Решение № 10090 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4627/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, чрез адвокат Т. Лютфиева против решение 8562/12.03.2025 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 1054/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 670/21.01.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ. Касаторът счита, че в решението е извършен формален анализ на обстановката в Сирия, който не кореспондира с личната му бежанска история. В нарушение на изискванията на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС не са разгледани данните относно състоянието на провинция Дейр Ал Зор от която произхожда Х. А. А.. Касаторът счита, че в Сирия, провинция Дейр Ал Зор безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в тази провинция, единствено поради своето присъствие на нейна територия би било изправено пред реален риск от сериозна заплаха по смисъла на чл.15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС. Моли да се приеме, че актуалната ситуация в страната на произход отговаря на тълкуването на въоръжен конфликт , дадено в решение на Съда на ЕС от 30 януари 2014 г. по дело С- 285/12, като се позовава и на позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г. Искането е за отмяна на решението. Ответникът председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Е. Хичовски оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Заключението на участвалия в делото прокурор от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е било решение 670/21.01.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на Х. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма. В съответствие с изискването на чл. 76, ал.2 ЗУБ решението е връчено на търсещия закрила в присъствието на преводач, като е отбелязано, че се е запознал с текста му на език, който разбира. Не са констатирани нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията на ЗУБ при провеждане на интервюто. На чужденеца е дадена възможност да изложи бежанската си история. По материалната законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е приел, че не са налице основания по чл. 8, ал.1 и чл. 9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическата страна съдът е установил, че административното производство е образувано по молба за закрила, подадена на 12.08.2024 г. от Х. А. А., от мъжки пол, гражданин на Сирия, роден на [дата]., [населено място], обл. Дейр Алзор, етническа принадлежност [заличен текст], религиозна принадлежност [заличен текст], семейно положение - женен от 2023 г., има син, роден през [година], учил до 9 клас. Жена му и родителите му живеят в родното му [населено място], обл. Дейр Алзор. Заявява, че напуснал Сирия нелегално, около месец преди датата на интервюто, с помощта на трафикант, в посока Турция, с група от 10 човека. Турция преминал транзит и влязъл нелегално на територията на България заедно с група от 9 човека и с помощта на трафикант. Посочва, че дошъл в България, защото е по-сигурно, с надеждата да се събере със семейството си. Разказва, че през 2019 г. къщата му била ударена от бомба и той, и семейството му излезли на палатки извън селото ([населено място], обл. Дейр Алзор), като след 6 месеца се върнали. Твърди, че е получил призовка за казармата през 2019 г., но не отишъл. Оттогава никой не го е търсил отново. Не е бил свидетел на военни действия и сражения, нито има близки, които да са пострадали от военните действия. В интервюто изрично е заявил, че не е осъждан, не е задържан и арестуван, не му е оказвано насилие. Като конкретен повод за напускане на страната на произход сочи, че финансовото му положение е много зле и няма сигурност в района и заради казармата. Посочва, че селото му е гранична зона между кюрдите и редовната армия, като и двете армии го искат за казарма. Финансовото положение е зле и не може да остави родителите си и да ходи войник, защото няма кой да им помогне и да работи. При тези факти, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец съгласно чл. 8, ал.1 и 4 ЗУБ. Кандидатът не е преследван поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждения. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии. В тези мотиви съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ, в частта, която на основание чл. 75, ал.1, т.2 ЗУБ е отказан статут на бежанец. По отношение основанията за предоставяне на хуманитарен статут съдът е приел, че спрямо чужденеца не са налице основанията по чл. 9, ал.1, т.1 и 2 ЗУБ реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Наличието на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал.1, т. 3 ЗУБ съдът е преценил въз основа на данните от представената справка за сигурността в Сирийската арабска република от 14.01.2025 г. и тълкуването на чл. 15 буква в) от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-465/07, приложимо и по отношение на действащата директива 2011/95/ЕС. Според съда обстановката в страната на произход е претърпяла съществена промяна, но не отговаря на критериите по чл.9, ал.1, т. 3 ЗУБ. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че безредиците не засягат цялата територия на страната, наличието на въоръжени действия в отделни части на страната не може да бъде приравнено на безогледно насилие, още повече, че цялото семейство на жалбоподателя са останали в Сирия. В подкрепа на изводите си съдът е съобразил и данните в справката от 14.01.2025 г. за предприети масивни действия за подобряване условията в страната по отношение на транспорт, образование, финансиране и правна защита и завръщане на над 400 000 бежанци обратно в Сирия. Решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец на Х. А. А., гражданин на Сирия. По силата на чл. 8, ал.1 ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл. 8, ал. 4 ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. В конкретния случай основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ не са установени по отношение на касатора. Основните доводи в касационната жалба са за нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон при преценката на основанията за предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ и са неоснователни. Крайният извод на съда, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на посоченото основание съответства на фактите от бежанската история на чужденеца, на събраните по делото данни за ситуацията в Сирия и на критериите, въведени от Съда на ЕС за преценка наличието на тежки и лични заплахи срещу живота и личността на чужденеца, поради безогледно насилие породено от съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход. Съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-285/12, т. 30 съществуването на въоръжен вътрешен конфликт може да доведе до предоставянето на субсидиарна закрила само когато сблъсъците между редовните въоръжени сили на дадена държава и една или повече въоръжени групи или между две или повече въоръжени групи бъдат приети, по изключение, за пораждащи тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила, по смисъла на член 15, буква в) от директивата, тъй като степента на безогледно насилие, която ги характеризира, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи (в този смисъл Решение по дело Elgafaji, посочено по-горе, точка 43). В конкретния случай риск от такива тежки посегателства не е установен по делото. Това се потвърждава и от справките за актуалната обществено политическа обстановка в Сирия от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 г., представени в касационното производство. Според последната справка към 3 септември 2025 г. общо 862 396 сирийски са преминали обратно в Сирия от съседните страни. В справката е посочено също, че област Дейр Ал Зор е една от най-засегнатите области от войната, но липсват данни, включително и от публично достъпни източници за съществуването на сблъсъци, които да пораждат тежки и лични заплахи срещу живота и личността на молителя, поради самото му присъствие в тази област. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че семейството на Х. А. А. продължава да живее в [населено място], обл. Дейр ал Зор. В разглеждания случай, основните причини за напускане на Сирия, посочени от касатора са свързани с финансовото му положение и не представляват основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут по чл. 8 и 9 от ЗУБ. Не се установяват и основателни опасения от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗУБ и поради заявения от молителя страх, че две армии (на кюрдите и редовната армия) го искат за отбиване на военна служба. В справката от 21.07.2025 г. се съдържа информация относно характера и особеностите на военна служба при новото правителство в Сирия, според която през февруари 2025 г. няколко източника съобщават, че президентът на сирийското временно правителство Ахмад Ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба, освен в ситуации на извънредно положение. В същата справка е посочено, че източната част на Дейр ал Зор се контролира от Сирийските демократични сили (SDF), които са водена от кюрдите коалиция от недържавни въоръжени групировки и че този район, заедно с Хасака и части от провинциите Ракка и Алепо (Халеб) е част от регион, управляван от цивилната демократична Автономна администрация на Северна и Източна Сирия (AANES). По данни, публикувани на интернет страницата на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (European Union Agency for Asylum) в справката е посочено за съобщения, че след законово изменение от май 2021 година са докладвани кампании на SDF в различни общности в арабското мнозинство за арестуване и насилствено набиране на мъже и жени на възраст между 18 и 31 години, както и части на SDF са вербували млади мъже по домовете им и са арестували всеки, който е отказал да се съобрази с тези решения. В конкретния случай касаторът в проведено интервю е посочил, че е получил призовка за казарма през 2019 г., но не отишъл и от тогава никой не го е търсил. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС. Тази норма предвижда, че при разглеждането на обстоятелството дали молителят има основателно опасение от преследване или дали е изложен на реална опасност от тежки посегателства, или дали има достъп до закрила срещу преследване или тежки посегателства в част от държавата на произход в съответствие с параграф 1, държавите-членки вземат под внимание в момента, в който се произнасят по молбата, общите условия в тази част на държавата и личните обстоятелства относно молителя в съответствие с член 4. За тази цел държавите-членки гарантират получаването на точна и актуална информация от съответните източници, като например Върховния комисар за бежанците на Организацията на обединените нации и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. В случая видно от справката от 21.07.2025 г. данните за наемането на хора от кюрдските отряди са основани на информация, публикувана от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището. По тези съображения, настоящият касационен състав преценява, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,