Решение № 15788 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2009 г.

Решение № 15788 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Илия Златев - пълномощник на Мария Койчева Манова от гр. Варна, срещу решение № 656 от 21.04.2009 г., постановено по адм. д. № 2251/2008 г. на Административен съд-Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна, издадена с правно основание в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местността "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" в частта й за имот № 2148. Със същото решение е оставено без уважение искането за присъждане на направените разноски. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване са направени твърдения, че съдът е приел заключението на вещото лице, което е било неточно, след като в самото заключение е посочено, че вещото лице не разполага с геодезични инструменти за измерване, поради което твърдението за неправилно нанесени граници на имота е останало недоказано. Твърди се освен това, че с плана на новообразуваните имоти в обжалваната му част е допуснато и нарушение на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ, защото до имот № 2148 не е осигурен достъп до път или улица. На трето място се твърди, че неправилно е записана годината на документа за собственост в регистъра на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти. По подробно изложените съображения в касационната жалба се моли, решението да се отмени. Ответникът по касационната жалба не е взел становище. По делото по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил писмен отговор от адвокат-пълномощника на Георги Жеков Георгиев, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди се, че решението на съда е правилно и с него не са допуснати твърдените нарушения. Изложени са подробни възражения, с които се опровергават твърденията в касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че с обжалваната част от плана не е спазена нормата на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Освен това аргументира становище за неоснователно позоваване на съдебна практика в обжалваното решение, като сочи и разликата между цитираното решение и казусът, предмет на оспореното. На последно място намира, че съдът като не е обсъдил предлаганото решение от вещото лице относно прокарването на път до имота, дадено в съдебното заседание по приемане на заключението, е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу решение, което е неблагоприятно за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество тя и основателна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба от собственика на имот № 2148 срещу заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбрава". Установил е, че заповедта, предмет на жалбата е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон и с целта на закона. За изясняването на твърденията в жалбата относно неправилно заснемане на границите на имота и съществуващата в него сграда, съдът е допуснал заключение на вещо лице. От него е приел за установено, че имот № 2148 е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 27, том 30, н. д. № 7954/1996 г. Съседните на него имоти № 2147, № 1656 и № 4157 са идентични с имотите, описани в нотариалните актове на собствениците им, с които те се легитимират. На следващо място е прието за установено, че съществуваща в имот № 2148 сграда се е променила в посока запад, а проектирането на лицето на имота и границите му са в съответствие с чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 19, ал. 3 ЗУТ, което е и в съответствие с чл. 28, ал. 8 ППЗСПЗЗ. Съдът е установил по безспорен начин, че за имот № 1248 няма достъп до път или улица. Приел е заключението и е направил правен извод, за неоснователност на жалбата, поради това, че заповедта на областния управител не е обжалвана заради това, че няма достъп до път за имота, а в останалата й част относно заснемането на границите е приел, че тя е недоказана, тъй като по нотариалния акт имотът е бил с площ от 596 кв. м, а по плана на новообразуваните имоти площта е 624 кв. м. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел неправилни правни изводи относно законосъобразността на заповедта в обжалваната й част, което налага отмяна на решението при условията на чл. 222, ал. 1 АПК и постановяване на друго решение по съществото на спора. От данните по делото безспорно е установено, че имот № 2148 няма достъп до път. От това следва, че обжалваната заповед в тази й част е в нарушение на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ. Независимо, че в жалбата не е навежден такъв довод и поддържан с твърдения за неговото доказване, съдът е длъжен на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК да установи порокът материална незаконосъобразност на частта от обжалваната заповед. Като не сторил това е постановил решение в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна и отмяна на заповедта на областния управител в обжалваната й част при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. Основателно е и твърдението за частично неточното отразяване на правното основание - годината на нотариалния акт, на собственика на имота, за което няма спор. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила, аргументиран с твърдението, че вещото лице не е измерило по нормативно установения ред границите на имота. В проведеното съдебно заседание на 30.03.2009 г. адвокат Илия Златев не се е противопоставил на писменото заключение и дадените устни обяснения от вещото лице. Той е поискал да се приеме заключението без да го оспорва. Ето защо твърденията му за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила са неоснователни. Не може да бъде споделено и същото становище на представителят на Върховната административна прокуратура. Вярно е, че вещото лице е дало идейно предложение за прокарването на път до имота, но решението откъде ще мине пътят при възможни варианти, принадлежи на административния орган. Съдът не може да го обвърже с решението си, защото компетентността на административния орган в случая е специална. Направеното искане за присъждане на направените от жалбоподателя разноски, с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 АПК ще следва да се уважи. От данните по делото е видно, че жалбоподателката е направила разноски за вещо лице от 103 лв., видно от преводно нареждане от 9.02.2009 г. - лист 216 от делото. От представеният договор за правна защита и съдействие серия "В", № 115408 от 26.06.2008 г. е видно, че договорената сума от 100 лв. не е внесена, поради което не следва да се присъжда, защото реално разноски не са направени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение