на присъединяване или искане за предварителен договор по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., съдът от първата инстанция е приел, че по повод на направеното искане от 31.07.2017 г. на Петрова, по делото няма доказателства за отговор на постановения в искането въпрос. Според съдът няма данни писмото от 1.09.2017 г. на "Енерго-Про мрежи" АД да е връчено на Петрова, както и че видно от съдържанието на същото, то е издадено на базата на нейно искане от 1.09.2017 г., като какво е съдържанието на това искане е неясно. По делото няма данни за искането, тъй като същото не е приложено към административната преписка, не е представено и в хода на делото. Съдът е установил, че КЕВР не е изискала нито от Петрова, нито от лицензианта и цитираното в нейните искания разрешение за строеж. По отношение на последното АССГ е приел, че също не са изложени мотиви от КЕВР защо счита, че електрозахранването на имота, служещо за захранване на караваната, не може да се използва и за захранване на стопанска постройка. С оглед на така установеното първоинстанционния съд е направил извод за незаконосъобразност на решението на КЕВР, тъй като е постановено при неизяснена фактическа обстановка, вследствие на което го е отменил и е върнал преписката на АО за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователни и несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебния акт. За да постанови оспорения пред съда акт КЕВР е приела, че Петрова не е представила актуално разрешение за поставяне на временно преместваем обект по реда на чл. 56 от ЗУТ или документ, удостоверяващ платена такса за обекта на съответния месец, както и че електроразпределителното дружество не е издало исканото становище за условията и начина на присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа, тъй като тя не е подавала искане за проучване на условията и начина на присъединяване или искане за предварителен договор по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. Правилно съдът от първата инстанция е приел, че така изведеното основание за отказ е постановено при неизяснена фактическа обстановка. На първо място, доколкото Петрова в молбата си от 31.08.2017 г. изрично се позовава на разрешението за поставяне на преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ, презаверено на 29.05.2017 г. за срок от 3 години, с посочване, че е и представено на "Енерго – Про Мрежи" АД то обосновано съдът е приел, че е следвало КЕВР да го изиска от жалбоподателката, съответно да установи наличието му в дружеството. На следващо място, правилен е и направеният извод на съда, че административният акт на Комисията е незаконосъобразен и в частта, с която е прекратила производството, като е приела, че жалбата е неоснователна, тъй като Петрова не е подала искане за проучване на условията и начина на присъединяване или искане за предварителен договор по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. С оглед на доказателствата по делото, съдът правилно е приел, че доколкото искането на Петрова от 1.09.2017 г. не е приложено по делото, то съдържането му е останало неизяснено, а и липсват доказателства за връчване на писмото на "Енерго – Про Мрежи" АД от 10.10.2017 г., в което на ответницата по касация се указва, че следва да подаде ново искане за проучване на условията за присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа, тъй като се касае за различен обект. Съдът от първата инстанция обосновано е отбелязал, че КЕВР не е изложила мотиви относно това, защо електрозахранването на имота, служещо за захранване на караваната, не може да се използва и за захранване на стопанска постройка, за която има издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 35 АПК вменява задължение на административния орган да издаде индивидуалния административен акт едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В случая изискванията на закона не са спазени, което е довело до постановяване на незаконосъобразен акт. При възникнали съмнения не са били налице пречки да се изиска съдействието на ответната страна в настоящето производство, както и на електроразпределителното дружество за събиране на относимите доказателства. При изложеното и при установената от административния съд фактическа обстановка правилен е изводът му за незаконосъобразност на оспореното пред него решение, тъй като административния акт е постановен при неизяснени факти и обстоятелства, довели до липса на необходимата пълнота в мотивите, които пороци следва да бъдат отстранени при новото разглеждане на преписката. На следващо място, в нарушение на изискването на чл. 36 от АПК, издалият решението АО, не е събрал относимите към жалбата доказателствата, въз основа на които да извърши и дължимата се от него според закона преценка. Видно от представените по делото пред първоинстанционния съд доказателства е налице непълнота на административната преписка. Административния орган не е предприел всички дължими се действия за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е извършил необходимите справки за установяването им, при което не са спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. В решението си административният съд е обсъдил относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание за незаконосъобразност на решението на КЕВР, както и правилно е върнал преписката на органа за произнасяне с ново решение, след установяване на всички относими факти и обстоятелства за спора. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора като неоснователно следва да се остави без уважение. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски в размер на 600 лева, заплатени изцяло в брой, видно от представен по делото Договор за правна защита и съдействие от 21.08.2020 г. и фактура № 0000001038 е основателно и следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение