Решение № 14398 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 474/2014 г.
ВАСVIII отделение02.12.2014 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2815 от 07.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1874 по описа на Административен съд Варна за 2013 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14398 от 2.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 474/2014 г., VIII о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (Д"ОДОП") - гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), срещу Решение № 2815 от 07.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1874 по описа на Административен съд Варна (АСВ) за 2013 г. Със съдебния акт, предмет на касационен контрол, е отменен Ревизионен акт № 081203840 от 30.01.2013 г. (РА), издаден от орган по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП - Варна, поправен с Ревизионен акт за поправка № 1306347 от 25.02.2013 г., издаден от същия орган, потвърден с Решение № 156 от 29.04.2013 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Варна, с който на "Металцвет" ЕООД са определени задължения по чл. 38, ал. 10 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периоди м. 09.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 03.2011 г. в общ размер на 15349,10 лв. и лихви за забава в размер на 3299,09 лв. и Д"ОДОП" - гр. Варна е осъдена да заплати на посоченото дружество съдебни и деловодни разноски в размер на 1200,00 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно не е обсъдил, че "Металцвет" ЕООД представя месечни отчети за извършени покупки от физически лица, което се установява и от представените счетоводни регистри и справка за начислен, удържан и внесен окончателен данък за физическите лица по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за периода 01.01.2009 г. - 31.05.2012 г., както и от представения в хода на съдебното производство Регистър на продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали. Според касатора безспорно се налагал извод, че процесните количества отпадъци са придобити от физически лица. Оспорва възприетото от съда, че "Металцвет" ЕООД няма качеството на данъчнозадължено лице, а такива са физическите лица, придобили дохода. Като се позовава на чл. 66, ал. 1 ЗДДФЛ и чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ поддържа неоснователност на изводите на състава на АСВ относно необходимостта от индивидуализация на физическите лица и конкретизация на техния доход. По изложените съображения намира обжалваното решение за неправилно и моли неговата отмяна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Металцвет" ЕООД, чрез редовно упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба. По същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представя писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по чл. 210 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 081203840 от 30.01.2013 г., поправен с РА за поправка № 1306347 от 25.02.2013 г., потвърден с Решение № 156 от 29.04.2013 г. на директора на Д"ОДОП" - гр. Варна, с който на "Металцвет" ЕООД са определени задължения по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за периоди м. 09.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 03.2011 г. в общ размер на 15349,10 лв. и лихви за забава в размер на 3299,09 лв. Първоинстанционният съд е съобразил установеното в хода на спорното ревизионно производство, че през ревизираните периоди в счетоводството на дружеството по дебита на сметка 304 Стоки, съгласно Месечни отчети за извършени покупки от физически лица, са отразени доставки на метални отпадъци по фактури, издадени от "Еврокрам" ЕООД, "Симекс 2012" ЕООД, "Гардън - СС" ЕООД и "Дар Комерс" ЕООД, за които са издадени протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Констатирано е от ревизиращите органи, че дружествата - доставчици нямат декларирани лицензирани площадки и складове за съхранение на отпадъци от черни и цветни метали; представените от ревизираното лице пътни листи са непълни относно отразената в тях информация, не са представени приемо-предавателни протоколи и други документи, които да доказват количеството, тонажа, размера на отпадъците, както и покупко-изплащателни сметки и декларации за произход на отпадъците. При извършените насрещни проверки посочените дружества не са намерени, с изключение на "Гардън-СС" ЕООД. Органът по приходите, издал РА, е направил извод, че "Металцвет" ЕООД не е получател по доставките от посочените четири дружества. Тъй като стоките по тях, представляващи родово определени вещи, са отразени в активите на дружеството и впоследствие са реализирани, е счел, че са придобити от физически лица. В тази връзка е направил извод, че получателят дължи данък по реда на чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ за периоди м. 09.2010 г., м. 12.2010 г. и за м. 03.2011 г. по фактурите, издадени от посочените доставчици. Съдът е съобразил представените в хода на съдебното производство доказателства и заключението на ССЕ, съгласно което доставките на метални отпадъци по процесните фактури са осчетоводени като са посочени взетите счетоводни операции. Установено е от експерта, че всички фактури са платени в брой; във връзка с всички доставки е начислен ДДС по протоколи по реда на чл. 117, ал. 1, т. 4 ЗДДС, отразен в сметка 4571 Протоколи по чл. 163а, като аналитичен признак по счетоводната сметка е съответният доставчик; фактурираните с процесните фактури метални отпадъци са идентични по вид и количество с тези, претеглени и реализирани от "Металцвет" ООД, съответно с вписаните в кантарните бележки; доставките на метални отпадъци от физически лица се отразяват в различна сметка от тези, доставяни от юридически лица, което позволява проследяването на двата вида доставки в счетоводството по количество и стойност, а счетоводните записвания отразяват последваща реализация на метални отпадъци, съпоставими по количества и вид с доставените по процесните фактури. След като е отчел допуснати от ревизията нарушения при оформянето на протоколите за извършените насрещни проверки, което се отразява на тяхната доказателствена стойност, представените доказателства, вкл. актове за прихващане или възстановяване, анализирал е съдържанието на приобщените пътни листи и заключението на ССЕ, относимо към счетоводното отразяване на стопанските операции в ревизираното дружество, съставът на АСВ е направил извод за липса на реалност на спорните доставки, тъй като не е доказано, че заприходените от "Металцвет" ЕООД стоки са получени от издателите на фактурите. За да отмени спорния РА, съдът е изложил съображения, че органите по приходите са извършили недопустимо смесване на качествата "данъчно- задължено лице" и "лице, задължено да извърши плащането на данъка". Посочил е, че възлагане заплащането на данъка на лицето, което изплаща дохода, е предвидено като техника, гарантираща бързина на събирането му и възможност за ефективен контрол. Задълженото да плати данъка по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ предприятие не е субект на самото данъчно задължение, което тежи на физическото лице, реализирало дохода. Възникването на данъчно задължение по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ предполага наличие на реализиран от конкретно физическо лице доход по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗДДФЛ, като по отношение на него следва да бъдат посочени индивидуализиращите го белези, а доходът следва да бъде конкретизиран по начин на реализиране - продажба или замяна, по вид - паричен или непаричен, по размер и време на придобиване. Съдът е посочил, че не е достатъчно установеното придобиване от "Металцвет" ЕООД на отпадъци от черни и цветни метали и последващата им реализация в количества, съответстващи на тези по процесните фактури, при липсата на яснота относно техните доставчици, за да се направи на базата на предположения извода, възприет от ревизията, че стоките са придобити от физически лица и така да се обоснове приложението на чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ. Тъй като установяването на реализиран доход по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗДДФЛ от конкретно посочени физически лица е в тежест на ревизиращите органи, при непредставянето на доказателства, които категорично да сочат на придобиване на стоките от физически лица, изводите в РА за наличие на спорните задължения за "Металцвет" ЕООД за процесните периоди е прието, че противоречат на приложимия материален закон. Решението е правилно. Съгласно чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ (в относимата редакция) с окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗДДФЛ, тоест движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. Данъкът по чл. 46 ЗДДФЛ за доходите по чл. 38, ал. 10 от същия закон (в приложимите редакции) се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода от предприятието или изплащането на дохода от самоосигуряващото се лице. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на посочените разпоредби, за да направи извод, че възникването на данъчното задължение по чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ предполага наличие на реализиран от конкретно физическо лице доход по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗДДФЛ. Посочената разпоредба на чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ разписва, че с окончателен данък се облага брутната сума на дохода, придобит от лицето при продажба или замяна на движимо имущество по чл. 13, ал. 1, т. 2, буква "г" от същия закон. За изплатените на физически лица доходи, предприятията - платци, изготвят справка по образец (чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ в релевантните редакции), съгласно заповед на министъра на финансите на основание чл. 64, ал. 3 ЗДДФЛ, която изисква попълването на индивидуализиращи данни ЕГН и имена на тези лица, и се представя в срок до 30 април на следващата година в ТД на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода. Ако тези лица са повече от десет (за ревизираните периоди) справката по чл. 73, ал. 1 ЗДДФЛ се подава на електронен носител. Правилно съдът е преценил, че тежестта за установяване факта на реализиран доход по чл. 13, ал. 1, т. 2, б. "г" ЗДДФЛ от конкретно посочени физически лица, от които "Металцвет" ЕООД е придобило процесните количества отпадъци, е на ответника в първоинстанционното производство. От последния не са наведени конкретни твърдения по отношение действителните контрагенти по сделките и не е проведено доказване в тази насока. Необходимостта от такива установявания е налице дори при липсата на спор относно това, че процесните стоки действително са придобити от ревизираното дружество, заприходени са в счетоводството му и са реализирани впоследствие от него. Лишена от основание е тезата на касатора, поддържана в касационната жалба, че предвид установеното закупуване на метални отпадъци от "Металцвет" ЕООД, както от юридически, така и от физически лица в ревизираните периоди, при възприетата от органа по приходите и съда липса на реалност на спорните доставки от доставчиците, издали процесните фактури, се налага извод, че тези доставки са извършени от физически лица. Така направения извод не само се базира на предположения, както е приел съдът, но е произволен и не държи сметка относно необходимостта твърденията за осъществени доставки от физически лица да бъдат установени по безспорен начин. Липсата на конкретни данни и установявания досежно конкретно реализирани доходи от конкретни физически лица води до определяне на хипотетични данъчни задължения, респективно до облагането на такива по реда на чл. 38, ал. 10 ЗДДФЛ, което е в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил издадения РА, съдът е постановил решение при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Решението като валидно, допустимо и правилно постановено следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна - неправилно приложение на материалния закон, постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искане за присъждане на разноски от ответника по касация не е направено, поради което съдът няма да се произнася по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,