Решение № 11106 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2021 г.

Производството е по реда на чл.237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Данкин от гр.София, подадена чрез процесуалния представител адвокат Ю. Сапунджиева, за отмяна на решение 6919 от 03.12.2020 г., постановено по адм. дело 10691/2018 г. от Административен съд София град (АССГ), с което е допълнено решение 3229/13.05.2019 г. по същото дело, като е отхвърлена жалбата на молителя срещу заповед СОА18-РД40-93/11.09.2018 г. на кмета на Столична община в частта й, с която е поискано заповедта да бъде обявена за нищожна на основание чл.177, ал.2 АПК. Като правно основание на искането за отмяна е посочен чл.239, т.4 АПК. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна се иска противоречи на решение 4997 от 18.07.20140 г. по адм. дело 10945/2013 г. на АССГ, поради което иска същото да бъде отменено на посоченото основание. Ответникът по искането за отмяна кметът на Столична община (СО), представлявано от Е. Боянска - началник отдел ПОПП в Дирекция Инвестиционно отчуждаване в писмено възражение оспорва искането като неоснователно. Претендира присъждане на разноски. Другият ответник Е. Миловска не се ангажира със становище. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл.240 от АПК за процесуално допустимо. За да се произнесе по основателността му, настоящият съдебен състав съобрази следните факти: Със заповед РД-40-37/15.09.2010 г. на кмета на СО е отчуждена реална част от ПИ 53, кв.4а, м. НПЗ Х.Димитър-Малашевци, отредена за улица, по която ще се изгражда обект: Дубльор на Ляв Владайски колектор, с площ на частта за отчуждаване - 768 кв.м., съгласно влязъл в сила ПУП, одобрен със Заповед РД-50-09-232/04.07.1990 г. и Заповед РД-09-50-780/30.12.1999 г. на гл.архитект на София, предвиждащ изграждането на обект - публична общинска собственост, за задоволяване на неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. В акта е посочено, че имотът е с неустановен собственик и е определена сума на парично обезщетение в размер на 21 581 лева. Заповедта е оспорена пред АССГ от И. Данкин, като с решение 1343 от 26.02.2013г. по адм. дело 2586/2012г. по описа на АССГ същата е отменена в частта, касаеща 1/2 от отчуждаваната реална част от процесния ПИ от 768 кв.м, за посочения собственик на 1/2 ид. ч. от същия имот и за размера на определеното за същата част от имота парично обезщетение, а преписката е върната за ново произнасяне, при което имотът да се индивидуализира в съответствие с одобрената КК, да се посочи действителният собственик на 1/2 ид. ч. и да се определи размерът на дължимото му обезщетение. В изпълнение на това решение е издадена заповед СО-РД-40-66/12.08.2013 г. на кмета на СО, с която заповед РД-40-37/15.09.2010 г. е изменена, в частта за 1/2 от отчуждаваната реална част с ПИ 53 768 кв.м. /ПИ с идентификатор 68134.509.53/, кв.4а, местност НПЗ Х.Димитър-Малашевци, отредена за улица, по която ще се изгражда обект: Дубльор на Ляв Владайски колектор, собственост на И. Данкин, като е определена сума на равностойно парично обезщетение в размер на 14 550 лв. С последваща заповед СО-РД-40-68/03.09.2013 г. е поправена допусната очевидна фактическа грешка, според която поправка, имотът следва се идентифицира с 68134.509.1738. По жалба на И. Данкин срещу заповед СО-РД-40-66/12.08.2013г. пред АССГ е образувано адм. дело 10945/2013 г., с решение 4997 от 18.07.2014г. по което съдът е обявил нищожността й и е върнал преписката за ново разглеждане. Съдът е приел, че при така извършеното отчуждаване от имот 68134.509.1738 само на 768 кв.м безспорно останалата част от имота с площ от 74 кв.м не отговаряла на условията на чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ за образуване на самостоятелно УПИ, както и че по силата на чл.21, ал.З ЗОС, чл.206, ал.З, ал.4 и ал.5 ЗУТ, общината е задължена да отчужди целия имот с площ 842 кв. м. С тези съображения е обявил заповедта за нищожна на основание чл.177, ал.2 АПК, тъй като при новото произнасяне органът не съобразил дадените с решението по адм. д. 2586/2012г. на АССГ задължителни указания. Приета е също незаконосъобразност на оспорената заповед, в частта относно размера на определеното парично обезщетение, като е прието, че същото следва да възлиза на 182 116,18 лв., определено по заключението на съдебно-оценителната експертиза. Именно решение 4997 от 18.07.20140 г. по адм. дело 10945/2013 г. на АССГ се сочи като противоречащо на решението, чиято отмяна по реда на чл.237 и сл. от АПК се иска.. В изпълнение на горепосочените съдебни решения е издадена заповед СОА18-РД40-93/11.09.2018 г. на кмета на СО, с която е отчуждена 1/2 ид.ч. от ПИ с проектен идентификатор 68134.509.7134 с площ за отчуждаване 768 кв.м, съгласно скица-проект за изменение на КККР, и ПИ с проектен идентификатор 68134.509.7133 с площ за отчуждаване 74 кв.м, съгласно скица-проект за изменение на КККР, представляващи реални част от ПИ с идентификатор 68134.509.1738 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на ИД на АГКК. Тази заповед отново е обжалвана от И. Данкин. По нея пред АССГ е образувано адм. дело 10691/2018 г. С решение 3229/13.05.2019 г. съдът е обявил за нищожна заповед СОА18-РД40-93/11.09.2018г. на кмета на СО в частта относно определената сума на парично обезщетение, в частта за И. Данкин и вместо това е определил сума на равностойно парично обезщетение по отношение на жалбоподателя в размер на общо 182 116,18 лв., разпределени за 1/2 ид.ч. от ПИ с проектен идентификатор 68134.509.7134, с площ за отчуждаване 768 кв. м и за 1/2 ид.ч. от ПИ с проектен идентификатор 68134.509.7133 с площ за отчуждаване 74 кв. м. Освен за размера на дължимото обезщетение, съдът е развил съображения, че при издаване на атакуваната пред него заповед са изпълнени указанията, дадени с мотивите на решение 4997 от 18.07.2014 г. по адм. дело 10945/2013 г. на АССГ относно съобразяване разпоредбите на чл.21, ал.3 ЗОС, чл.206, ал.2, 3, 4 и 5 ЗУТ и вярното идентифициране на имот 68134.509.1738 с площ от 842 кв.м., съгласно влязлата в законна сила заповед РД-18-53/23.11.2011г. на ИД на АГКК. По отношение на жалбата на Е. Миловска срещу заповед СОА18-РД40-93/11.09.2018г. на кмета на СО съдът е приел, че същата следва да бъде отхвърлена, тъй като видно от решение 1343 от 26.02.2013 г. по адм. дело 2586/2012 г. на АССГ, делото било образувано по жалба на И. Данкин и не касаело частите от имота, собственост на Е. Миловска, още повече, че с последващо определение 3973/18.05.2013 г. по същото дело, съдът отказал да допълни решението си с диспозитив по отношение на нея, тъй като същата не упражнила самостоятелно правото си на жалба. С решение 6919/03.12.2020 г. по адм. дело 10691/2018 г., чиято отмяна се иска, предвид това, че в решението си е изложил подробни мотиви относно частична неоснователност на жалбата на И. Данкин срещу оспорената заповед, но не е постановил изричен отхвърлителен диспозитив за това, АССГ е допълнил решение 3229/13.05.2019 г. по адм. дело 10691/2018 г. като е отхвърлил жалбата на И. Данкин срещу заповед СОА18-РД40-93/11.09.2018г. на кмета на СО в останалата й част и е отхвърлил жалбата на Е. Миловска срещу заповед СОА18-РД40-93/11.09.2018г. на кмета на СО. При тези данни не може да се приеме, че са налице предпоставките на чл.239, т.4 АПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове, поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл.239 АПК основания. Съгласно чл.239, т.4 АПК, актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Смисълът на разпоредбата е да препятства съществуването на две решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е разрешен от съда със сила на присъдено нещо. За да се приеме, че такова противоречие съществува, следва да се установи пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени, с оглед белезите, които индивидуализират спорното право правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. В разглежданата хипотеза посочените изисквания не са изпълнени. Сочените от искателя съдебни решения не попадат в категорията на противоречащи си решения по смисъла на т.4,чл.239 АПК,тъй като са постановени в хода на едно съдебно производство. С първото от тях (решение 4997 от 18.07.2014 г. по адм. дело 10945/2013 г. на АССГ),е обявена за нищожна заповед на кмета на СО, тъй като при издаването й не са изпълнени указания, дадени със съдебно решение. В изпълнение на решение 4997 е издадена заповед СОА18-РД40-93/11.09.2018 г. на кмета на СО, с която е изпълнено указанието на съда относно отчуждаване на имота в цялост, доколкото от остатъка му от 74 кв.м не може да се образуван пълноценен ПИ. При обжалването на тази заповед с решение 3229/13.05.2019 г. по адм. дело 10691/2018 г. АССГ е установил несъответствие само по отношение на определения размер на паричното обезщетение, като в тази част съдът е обявил за нищожна заповедта и сам е определил размера на паричното обезщетение. Постановеният с допълващото решение на АССГ диспозитив не дава ново разрешение на правния спор и същият не противоречи на диспозитива на решение 4997 от 18.07.2014 г. по адм. дело 10945/2013 г. на АССГ, каквото твърдение се съдържа в искането за отмяна. Всички гореописани съдебни решения касаят един спорен предмет, окончателно разрешен с решение 3229/13.05.2019 г. по адм. дело 10691/2018 г. на АССГ, допълнено с решение 6919/03.12.2020 г. по същото дело. Следователно всички те са постановени в рамките на едно производство Следователно не е налице твърдяното противоречие между влезлите в сила съдебни актове,което да налага отмяна по реда на чл.239,т.4 АПК, поради което искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на Столична община разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП. Водим от горното и на основание чл.244, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,